Защо макаците на Гибралтар станаха поданици на Короната

* Бутилка ром напомня как върнали в Англия тялото на адмирал Нелсън след битката при Трафалгар

* Поверие накарало Чърчил да зачисли на маймуните офицер и войнишка дажба

"Гибралтар ще е британска територия докато тук живеят маймуни!" Тези думи, изречени от незнайно кой и незнайно кога, са предопределили щастливото бъдеще на европейските макаци. Мързеливите, охранени и разглезени обитатели на Скалата, които са задължителна атракция при туристическите обиколки на Коста дел Сол, са се научили да позират за снимки на местата, където се открива най-хубавата гледка към "Стълбовете на Херкулес". Не отказват почерпка, а ако туристът се "разсее", направо си я взимат заедно с чантата му. Ако маймуна ви ухапе, правото отново е на нейна страна - виновен е човекът, защото я е предизвикал, заради което ще отнесе глоба.

Гибралтарските маготи (Macaca Sylvanus) са единствените представители на макаците извън Азия и единствените свободни маймуни на Стария континент. Предполага се, че моряци са ги донесли от Северозападна Африка, затова ги наричат "берберски макаци". Но докато там популацията им намалява, гибралтарската процъфтява. Заслугата за това е на Уинстън Чърчил. Когато по време на войната разбрал, че безопашатите макаци на Гибралтар измират, а това застрашава британското бъдеще на територията, министър-председателят предприел незабавни мерки: с маймуните да се отнасят като с поданици на Короната. Доставили от Африка ново попълнение, за което пред началството отговарял специално зачислен офицер. Ежедневно им се полагала войнишка дажба, направили им ветеринарна клиника. Всяко новородено маймунче било кръщавано на ВИП персона от британските среди. И до днес се води строг отчет за макаците - на всеки шест месеца губернаторът изпраща във Великобритания пълен списък с възраст, пол и име.

Всъщност Чърчил ненапразно се е старал да не допусне и най-малкото съмнение за промяна на статута на Гибралтар. Защото и до днес стратегическата територия, наричана "Портал на Средиземноморието", е ябълка на раздора между Лондон и Мадрид. Великобритания я обявява за своя задморска територия, за Испания това е британска колония. Изглежда странно, но при влизане и излизане се преминава границата на чужда държава с паспортен контрол и митническа проверка.

Каква е историята на това място и как се е стигнало до тази "държава в държавата"?

За древните хора тук е бил краят на света. Гърците го наричали "Херкулесови стълбове" в памет на най-силния герой на Античността, дарен от боговете с безсмъртие. Но това станало след като изпълнил 12 задачи по нареждане на Евристей, цар на Тиринт и Микена и внук на Персей. Една от тях била да отвлече стадото крави на великана Герион и да го доведе до Микена, където животните да бъдат принесени в жертва на Хера. Пътят на Херкулес минавал през Атласките планини и с огромната си сила той ги разделил. Така се образувал протокът между Атлантика и Средиземно море. А скалите от двете страни били наречени "Стълбовете на Херкулес".

За тях пише и Платон - в диалозите "Тимей" и "Критий" се споменава загадъчният изчезнал континент "Атлантида”, който се намирал "отвъд Колоните на Херкулес". Според някои от изследователите, философът е имал предвид скалите от двете страни на Гибралтарския проток.

Името "Гибралтар" е испанският вариант на арабското "Джабал Тарик", означаващо "планината на Тарик". Названието е дадено в чест на арабския пълководец Тарик ибн Зияд, който предвождал маврите при завладяването на Пиренейския полуостров, започнало през 711 г. През 1602 г. Гибралтар преминава към Испания, но през 1704 г. британският адмирал сър Джордж Рук, командващ англо-холандска ескадра, го превзема. През 1713 г., според Утрехтския мирен договор, Гибралтар получава статут на британска колония и може да бъде върнат на Испания само ако Великобритания се откаже от него. От този момент, въпреки многобройните опити на Испания да си вземе територията, по-малка от 7 кв. км, Гибралтар остава вратата на британското присъствие в Средиземно море. През 1967 г. с резолюция на ООН е организиран референдум, който трябва да установи дали населението иска да запази връзката си с Великобритания. Близо 99%а от гибралтарците са "за" запазване на статуквото. Това ядосва Франко и той затваря границата. Испанците, които работят в Гибралтар, смятат, че е временно и се преместват до пункта за преминаване в очакване да бъде отворен. Така минават цели 16 години, а от временното селище на чакащите се създава пограничният град Ла Линеа де ла Консепсион.

Най-южната точка на Европа

В подножието на Скалата е втората най-южна точка на Европа. Разстоянието през протока до мароканския бряг е 25 км и ясно се открояват очертанията на планината Риф отсреща. Още по тесен е протокът при Тарифа - само 14 км до Танжер, които се преминават неусетно с ферибота.

Първото нещо, което пътниците виждат, когато приближават към Скалата откъм морето, е джамията Ибрахим ал-Ибрахим, построена през 1997 г., дар от краля на Саудитска Арабия Фахад Абдул Азис, Сред забележителностите са Точката на Европа (Europa Point), фарът с класически британски дизайн от 19 век и църквата на Европейската Богородица, чиито основи са от 1309 г.

Скалата е прокопана с тунели като швейцарско сирене. Говори се, че подземната мрежа е цели 90 км. Лабиринтите са правени от британците по време на Голямата обсада от Испания и Франция в края на 18 век. Пазят се и огромните оръдия на защитниците. Подземната мрежа е използвана през Първата и Втората световни войни за транспортни коридори, хангари, казарми, болници, скривалища. Хитлер също имал мераци да се докопа до Гибралтар и обявил "Операция Феликс". Според конспирациите там е потънало нацистко злато, далеч от любопитни очи и уши шпиони си продавали тайни. Говори се, че и сега част от Скалата е строго секретна зона.

Достъпна за туристи е пещерата Сан Мигел.

Вътре сталактити и сталагмити са изваяли крилете на Архангел Михаил, които се открояват особено отчетливо по време на светлинното шоу.

Червени пощенски кутии и сватби

В град Гибралтар британското си личи по червените пощенски кутии с кралско клеймо, заведенията, предлагащи fish&chips, двуетажните автобуси, брандовете "Маркъс&Спенсър" и Next. Живеещите тук са потомци на англичани, уелсци, шотландци, холандци, генуезци, венецианци, малтийци, бербери, евреи, но се определят като гибралтарци. Езикът е смесица от английски, испански от Андалусия, малтийски и португалски и се нарича янито. Най-много са католиците - 75%. На скромната територия на Гибралтар има две джамии, най-старата синагога на Иберийския полуостров /1724 г./, шест католически църкви, индуистки храм, англиканска, адвендистка, методиска и баптиска църкви, храм на "Свидетели на Йехова”.

Питейна вода няма, за битови нужди се пречиства и обезсолява морска. За разлика от Острова, движението е дясно. Местната валута е гибралтарски паунд, с който обаче не може да се плаща в Обединеното Кралство. Туристите предпочитат да пазаруват с кредитни карти. Върху покупките не се начислява ДДС, тъй като Гибралтар е свободна зона. Губернаторът, назначаван от Кралството, отговаря за отбраната, външната политика, вътрешната сигурност и финансовата стабилност. Всички останали въпроси се разглеждат от местен Съвет на министрите.

Гибралтар е и предпочитана дестинация за сватби. Тук могат да ви оженят като в Лас Вегас - нужен е само един свидетел. На Скалата са запечатали своя съюз Шон Конъри и неговата любима, Джон Ленън и Йоко Оно, а принц Чарлз и принцеса Даяна са идвали на меден месец

Сред забележителностите е международното летище "Гибралтар", открито през 1939 г. и обявено за едно от най-опасните в света заради късата си писта - едва 1680 м, която започва и свършва в морето. Освен това пистата се пресича от магистрала, а автомобилите са принудени да спират и изчакат пред светофар, когато каца или излита самолет.

Да пиеш от бурето с адмирал Нелсън

Там е и гробището на британските войници, загинали от раните си след битката при Трафалгар. Главнокомандващият - адмирал лорд Хорацио Нелсън, водил Кралския флот срещу обединените френско-испански войски в сражението на 21 октомври 1805 г., също загинал. Крал Джордж III издал заповед тленните му останки да бъдат върнати в Лондон и погребани с почести в катедралата "Сейнт Пол". На кръстения на него площад издигнали колона, за да напомня за победата му, пресякла плановете на Наполеон да завладее Великобритания.

Но как тялото на адмирала да бъде запазено по време на пътуването до родината когато нямало хладилници? Решили Нелсън да бъде накиснат в буре с ром, а капитанът на кораба издал заповед - на моряците е забранено да пият от рома! Но бурето стигнало в Англия наполовина празно. А моряците се оправдали, че пиели от рома защото вярвали, че заедно с кръвта на Нелсън в тях ще премине и неговата смелост. В памет на това събитие сега туристите си тръгват от Гибралтар не само с британски чай, но и с бутилка ром "Nelson's Blood".

ВИЖ ОЩЕ: Катедралата в Севиля крие тайните на Колумб