Разрушаването на Берлинската стена сложи края на комунистическите режими в Европа и се превърна в истински символ на демокрацията в края на 20-ти век. Историческият фон, довел до нейното създаване, се оформя още в края на Втората световна война, когато с капитулация на нацистка Германия тя е разделена на зони на влияние. Източната част бе контролирана от съветската военно-гражданска администрация, а западната остана под контрола на САЩ, Великобритания и Франция.
- 1. Стените са две
В началото на 60-те години става очевидно, че отношенията между двете Германии са безнадеждно нарушени, а напрежението между Запада и СССР рязко се покачи. Очевидната огромна разлика в темповете на икономическо развитие на двата блока принуждава хиляди германци да се втурнат към Западен Берлин. Само през първите седем месеца на 1961 година от ГДР бягат над 150 000 души. А в годините преди това - почти три милиона. Това са преди всичко висококвалифицирани млади хора, които масово напускат социалистическа Германия. Така в нощта на 12-и срещу 13-и август 1961 г. по предварително разработен план са вдигнати под тревога 25 000 войници, милиционери и работници, които опасват с телена мрежа източната част на германската столица. Хората смятат, че Берлинската стена е била дълга единична непрекъсната структура, което не е така. Всъщност стените са били две, те били успоредни една на друга, с просека 150 метра помежду им. В това пространство, известно като "ивицата на смъртта", е имало 302 наблюдателни кули, бетонни ограждения с дължина 106 км и височина 3,6 метра, земен ров дълъг 106 км и сигнални ограждения с течащо електричество по тях с дължина 128 км. На въоръжените охранители е наредено да стрелят по всеки, който се опита да пресече ивицата. Общо стената се простира на 155 километра, 43 от които са в рамките на града. Вярно е, че това не попречи на стотици хора да избягат. Първоначално са изградени 13 пропускателни пункта, но до 1989 г. са сведени до 3. Денонощно на стената са дежурили 7000 източногермански войници и милиционери.
- 2. Официалното наименование
Стената невинаги се е наричала Берлинската стена. Днес именно това име се счита за общоприето. Източногерманското правителство нарича стената "Antifaschistisher Schultzwall" ("Антифашистки отбранителен вал"). В Източна Германия на съгражданите непрекъснато се казвало, че фашистите се заселват в западната, "лоша" част на страната. Пропагандата си свърши работата, очерняйки западногерманците. Вярно е, че гражданите на ГДР скоро разбират срещу кого всъщност е стената. В продължение на две седмици по време на строежа на антифашистката отбранителна крепост лидерът на Източна Германия Валтер Улбрихт вдъхновява народа си, че има "запечатване на пукнатини вкъщи и отвори", през които могат да преминат най-злите врагове на германския народ. Властите твърдят, че стената е предназначена да предпазва хората от опасности, въпреки че целта е да ги предпази от бягство в цивилизования свят. Сенатът на Западен Берлин използва фразата на политика Вили Бранд, който нарече обекта "Стената на срама".
- 3. Политическите послания
При посещението си в Западен Берлин през 1963 г., американският президент Джон Кенеди произнася фраза която влиза в учебниците по ораторско изкуство. За да изрази подкрепата си към жителите на столицата той изрича знаменитото "Ich bin ein Berliner" ("Аз съм берлинчанин"). А, през 1987 г. в реч пред Бранденбургската врата тогавашния президент на щатите Роналд Рейгън произнася думите "Господин Горбачов, разрушете тази стена!"
- 4. На косъм от ядрен конфликт
На 22 октомври 1961 г. малък спор около опит на американския дипломат Алън Лайтнър да посети Източен Берлин почти ескалира до прага на военен конфликт. Студената война е на ръба да се превърне в ядрена. В този ден жестоката конфронтация не е нищо друго освен демонстрация на военна мощ. Американските и съветските танкове стоят неподвижно 16 часа на "Чекпойнт Чарли" преди да се разпръснат.
- 5. Сълзи за студента Петер
Днес "Чекпойнт Чарли" е голяма туристическа атракция. Това е най-известният пропусквателен пункт на Стената. Името му е "Чекпойнт C ", но американските войници по наричат "Чекпойнт Чарли". Бил е в центъра на Берлин, в сектор, охраняван от американските войски. През 1962 г. граничната охрана на източната страна на пункта застрелва 18-годишния Петер Фехтер при опита му да избяга на Запад. Той е оставен да умре под бодливата тел пред погледите на минувачи и журналисти. Студентът остава в историята като 50-ата жертва на Стената, като целият свят коментира съдбата му.
- 6. Журналистически въпрос бута стената
Берлинската стена падна на 9 ноември 1989 г. През май 1989 г. Унгария разрушава укрепленията на границата с Австрия. Жителите на ГДР започнали масово да бягат на запад през съседа си в социалистическия лагер. В страната избухнала политическа криза. През октомври ръководството на комунистическата партия подало оставка, а на 4 ноември в Берлин се провел масов митинг с искане за свобода. На 9 ноември 1989 г. премиерът на ГДР Гюнтер Шабовски обявява нови правила за влизане и излизане от страната. Гражданите вече могат да получават визи за пътуване до Германия. На журналистически въпрос от кога влизат новите правила, той отговаря отривисто: "Веднага, без забавяне". Пресконференцията се предава на живо по телевизията и хиляди столичани се втурват към пропускателните пунктове. Охраняващите ги войници и милиционери също са неподготвени и под натиска на тълпата отварят съоръженията.
- 7. Не се празнува до 2010 г.
Активното разрушаване започва през октомври 1990 г., след официалното обединение на Германия. Почти напълно стената е премахната едва през 1992 г., като някои от нейните части са запазени, за да не се забравя миналото.
И за да се отбележи падането на
Берлинската стена, се изискваше дата. 9 ноември 1989 г. беше денят на падането на Берлинската стена, но на същата дата през 1938 г. по време на управлението на Хитлер националсоциалистите осъществяват погромите над еврейските магазини, домове и синагоги останали в историята под наименованието "Кристалната нощ". До 2010 г. знаменателната дата не се отбелязва, като чак през 2014 г. в чест на 25-тата годишнина от падането и са организирани празненства на които присъстват както канцлерът Ангела Меркел, така и Михаил Горбачов, и Лех Валенса.
- 8. Най-успешният тунел
140 души умират при опит да избягат между 1961 и 1989 г., според Мемориала на Берлинската стена. Най-успешният път за бягство е Тунел 57, прокопан от студенти от Запада в мазето на изоставена пекарна, който води на Изток. През октомври 1964 г. 54 източногерманци използват 140-метровия тунел, за да избягат. Хората използвали скривалища в коли, летели на делтапланери и балони, катерели се по въжета, хвърлени между къщите, плавали по реки и канали. Имало дори опит да се пробие стената с булдозер. До разрушаването на стената са осъществени 5075 успешни бягства.
- 9. Стенната болест
Има психологическо заболяване наречено "Mauerkrankheit", превод - Стенна болест. Страдащите от нея се страхуват от затворени пространства. Заболяването е типично за гражданите на Източна Германия, а симптомите включват депресия, мания за преследване и опити за самоубийство.
- 10. Най-голямата кофа за боклук
Хората в Западна Германия използвали стената, за да се отърват от своите боклуци. Ако нещо не им трябвало просто го хвърляли от другата страна на стената. Все пак не съществувала опасност да ги накарат да преминат и да си го вземат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
