* Оформя се геополитически "не-Запад", който не подкрепя Русия, но се дистанцира от конфронтацията
* "Предложенията за мир” и от двете страни са по-скоро условия за капитулация на противника
* Посланието в речите на Путин и Байдън бе еднакво - война, още война
* Пред Китай се откриха сериозни възможности на международното поле
* Опасно близо сме до глобален сблъсък, прагът на страха от унищожение става все по-нисък, казва Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения
- Една година след руската инвазия в Украйна каква е Вашата преценка за ситуацията, господин Кючуков?
- Ситуацията може да се резюмира буквално в няколко изречения. Които не са никак утешителни. Войната до победа се превърна във война на загубите: няма победител, няма победен – има само жертви и разруха; и омраза. Една година след началото на войната ние не сме по-близо до нейния край, но сме се приближили опасно до прерастването ѝ в глобален конфликт. Войната е геополитическа – отразяваща всички противоречия на съвременния свят, а не война на ценности – защото едва ли има по-висша ценност от човешкия живот. Ние свикнахме да живеем и мислим по логиката на войната – където територията е по-важна от хората, които я населяват.
- Какви са посланията, които изпратиха на света лидерите на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин с действията си от последните дни и с речите си?
- Това бяха две различни речи с едно и също послание: още война, повече война. Резултатът е логичен – ескалация на конфронтацията. Според оценките на военните експерти засега войната е относително ниско технологична. Но с доставката на все по-съвременни оръжия това се променя. И когато говорим за война до победа, това означава и война до поражение – на противника. Но Русия не може да си позволи да загуби, а Украйна няма да бъде изоставена да загуби. Което означава, че и двете страни в случай на риск от поражение ще бъдат готови да мобилизират всички налични ресурси – човешки, оръжейни, технологически. И тогава вече няма да има гаранции, че ще се съблюдават „червените линии”, които днес удържат конфликта от прерастването му в глобален.
- Как думите им рефлектираха върху страните от останалия свят и какъв ще бъде отзвукът?
- Войната очерта контурите на една все още неясна, но постепенно придобиваща видимост тенденция: постепенното оформяне на един достатъчно широк, макар и твърде аморфен геополитически „не-Запад“, обхващащ голяма част от Африка, Азия, Латинска Америка. Това не е подкрепа за Русия. Нито е анти-Запад, защото не става дума за формирането на фронт за борба срещу Запада или за лансирането на някаква анти-западна идеология, а за дистанциране от глобалната конфронтация с Русия и до форма на по-скоро пасивна съпротива срещу натиска на Запада. „Третият свят” е склонен да приеме тезата на Макрон, че Русия започна империалистическа война, но с добавката, че става дума за сблъсък на империалистически и хегемонистични интереси на глобално ниво. Същевременно аналогиите с Движението за необвързаните не биха били коректни, защото засега няма нито индикации, нито условия за някакво институционално международно структуриране на този „не-Запад“ и превръщането му в самостоятелен геополитически фактор.
- Заплаха ли е решението на Путин да замрази участието на Русия в Договора за стратегически и ядрени оръжия и какви може да са последствията от това?
- Това решение е на път да сложи точка на всички двустранни руско-американски договорености за ограничаване и контрол на ядрените оръжия. Защото Договорът Нов СТАРТ бе последният останал в тази сфера. Това не означава, че утре ще започне ядрена война. Но заплахата от такава отново е на дневен ред – след около половин годишно затишие. Според спорадичните медийни информации, двустранните контакти между САЩ и Русия след лятото на 2022 г. позволиха да бъде снета от публичното пространство руската заплаха от ядрена война, като същевременно Украйна спря обстрела на Запорожската АЕЦ и там беше изпратена мисия от наблюдатели на Международната агенция за атомна енергия. Това обаче не премахна рисковете. А фактът, че възможната употреба на ядрено оръжие започна да обраства с „приемливи” прилагателни – тактически, ограничен, превантивен ядрен удар, звучи изключително притеснително. Защото практиката показва, че приемането на войната като начин на мислене винаги изпреварва войната като начин на действие.
- По време на Мюнхенската конференция чухме призиви страните от ЕС да се обединят, за да изпратят повече боеприпаси за Украйна. Докъде може да стигне ЕС и как ще реагират отделните държави членки?
- Войната в Украйна реанимира и консолидира НАТО – и днес никой вече не говори за неговата мозъчна смърт. Нещо повече, като резултат Русия е напът да получи повече НАТО на изток (с присъединяването на Швеция и Финландия към Алианса), но пък НАТО получава повече Русия на запад – с анексията на четирите украински области. Дълго време в Европа имаше два достатъчно ясно различими подхода при снабдяването на Украйна с оръжие: първият (основно от страна Франция и Германия)акцентираше върху отбранителното оръжие, за да се предотврати евентуално поражение на Украйна; вторият (отстояван от Полша, Великобритания, САЩ) не изключваше настъпателните оръжия – за да се подпомогне украинска победа. Вторият подход определено получава превес напоследък.
- В същото време българският президент Румен Радев каза, че трябва да се търсят дипломатически средства за разрешаване на конфликта. Има ли шанс за започване на диалог след изявленията и призивите от последните дни?
- Дипломацията е инструмент на политиката. А в момента в политиката доминира векторът на войната: мирът се мисли през победата. А пътят към победата е войната. Иначе казано – към мир чрез война. Което априорно изключва преговорите и диалога. Затова и „предложенията за мир” и от двете страни са по-скоро условия за капитулация на противника. Русия поставя като предварително условие признаването на териториалното статукво към момента, т.е. признаването на Крим и четирите украински области като част от Русия. Украйна пък отхвърля по принцип възможността за преговори с руския президент, иска пълно изтегляне на руските войски и международен трибунал за руското ръководство. Това прави намиране на компромис по териториалните въпроси, който да бъде закрепен в мирен договор, трудно постижимо. Това, което обаче е не просто възможно, а и наложително, е постигането на съгласие за прекратяване на военните действия, т.е. договарянето на примирие. Което да прехвърли конфликта от военното в политическото поле.
- Стана ясно, че се готви посещение на китайския лидер Си Дзинпин в Русия. Какъв знак е това и какви са очакванията от подобна визита?
- Китай даде заявка, че няма намерение да остава пасивен наблюдател на събитията, а ще се стреми да бъде реален и най-важното – самостоятелен фактор в това геополитическо пренареждане на картите. Китай демонстрира еднозначна политическа подкрепа за Русия, като в същото време внимава да не се постави под удара на западните санкции, доставяйки оръжие за Русия. Обективно войната откри пред Китай сериозни възможности на международното поле и Пекин ще се стреми да се възползва от това. Ще бъде интересно да се разбере доколко анонсираната предстояща китайска мирна инициатива ще успее да намери подходящата формула, която да позволи диалог и преговори, които да доведат до прекратяване на военните действия.
- Ердоган и Нетаняху са лидерите, за които се предполага, че биха могли да бъдат посредници в евентуални мирни преговори. Възможно ли е някой да успее?
- Проблемът към момента не е в липсата на кандидати за посредници, а в отсъствието на желание и готовност за преговори у воюващите страни. И се боя, че докато всяка от тях разчита на допълнителни военни успехи, които след това да закрепи чрез едни политически преговори, до реален диалог трудно ще се стигне. Все пак следва да се има предвид, че само Ердоган засега успява да се позиционира като приемлив и за Русия, и за Украйна посредник и не случайно той бе този, който застана редом с генералния секретар на ООН Гутериш при подписването на единственото до момента споразумение – за износа на украинско зърно и предотвратяването на световна продоволствена криза.
- Как изобщо е възможно да дойде краят на тази война и преди това ще изпием ли горчивата чаша до дъно с глобален конфликт?
- За съжаление ние отново се изправяме пред един кардинален въпрос, който съпътства развитието на човечеството в продължение на векове: трябва ли задължително да преминем през апокалипсиса на войната преди да достигнем до катарзиса на мира? Историческите аналогии не са утешителни. И ако има основания за оптимизъм, то те произтичат не толкова от здравия разум, а от страха – от риска за взаимно унищожение при един глобален конфликт. Но прагът на страха става все по-нисък.
Графити на уличния артист Laika в Рим
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
