Какво е чувството половин век да седиш на креслото и да гледаш как горят пламъците в камината, а над нея безценна картина, която всеки колекционер би искал да притежава - "Портретът на една жена" на Пикасо?
Никога няма да разберем. Защото Емили Ландау, една от най-големите колекционери в света, си отиде в тази поза преди няколко месеца. Разбивайки вековния постулат, че бурният живот приключва рано. Но потвърждавайки неземното правило, че големите пачки, в особено големи размери, носят мимолетно щастие, но и дългосрочна прокоба. Погреба преждевременно двамата синове, внука, мъжа си. Остана да живее самотно до 102 години, за да размишлява пред шедьовъра на най- скъпо продавания художник на 20-ти век какъв всъщност е смисълът на живота.
- Невероятната колекция от над 1500 картини
която събираше повече от 50 години, остана фамилна собственост едва за няколко месеца. А наследниците й - дъщеря й, с множество внуци и правнуци, само дни след скромното й погребение започнаха трескави преговори с аукционните къщи, за да осребрят културното наследство.
Новината за продажбата на картините на Ландау дойде дюшеш и за Кристис, и за Сотбис, които отчетоха най-големия си спад и на обороти, и на печалби тази година заради поредицата от войни и финансовата нестабилност на света.
Като дългогодишен партньор на попечителя на Музея на американското изкуство "Уитни - Емили Фишер Ландау, Сотбис с лекота спечели правото да продава платната на уникални художници и от месеци се приготвя за търга на десетилетието.
Той ще се състои на 8 и 9 ноември, когато на тезгяха излизат 150 картини от колекцията на големия американска колекционер, която е оценена на почти половин милиард долара.
Най-големият интерес очаквано е за най-ценната картина - "Жена с часовник" (1932) на Пабло Пикасо
Това е
- най-известният портрет на музата му - Мари-Терез Валтер
нарисуван веднага след като романът им става публичен. Ландау придобива картината през 1968 г.
Обявяването на продажбата на колекцията бе направено знаково през лятото в сградата на Марсел Бройер, в която години наред се помещаваше музеят "Уитни", но наскоро беше купена от "Сотбис".
Четвъртият етаж на музея е кръстен именно на Ландау, която създаде фондация "Уитни" през далечната 1994 г. и дари около 400 произведения на изкуството на стойност 75 милиона долара през 2010 г.
Направи това за 90-тия си юбилей, когато целият колекционерски свят се събра да я аплодира, а тя гордо обясни, че май е време да излезе от прожекторите. Прекара под тях повече от 40-години, а
- животът й е учебник за всички светски лъвици
За нея не може да се каже нито, че е Пепеляшка, нито че е принцеса. Родена е на 23 август 1920 г. в Гленс Фолс, Ню Йорк, близо до езерото Джордж. Израства в квартал Вашингтон Хайтс в Манхатън, живеейки в китна сграда Емили Корт. Построена е от баща й - Самюъл Ланцнер и е кръстена на нейно име. Докато баща й работил здраво, майка й Сесилия се занимава само с домашна работа и отглежда единствената им дъщеря. Кара я да се запише за секретарка и бързо я омъжва за син на свой заможен приятел. Младото семейство се премества в Куинс, в апартамент във Форест Хилс, но явно любовта бързо се отива, защото красивата Емили започва връзка с наемодателя на сградата, в която живее. Това е богатият Мартин Фишър, известен строителен предприемач, който става съпруг номер две. Двамата с Емили имат три деца: Ричард, Антъни и Кандия.
Мартин Фишер бил много щедър към съпругата си. За рождени дни, годишнини и празници й подарявал огърлици, обеци, пръстени, гривни, пълни с изумруди, рубини, сапфири и диаманти. Най-ценното бижу било
- синьо-бял 39-каратов диамантен пасианс
Сейфът, в който се пазели, бил повод и причина съдбата на Емили да се промени в навечерието на 50-тата й годишнина.
Пътешествието в света на изкуството започнало за нея неочаквано в един пролетен ден на 1969 г., когато отишла на обяд, а през това време въоръжени обирджии, дегизирани като ремонтиращи климатици, нахлули в апартамента й в сградата на Imperial House в Горен Ийст Сайд, построена от съпруга й. Те завързали готвачката в съблекалнята за гости и отворили сейфа на пода, скрит в друг килер.
Единствената утеха на Ландау била, че бижутата са застраховани.
"Бях опустошена", разказва по-късно тя. Но веднага добавя: "Бързо реших, че вече не се нуждая от бижутата. Имах първоначалните пари за събирането на картини, така че вероятно кражбата беше едно от най-хубавите неща, които някога са ми се случвали."
Тя обичала да разказва как още от малка искала да стане художничка, но баща й бил категорична - трябва да учи стенография и машинопис.
По-късно, без дори да ходи на уроци по история на изкуството, тя започва тайно от съпруга си и баща си да колекционира картини неофициално.
Първият й предмет с пари от застраховката била
- ценна творба на скулптора Александър Калдер
която тя купила от собственика й в Central Park West.
"В онези дни нямах кола и шофьор, така че се качих на автобуса с Калдер, носех го като коледна елха. Никой обаче не ме е питал нищо", спомня си Ландау.
Докато се опитвала да похарчи парите, Ландау открила работата на Йозеф Алберс. Случайно попаднала на изложбен плакат в галерия "Пейс". "Това порази погледа ми - такъв минимализъм", казва тя.
"От момента, в който видях Алберс знаех, че обичам простотата. Алберс беше отправната точка за мен като колекционер. Никога не съм събирал нищо, защото беше модерно. Винаги е било нещо, което инстинктивно съм харесвала", спомня си години по-късно Емили..
Любопитството й я отвело на горния етаж при картините на Пейс и там се започнала с собственика на галерията Арне Глимчър.
"Прибрах се вкъщи и казах на съпруга ми - не искам бижута, истам картини. И така започнахме да купувахме изкуство. Първата ни голяма придобивка бяха три картини - на Пикасо, Дюбюфет и Леже. Те ми бяха показани от г-н Глимчър в каталог, докато стоеше облегнат на стената в кабинета си. По-късно обаче щях да си ги купя сама", казва тя.
- Ландау толкова се побърква по картините
че престава да се занимава с всичко друго. В колекцията й попадат творби на Матис, Мондрен, Жан Арп, Марк Ротко, Франц Клайн, Пол Клее, Луиз Невелсън и Лукас Самарас.
"Похарчих всичките си пари за изкуство", казва тя. "Това бяха годините на пазаруването."
Пейс, заедно с галерията "Лео Кастели" в Манхатън, стават основен източник на попълване на колекцията й, но идва моментът, в който тя се запознава с партньора на галериста Глимчър. Буквално е поразена от неговия вкус, променя и своя.
"Фред Мюлер се оказва модел за подражание в обединяването на изкуството, художниците и социалния живот в Ню Йорк.
Ландау си спомня за парти в свободния му апартамент на площад "Грейси", където великия Анди Уорхол се скитал сред творбите си. Една от тях е впечатляващ портрет на самата Емили.
Купонът обаче свършва през 1976 г., когато съпругът й умира. А с него секват и парите.
"Следващите години имаше голяма празнина в колекцията. "Спрях."
Спира да купува, но не и да присъства на светските събития. Две години по-късно тя, през 1978 г., тя
- отново е в блясъка си на третата си сватба
а младоженецът е Шелдън Ландау, производител на дрехи, който с удоволствие остава тя да му харчи парите..
На пищната й 60-годишнина се запознава с запознава с Бил Кац, дизайнер на театри и ресторанти в Ню Йорк, и го наема да обнови апартамента ? на Парк Авеню, където се е преместило новото семейство. Това се превръща в дълготрайна партньорска връзка, арт консултантът я съветва да колекционира изкуство извън основните модернисти, които вече тя притежава.
"Емили, ако искаш да видиш работата на младите хора, това ще промени живота им и ще бъде интересно преживяване за теб", спомня си тя.
Посещавайки студия в оживения свят на изкуството в Ню Йорк от 80-те години, Ландау започна да се фокусира върху съвременни произведения,
- понякога купувайки цялата стая
както направи на изложбата на Родни Греъм. "Тя имаше темперамента да продължи напред в съответствие с духа на времето", казва базираната в Ню Йорк консултантка по изкуство Ейми Капелацо.
"Тя стана известна като голям колекционер и много други яследваха. До средата на 80-те години г-жа Ландау става попечител на Уитни, където остана в борда в продължение на почти 25 години. Четвъртият етаж на музея, тогава разположен на Медисън Авеню в Горен Ийст Сайд, е кръстен в нейна чест през 1994 г., когато тя създава благотворителна фондация за двугодишните изложби на Уитни".
До началото на новия век Ландау е водещ колекционер в пазара на изкуство в Ню Йорк, който се разраства и дава лична подкрепа на много художници и музеи.
Канят я в комисиите на Музея за модерно изкуството, в бордовете на музея "Джорджия О'Кийф", в музея на обекта в Санта Фе. За подкрепата на френските културни институции Париж ? присъжда званието Chevalier de l'Ordre des Arts et des Lettres.
Извън света на изкуството, тя основава Фондация "Фишер Ландау" за изследване на дислексията, защото самата тя страда от тази болест. Става спонсор на Центъра за обучения на на деца със затруднения в Медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Бронкс. Влиза и в борда на Метрополитън опера.
Превръща бивша фабрика за парашутни сбруи с площ от 25 000 квадратни метра в Лонг Айлънд Сити в място, в което се помещава колекцията ?. Това става частен музей, който ще бъде отворен за обществеността по-късно безплатно.
- Всичко хубаво в живота й се разпада
след началото на новия век, донесъл много нови колекционери - спекуланти. Младото поколение избутва назад старите муцуни като Емили.
И нещастията започват. Синът й Антъни и съпругата му Ан загиват в самолетна катастрофа през 2003 година. Същата година внукът й Андрю умира в автомобилна катастрофа. Ричард, най-големият й син, почина през 2006 година при странни обстоятелства. Малко след него си отива и съпругът на Ландау.
90-тата си годишнина - през 2010 година - тя посреща с много гости и остатъците от семейството й - дъщеря й, девет внуци и четирима правнуци. Оттегляйки се от сцената, тя се разболява от алцхаймер и се самоизолира. Центърът за изкуства "Г-жа Ландау" остава отворен за обществеността само до 2017г.
В малкото моменти, в които говори с дъщеря си, тя казва: "Вместо да си с бижута, можеше купиш произведение на изкуството и то да е по стените".
Днес дъщеря й е
- основният двигател на търга за картините
Освен бисерът Пикасо, под чука ще минат още "Шефът" на Ед Ръш (1964) и "Seagram Murals" (1968) на Марк Ротко. "Знамена" (1986) на Джаспър Джонс, автопортрет на Анди Порол от 1986 г. се оценява на 15-20 милиона долара, "Untitled XV" (1983) на Вилем де Кунинг на 6-8 милиона долара, а "Розово лале" (1925) на Джорджия О'Кийф на 3-5 милиона долара. Експертите са категоричви, че продажбата на тази колекция ще компенсира неуспехите в бранша през първата половина на годината, когато аукционните къщи отчетоха невиждани спадове. Christie's съобщи, че през първите шест месеца на 2023 г. общите ? продажби в световен мащаб възлизат на 3,2 милиарда долара, което е с 23% по-малко спрямо съответния период на миналата година. А Сотбис така и не публикува балансите си.
Така, макар и посмъртно, Емили върна блясъка на колекционерите. Беше брилянтът в короната им през целия си живот, макар да не си е купила сама нито един диамант.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
