В едно от знаменитите си есета в най-големя италиански вестник La Repubblica Умберто Еко казва:
"В класиката на социалистическия антисемитизъм /Алфонс Тунел, "Евреите, господарите на Европа", 1847 г/ както и на католическия /Анри Гугенот де Мусо, "Евреинът, юдаизмът и юдеизацията на християнските народи", 1847 г/ и двете книги твърдят, че евреите не се занимават със земеделие или животновъдство, и поради това не са част от производствения живот на държавите, в които живеят. Вместо това те се занимават изключително с финансови дейности и притежават злато.
Ето защо, като номади по култура, те са водени от своите надежди за еврейска държава. Готови са във всеки един момент да напуснат държавата, в която се намират и да изнесат със себе си своите богатства."
Но антисемитизмът е пълен с противоречия. Днес една от най-характерните черти на Израел е, че използва ултрамодерни методи за култивиране на земята, създавайки образцови ферми и стопанства към тях. Дори в средата на пустинята или на бреговете на Мъртво море. И пак ги гонят и убиват. Именно това трайно установяване е основният аргумент на арабските антисемити против Израел. Тяхната основна цел е унищожаването на самата израелска държава. Естествено и на евреите като народ.
Е как да живеят тези хора? Първо ги гонят, защото не обработват земята, после ги гонят защото обработват земята. Лошо е евреите да живеят извън Израел, лошо е и да живеят в Израел. Тогава?
- Тази драма е от хилядолетия и няма да свърши утре
Изглежда е съдба. Не само за евреите, за техните съседи, но и за целия свят. А те от първия ден на създаването си като държава през 1948 г. са във война. С някои прекъсвания, колкото да се натрупат досатъчно оръжия за следващите боеве.
Но в Близкия изток всичко е така объркано и смесено, че не винаги е ясно точно какво става. Основна част от този хаос е и войната между шиити и сунити вътре в исляма. Знакови са думите на иранския лидер аятолах Хаменей: "Нашата война между последователите на правнука на Мохамед и Йезид бин Моауйе никога няма да свърши".
А това води началото си от преди 15 века, някъде от 632 г.
И сега - отново война. В Газа, в Южен Ливан, засегната е и Сирия, намесва се Иран... Докога?
Всъщност сегашните събития се подготвяха от четири години. През тях Израел положи огромни усилия да постигне някакво съгласие със Саудитска Арабия и да се стигне до взаимно признаване. Участваха и САЩ. Преди една година президентът Байдън видимо промени своята политика към Саудитска Арабия и тръгна отново към сближаване. Колкото и неочаквано да е за широката аудитория, Индия беше също там. Казват, че били на крачка от успеха. И тогава, на 7 октомври 2023 г Иран атакува Израел с ръцете на "Хамас". Избиха хиляди жени, деца, старци, взеха стотици заложници.
- За да се прекрати пътят, по който вървяха Израел и Саудитска Арабия
Шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия са неприирими противници на религиозна основа. Изобщо повечето неща в Близкия изток са на религиозна основа. Ако саудитците се разберяха с Израел, след тях неизменно ще тръгнат много от останалите арабски държави. Щеше да се създаде нова система за сигурност в региона с участието на Израел. И Иран ще се окаже в изолация, ще загуби влияние, ще отиде в пета глуха. Което е кошмарът на Техеран. Който мечтае да е хегемон в арабския свят, мечтае за Ислямски халифат.
Под негово влияние, дори негови деца, със същата доктрина са терористите от Мюсюлмански братя, баща и майка на Ал Кайда, на ИДИЛ, Хамас, Ислямски джихад и т.н.
И "Хамас" мина в атака. Отвратителна, кървава, дивашка, но там е така. Израел нямаше никакъв избор - трябваше да отговори. И той отговори. Атакува в Газа. Вероятно в началото идеята е била тероистите на "Хамас" да избягат в Египет, а тези от Западния бряг да отидат в Йордания. Но и Египет, и Йордания веднага затвориха границите си, въпреки че повече от половината население на Йордания са именно палестинци.
За Израел остана само една възможност - да ликвидира "Хамас". И тяхната армия се зае с тази задача. При това постига сериозен успех. В Тел Авив разбират, че "Хамас" не може да бъде унищожен. И едва ли е необходимо, ще бъде и твърде скъпо. Все пак говори се, че Нетаняху е правил много опити на любезност към "Хамас".
И какво? Нищо и половина. Да, има цивилни жертви, страдания за хиляди хора. Но не Израел нападна някого на 7 октомври, не Израел взе заложници, не Израел изстрелваше десетки ракети всеки ден. Не Израел прокопа стотици километри тунели, по които от Египет вървяха цели камиони. Естествено не с храна и медикаменти. Първо в Израел загинаха много хора, хиляди хора и това трябва да се отчита.
И защо? Заради интересите на Иран, за да няма разбирателство между Израел и Саудитска Арабия, което ще изолира Иран.
- Но такава е политиката на безумието
Още през 1988 г. Иран взе решение да не участва пряко във война поради ужасяващите жертви и разрушения. Но да води война със свои проксита. И постигна твърде много по този път. В пет арабски държави фактически държавност няма. Управляват проиранските терористични групировки. Това са Ливан, Сирия, Ирак, Йемен, Йордания. Почти всички са в икономически колапс. В региона дори открито наричат Сирия "Република Каптагония" по разбираеми причини.
Сега Израел атакува и в Южен Ливан. От Бейрут обявиха, че изтеглят правителствените войски от района чак зад река Авали, която е на 60 км от границата с Израел. Една държава изтегля своите войници от своята граница! Но... в Близкия изток всичко е възможно. Куриозното е, че в района на Южен Ливан има и "мироопазващи" сили на ООН. А всъщност в този район не трябва да се намират никакви сили и въоръжение на "Хизбула", според Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН от 2006 г. Но "Хизбула" демонстративно отказва да изпълни резолюцията.
Всъщност терористичните групировки дори не са предполагали колко силно, могъщо и ефективно е израелското разузнаване и колко готови са специалните части на Израел да нанасят удари в сърцето на "Хизбула". Ами много са готови, най-добрите в света са. И ликвидираха цялото политическо и военно ръководство на "Хизбула". Чак до четвъртия ешелон на управление. Смята се, че
- израелското разузнаване е стигнало до най-високите нива
не само на прокситата на Иран, но и вътре в самия Иран. Беше арестуван
Беше арестуван дори генерал Исмаил Кеани, командир на "Алхуц". Това е елитният отряд на Революционната гвардия и човекът, който отговаря за всички паравоенни структури извън Иран. Арестуваха го по подозрение в шпионаж в полза на Израел. Което дори да не е вярно показва много високо ниво на параноя.
Сега "Хизбула" е организационно, комуникационно и управленски напълно разнищена. И трудно ще се възстанови. И трябва много време. Между другото ликвидирането на лидера на "Хизбула" - Хасан Насрала, един от най-влиятелните хора в Близкия изток, е станало буквално "в движение". Израелското разузнаване е получило информация, че той отива към щаб квартирата, веднага има телефонен разговор с Ню Йорк, където премиерът Бенямин Нетаняху е на Генералната асамблея на ООН. Нетаняху казал само една дума: Действайте! Тази щаб квартира всъщност е била комплекс от шест сгради с огромни подземия. Помещението, в което се е намирал Насрала, е било в бетонно укритие на 30 м под земята. Всичко е унищожено от ударите на Израел.
Сега непрекъснато се задава въпросът докъде иска да стигне Израел в Ливан. От Тел Авив казват, че искат да обезпечат сигурността на израелските селища в Северен Израел, за да могат жителите им да се завърнат по домовете си и да не бъдат под постоянната заплаха от ракетни удари. Става дума за между 60 000 и 80 000 души.
Анализатори аргументирано предполагат, че израелската армия ще стигне до река Литани на 30 км навътре в Ливан. Но по въпроса колко време ще се наложи да остане там има различни мнения. Все пак всички се насочват към
- вероятността Израел да остане там най-малко 6 месеца
Просто най-малко толкова техническо време е необходимо, за да се изпълнят съответните действия.
Другият въпрос е къде и как ще удари Израел в отговор на ракетното нападение на Иран от 1 октомври. Повечето наблюдатели са на мнение, че отговорът ще бъде непропорционален и Израел ще удари едновременно Сирия, Ирак и Йемен. Всъщност ВВС на Израел вече удариха три летища в Сирия. Трудно е да се предположи, че това е станало без да бъде предупредена Русия, която има войски и бази в Сирия. Също и САЩ. Тел Авив полага усилия и да не допусне снабдяването с оръжия на "Хизбула". Бяха унищожени граничните пунктове между Ливан и Сирия. Разрушени са и пътищата, които водят от Сирия към Ливан, дотолкова че не е възможно преминаването на автомобили, да не говорим за камиони и ТИР-ове. Нещо повече. Два самолета излетяха от Техеран за Бейрут и бяха обявени с товар от хуманитарна помощ. Ирак и Сирия им дадоха разрешение за прелитане, но Тел Авив заяви, че ако самолетите не се върнат веднага в Техеран ще бъдат свалени. Самолетите се върнаха.
В крайна сметка положението е пълен хаос.В същото време огромен поток бежанци напуска Ливан. С лодки, яхти, кораби, всеки ден в Кипър пристигат уплашени мъже, жени, деца, които търсят спасение от войната. Много ливанци непрекъснато пристигат в Истанбул със самолети на различни авиокомпании. Летищата в Истанбул са задръстени от ливански граждани, които бягат. Изглежда в Близкия изток
- никой не иска голяма война, но и никой не иска мир
Дори на премиера Нетаняху му е удобно палестинците да са разделени, с междуособици и той да играе с който му е удобно в даден момент.
Според доц. Ходор Факих, който е ливанец но от 43 г живее в България, случващото се в Близкия изток има съвсем друга цел. "То има друго съдържание - казва д-р Факих. - Във водите между Сирия, Ливан, Израел и Кипър са открити много големи находища на газ и петрол."
Понякога, хей така, за протокола, се чуват призиви за обсъждането на варианта "Две държави". Т.е за създаването на Палестинска държава. Но в момента тя изглежда още по-далече, отколкото Второто пришествие.
Между другото преди няколко години, в Ню Йорк, на закрито обсъждане отново се дискутираше темата за Палестинска държава. Тогава, за разлика от другите участници, Израел не беше представен от генерали, а от двама университетски професори. Те показаха една карта и започнаха изложението си. Картата не беше с граници и буферни зони. Просто географска карта в по-едър мащаб. Те казаха: "Господа, всички правят всякакви анализи, изчисляват баланси, търсят варианти. И по всякакъв начин се опитват да притискат Израел да се съгласява с какво ли не. Ние ви питаме съвсем простичко - защо не направихте двата най-прости баланса - воден и зърнен. Както виждате на картата, на територията на предполагаемата Палестинска държава няма нито един, подчертаваме - нито един! източник на питейна вода. Каква ще бъде тази държава без капка вода? Сега там получават вода от израелски водоизточници, но тогава може би ние няма да искаме да им даваме вода. Този въпрос какво решение може да намери? И никакви оръжия не могат да го решат, дори атомни бомби. Другото е зърното. На територията на предполагаемата държава Палестина не се отглежда нито едно зрънце хлебна пшеница. Това население какъв хляб ще яде? Откъде?
Без изобщо да засягаме въпроса, че там няма промишлени предприятия, следователно няма работни места. С какви доходи ще се живее там? Сега хората от Западния бряг работят в Израел, но тогава това няма да е възможно.
И ви питаме: каква държава ще бъде това!
Нашият отговор е - това ще бъде само и единствено държава за правене на война."
В залата настъпи тягостно мълчание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
