В краткосрочен план е възможно да видим "ефекта на закрълянето" на цените, но след това по-голямата конкуренция ще е определяща
Финансовият министър Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев са подписали и изпратили съвместно писмо с искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади за готовността на България да въведе еврото. Документът е адресиран до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.
"Писмото е изготвено и изпратено в изпълнение на Решение на Народното събрание от 26 юли 2024 г. за ускоряване и завършване на процеса по подготовка за приемане на еврото в Република България, в съответствие с чл. 140 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и в съответствие с Решение на Министерския съвет на Република България ╒ 92 от 24 февруари 2025 г. за отправяне на искане до Европейската комисия и Европейската централна банка за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията за Република България".
Ако становището на докладите е положително, страната ни има шанс да смени лева с еврото от 1 януари 2026 година.
Какво ще се промени с приемането на България в еврозоната и защо много българи се страхуват от това?
Чисто технически, няма да се случи нищо при влизане в еврозоната.Всеки, който има депозит или кредит в лева, при преминаването в евро ще притежава средствата си, обърнати в новата валута. През октомври 2022 г. 48-мото Народно събрание прие решение, с което определи, че България ще приеме еврото при запазване на официалния валутен курс от 1,95583 лева за 1 евро по силата на действащия валутен борд, който ще отпадне с влизането на България в еврозоната.
Така заплата от 2000 лева ще стане 1022,58 евро.
Депутатите теоретично биха могли да отменят цитираното решение, но досегашните политически заявки сочат, че няма подобни намерения, пише "Дневник".
При плащане в брой известно време ще се приемат и левове, и евро. А в БНБ ще могат да се обменят и двете валути постоянно.
Най-голямото притеснение на хората е, че всички стоки ще поскъпнат, защото търговците ще закръглят цените.
В краткосрочен план след преминаването към еврото често се наблюдава незначително увеличение на цените, тъй като бизнесите може да се възползват от смяната на валутата, за да закръглят цените нагоре. Това явление е известно като "ефект на закръгляването". Това най-често се случва в услугите и нискотарифните стоки, например кафето от 0,99 лв. може да стане 0,50 евро (1,02 лв.), а билетът за транспорт от 1,50 лв. може да стане 0,80 евро (1,56 лв.).
В дългосрочен план присъединяването към еврозоната може да помогне, наред с други фактори, за изравняване на цените с тези в други страни от еврозоната, което да доведе до покачването им в сектори, където те са били по-ниски. Освен това влизането в еврозоната означава, че страната ще използва общата монетарна политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), което може да окаже ефект върху инфлацията и лихвените проценти, а от там и да повлияе на цените. От друга страна отварянето на пазарите и увеличаването на конкуренцията може да натисне цените надолу в някои сектори, тъй като бизнесите ще се конкурират с европейските си колеги.
Важно е да се знае, че основните причини за промяна в цените се коренят в глобалните вериги на доставки, в търсенето и предлагането, а не в самата смяна на валутата.
Според данни от страни като Хърватия, Словакия, Словения и Литва, преминаването към еврото е довело до увеличение на инфлацията с 0,2% до 0,3% през първата година. Това е сравнително малък ефект и не е основният двигател на ценовия ръст.
По-висок ръст на доходите, по-добри условия за бизнеса
Резолюция, която обединява консенсусното мнение на работодатели, синдикати и граждански организации, бе приета на пленарната сесия на Икономическия и социален съвет /ИСС/ на 24 февруари. Разработването на документа е по инициатива на ИСС, като докладчици по него са президентът на КНСБ Пламен Димитров от групата на работниците, Милена Ангелова от групата на работодателите и Богомил Николов от гражданските организации. Външни експерти са Добрин Иванов и Петър Мишев от КНСБ.
В Резолюцията се подчертават ползите, включително ускорена конвергенция на икономическите индикатори на всяка държава в периода след нейното присъединяване, както и свързани с:
По-висок реален ръст на доходите на работещите и създаване на условия за подобряване на бизнес средата. Това създава предпоставки за увеличаване на икономическата активност на бизнеса, подобрява финансовите резултати и повишаване на скоростта на обращение на паричните потоци в страната. Добър пример в тази посока са трите балтийски републики Литва, Латвия и Естония. Те имат сходна структура на икономиката с България и сходни парични системи. Там се наблюдават ръстове на заплатите от 80% до 120% за период от 6-7 години след присъединяването им към Еврозоната.
Ниски дългосрочни лихвени проценти - членството в Еврозоната ще доведе до понижаване на лихвените проценти по кредитите за бизнеса и домакинствата. Това ще стимулира инвестициите и потреблението и оттам - икономическия растеж.
Елиминиране на разходите за транзакциите евро-лев. Това ще улесни търговията с другите държави от Еврозоната, а също и международните плащания, като ги направи по-бързи и по-евтини. Натрупаните статистически данни на вече присъединили се към единната валута държави показват, че спестените средства на национално ниво възлизат на 0,5% от БВП на съответната страна. В случая на България, при прогнозен БВП за настоящата година от над 200 млрд. лева - намалението на транзакционните разходи на национално ниво ще е с над 1 млрд. лева годишно.
Намаляване на валутния риск за бизнеса, което ще позволи на компаниите да планират по-дългосрочно и да инвестират с по-голяма увереност.
Повишаване на кредитния рейтинг на България, подобряване на фискалната дисциплина и достъп до по-евтино финансиране за държавата. По-високият кредитен рейтинг ще позволи на държавата и банковия сектор да привличат ресурс при по-изгодни условия и възможност за емитиране на държавни облигации в евро при по-ниски лихвени нива. По този начин ще се намалят разходите по обслужване на държавния дълг.
Спазване на фискална дисциплина. Членството в еврозоната създава предпоставки за по-отговорно управление на публичните финанси.
Повишаване на инвестиционния рейтинг и инвестиционната активност, подобряване на бизнес средата и конкурентоспособността. Приемането на еврото e белег за икономическа стабилност и зрялост, предпоставка за увеличаване на вътрешните и преките чуждестранни инвестиции.
Стимули за българските компании да повишат своята ефективност и иновативност. Това ще доведе до по-висока производителност и по-добро позициониране на международните пазари.
Подобрен достъп до финансиране на научни изследвания и иновации и развитие на високотехнологични сектори в България. По този начин ще се стимулира икономическия растеж и ще се увеличи създаването на качествени работни места.
Намаляване на сивата икономика и подобряване на данъчната събираемост.
По-лесен достъп до финансиране за големи енергийни проекти, което ще допринесе за диверсификация на енергийните източници и повишаване на енергийната ефективност.
Участие на България при вземането на решения в Еврозоната и повишаване на политическото влияние в ЕС. Членството в Еврозоната ще засили гласа на България в европейските институции, като даде възможност за по-добра защита на националните интереси в различни области на политиката.
Подобряване на финансовата стабилност и механизъм за превенция срещу кризи, поради:
- Достъп до финансова подкрепа от Европейския механизъм за стабилност;
- Продължаване на стабилната парична политика, но с по-голяма гъвкавост;
- Достъп до ликвидност от Европейската централна банка в кризисни ситуации;
- По-добра координация на икономическите политики с другите страни от Еврозоната;
- Достъп до по-големи ликвидни пазари и по-стабилна банкова система;
- Намаляване на риска от валутни кризи;
- По-голяма стабилност на финансовите пазари.
Стабилизиране на инфлацията и повишена ценова прозрачност. Присъединяването към Еврозоната ще помогне за поддържане на по-ниски и стабилни ценови равнища, така че да бъде защитена по-добре покупателната способност на гражданите и ще създаде по-предвидима среда за бизнеса. В рамките на Еврозоната цените могат лесно да бъдат сравнявани, което води до засилване на конкуренцията и потенциално намаляване на цените.
Засилване на международната търговия и увеличаване на туристическия поток.
Подобряване на качеството на живот и намаляване на подоходните неравенства, по-добри възможности за образование, здравеопазване и социални услуги.
Повишаване на финансовата грамотност сред населението.
Улесняване на трансграничната мобилност на работна сила, включително поради по-лесно сравняване на заплати и разходи за живот между различните страни в Еврозоната.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
