Митове за светицата: 14 века я бъркат с грешница, в апокрифни евангелия я наричат Апостол на апостолите, Дан Браун я вкарва в история за потомство на Иисус
Първият възглас „Хирстос возкресе!“ е произнесен от Мария Магдалена (Магдалина). Тя поставила и началото на традицията на Великден да се боядисват яйца, като подарила червено на император Тиберий и му разказала за чудното Възкресение на Иисус Христос.
Православната църква я почита на 22 юли като равноапостолна мироносица Мария Магдалина, изцеляваща бесове.
Тя e сред най-разпознаваемите фигури в Библията, но за живота и смъртта й има много измислици и неточности. Част от тях се разпространяват заради объркване и непознаване на Светите евангелия. Друга е свързана с търсенето на сензация.
Ето пет от най-разпространените митове за Мария Магдалена и истината за нея от Светите писания и от библейската история.
1. Тя ли е разкаялата се блудница
Мария Магдалена, рисувана от Тициан
Това е може би най-разпространената неистина за Мария Магдалина. Недоразумението идва от неправилно тълкуване на Евангелието на Лука. В седма глава евангелистът разказва историята за неназована блудница, чийто грехове били простени от Спасителя. (7:37-38: И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото…)
Когато събеседникът на Христос – Симон Фарисея, недоумява как може да бъде простена една нечестива жена, Спасителят му разказва притчата за двамата длъжници (7: 41-47). И след това казва: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича. И рече й: Прощават ти се греховете… Твоята вяра те спаси; иди си с мир. (7:47-48, 50.).
Непосредствено след тази история започва следващата глава, в която се разказва как Христос е обикалял градове и села, за да благовестява Божието царство. Сред хората, които го следват, са дванадесетте му ученика и Мария Магдалена (8:2 …и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса).
От текста ясно се разбира, че тя не е опростената грешница, а е една от многото други жени, които Иисус е излекувал.
Но как идва объркването, че тя е разкаялата се блудница?
Казват, че то се дължи на погрешно тълкуване – през 591 г. папа Григорий Велики в своя проповед казва, че неназованата грешница от Евангелието на Лука, Мария от Витания - сестрата на Марта и Лазар, както и Мария Магдалина, са една и съща жена - тази, която е измила краката на Христос със сълзите си и получила прошка от него.
Така през следващите 14 столетия Мария Магдалина е приемана като каещата се грешница. Този образ вдъхновява много художници и скулптори - Тициан, Ел Греко, Караваджо, Педро де Мена, Антонио Канова и др.
Необяснимо е обаче защо никой от многобройните теолози, мислители, преписвачи на Библията и високопоставени представители на църквата цели 14 века не забелязва заблудата. Това навежда някои тълкуватели на мисълта, че представянето на Магдалина в образа на блудница може да е било направено с определена цел.
Едва през 1969 г. Католическата църква признава официално, че тя е друг човек, верен последовател на Христос. Православната църква нарича Мария Магдалина „равтоапостолна“ – т.е. равнопоставена на останалите христови апостоли. Но в тъмните векове на Средновековието е било трудно са приемат, че една жена може да е равна с мъжете.
Но някои изследователи са на мнение, че погрешното представяне на Мария Магдалина има и положителна страна - групи, които обществото отхвърля, пренебрегва или незабелязва, например проститутките и прокажените, я приемат за своя покровителка и небесен застъпник.
2. Тя ли е любимият ученик
От евангелията става ясно колко важна роля е играла Мария Магдалина в мисията, за която Бог изпраща Сина си сред хората.
В житието ѝ се разказва, че когато Иисус Христос извършвал чудеса в Галилея, към него пристъпила жена на име Мария Магдалина (от Магдала, град в областта на Галиея, Палестина, на брега на Генисаретското езеро, близо до Капернаум). Помолила го за помощ и Господ я изцелил. Когато залавят и приковават Христос, тя и Богородица не се отделят от кръста, виждат как Го полагат в гроба. А в неделя заедно с други жени отива да помажат тялото Му с благовонно миро, както повелява юдейският обичай. Магдалина първа вижда, че камъкът е отместен, а гробът – празен. Пред нея се явяват ангели, а после самият възкръснал Христос, който й казва: „Не се допирай до мене, но иди при братята Ми и им кажи, че възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог!“ (Йоан. 20:17).
Мария отива да каже на останалите ученици и с нея при празния гроб се връщат Йоан и Петър. Тогава Той се явява на учениците си и им казва, че е възкръснал в името на спасението на всички хора. Новината бързо се разпространява, а Мария Магдалина става първата вестителка на Възкресението на Исус и първа изрича думите “Христос воскресе!”.
След Възнесението Господне тя прекарва дните с пресвета Богородица и апостолите в постоянна молитва и е свидетелка на първите успехи на християнското учение в Йерусалим. Заедно със сестрите на Лазар - Марта и Мария, тръгва за Рим, където успява да се срещне с император Тиберий I. Разказва му за кръстната смърт на Господ и му подава червено яйце с думите "Христос воскресе!". Изследователи са на мнение, че в своето Послание до римляните св. апостол Павел има предвид именно св. Мария Магдалина, когато казва: „Поздравете Мариам, която се потруди за нас“ (Рим. 16: 6).
Някои смятат, че Мария Магдалина е любимият ученик на Спасителя, дори допускат, че точно тя е автор на четвъртото евангелие в Библията – написано от най-любимия ученик на Христос. (Йоан 13:23: А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на гърдите на Исус).
Подкрепящите тази теория даже твърдят, че в ранните християнски храмове при изобразяването на Тайната вечеря от дясната страна на Исус е рисуван апостол със силно изразени женски черти и това била именно Мария Магдалена.
Всичко това обаче са предположения, за които няма доказателства.
3. Завиждали ли са й Апостолите
След възкресението на Христос учениците тръгват по света да проповядват учението Му. В средата на I в. най-близките последователи на Спасителя създават евангелия, в които описват делата му. В следващите два века се появяват много писания за случилото се, като авторите преразказват това, което са чули от други. Така има голяма вероятност много от събитията да са изопачени.
През 325 г. се провежда Първия Вселенски събор в Никея, свикан от Константин Велики. На него за канонични (истинни) са признати четири евангелия – на Марко, Матей, Лука и Йоан. Всички останали са обявени за еретични и се изгубват.
През ХІХ и началото на ХХ век намирането на смятани за изчезнали артефакти става много модерно. От това време са първите разкопки на Троя, на египетските пирамиди и други. Но при някои открития търсенето на сензация надделява над научните доказателства.
По това време пазарът в Кайро е Меката за „артефакти“ – там може да се намери всичко, стига да има кой да плати.
Смята се, че при разкопки край Кайро през 1896 г. доктор Карл Райнхард намира папирус на коптски език. По-късно сензационно е обявено е, че това е едно от апокрифните евангелия - на Мария Магдалина.
В него тя се описва като разкаялата се блудница. Но и явява "водач на следовниците на Иисус" в дните след Възкресението. Дори се твърди, че тя е "апостолът на апостолите" – не само равна, но дори по-висша от мъжете около Христос.
В други раннохристиянски писания, които не са част от Новия завет, се изтъква, че "мъжете ученици се отнасят пренебрежително към нея, защото е жена", казва Джеймс Р. Стрейндж, професор по Нов завет в университета в Алабама.
Елизабет Шрейдър Полчър пък отбелязва, че "Мария Магдалена никога не е назована в отношение към мъж, както е при много други жени. Това подсказва, че тя е била независима жена".
През 1945 г. се появява още една сензационна находка - край египетския град Наг Хамади фермерът Мохамед Али намира гърне в пустинята, което е било заровено в земята цели 15 века. В него има папируси. Когато ги отнася вкъщи, майка му използва част от тях за подпалки. Проф. Бари Уилсън от Израел, експерт по ранно християнство, твърди, че сред писанията е евангелието на Филип, написано век след Матей, Марко, Йоан и Лука. Според експерта в него за Мария Магдалена била определена много по-важна роля.
Някои автори, които твърдят, че черпят сведения от тайни ръкописи от библиотеките на католически манастири, пишат, че тя е от знатен сирийски род - дъщеря е на Сир и Евхария, потомка на царската израилева династия на Хасмонеите.
Други свързват произхода на прозвището Магдалена с кула (migdal), което означавало високо обществено положение.
През 2012 г. е обявено, че е открито ново евангелие, в което Мария се споменава като съпруга на Иисус. Собственикът му, който държи на анонимността си, твърди че е купил няколко коптски текстове през 1999 година от човек на име Ханс-Улрих Лаукамп, който пък се сдобил с тях през 1963 г. в Потсдам, тогавашна Източна Германия. Но учените са на мнение, че това е доста спорен папирус, писан през IV век, според анализ на мастилото.
Богословите са категорични, че тези папируси не са евангелски текстове. В тях има тенденциозно пренебрегване на доказани исторически факти и спекулации, които се правят с определена цел. А съвременното общество, жадно за сензации, е готово безкритично да приеме фалшификатите.
4. Жена ли е на Иисус?
Тук вече теоретиците на конспирацията се развихрят с пълна сила. Съвременната история започва през 1971 г., когато вестник “Обзървър” публикува статията “Бил ли е женен Исус?”. Неин автор е професорът по религия Чарлз Дейвис, който се позовава на Евангелието от Филип. 11 години по-късно излиза книгата “Светата кръв и свещеният Граал” от Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн, в която се защитава същата теза.
Писателката Маргарет Старбърд също е убедена, че Христос е бил женен. Отива във Франция, за да докаже, че жена му е Мария Магдалена. Твърди, че е открила интересни неща: в един от страничните коридори на църквата „Свети Виктор“, която се намира до старото пристанище на Марсилия, имало каменен барелеф. Според писателката на него е изобразена Мария Магдалена, стиснала камък, а на заден план се вижда Христос на кръста. Мария изглеждала бременна в деветия месец - контурите в областта на корема й го подчертавали.
Старбърд изтъква, че при пътуването си във Франция Мария е придружавана от Йосиф от Ариматея, за когото се твърди, че е пазител на Светия Граал. Според легендата това е чаша, в която е била кръвта на Иисус. Но може би става въпрос за две стари френски думи, слети в SANGRAAL – ако се раздели на San и Graal, ще се преведе като Светия граал. Но ако се разделят 8-те букви след „g“ - Sang Raal, на старофренски значението е „кралска кръв“ или „кралска кръвна линия“. „Кралска кръв, която едва ли е носена в съд с капак. По-скоро тя тече във вените на дете“, твърди Маргарет Старбърд.
Нейната теория вдъхновява Дан Браун да напише бестселъра „Шифърът на Леонардо”, публикуван през 2003 г. Според романа Иисус и Мария Магдалена са имали дете, а потомците на Христос са живи и днес. Историята е базирана на Евангелието на Филип.
Евангелие от Филип: “Три жени вървяха с Господ през цялото време. Мария – майка му, и нейната сестра и Магдалена – тази, която наричаха негова спътница.”
“Господ обичаше Мария повече от всички ученици и често я целуваше в устата. Останалите ученици, като го видяха, че обича Мария, му казаха: Защо я обичаш повече от всички нас? Спасителят им отвърна, каза им: Защо не обичам вас като нея?”
Дан Браун лансира и теорията, че Леонардо да Винчи е скрил в картината си „Тайната вечеря“ изображения, които сочат, че Мария Магдалена е бременна със сина на Иисус.
Всъщност корените на версията за съпружеските отношения между Иисус и Магдалена са много по-дълбоки. Те са при катарите, живели в областта Лангедок, Южна Франция, наричани още албигойци заради града им Алби. В учение, което процъфтява през XII – XIII век, катарите изповядват, че материалният свят принадлежи на злото. Подобни са възгледите на павликяните и богомилите в Източна Европа и Близкия Изток.
Единствените запазени сведения за катарите са записани в хрониките на инквизиторите, пратени след като католическата църква ги обявява за еретична секта. Оттам става ясно, че според техните вярвания Мария Магдалена е била съпруга на Иисус.
Макар че папа Инокентий III изпраща срещу еретиците кръстоносна армия, която в продължение на 20 години опустошава Тулуза и Прованс, според някои изследователи сектата на катарите все още съществува в град Алби, но е изключително потайна.
5. Къде са мощите й
Сред най-ценните реликви в християнския свят са мощите на Мария Магдалена. Частици от тях се пазят във Франция, Рим, Гърция, дори и в Ню Йорк.
В житието на Мария Магдалина пише, че след Рим тя отива в Ефес, помага на св. Йоан Богослов в делата му и се грижи за бедните. Там умира, а гробницата й е обект на голяма почит. През 886 г. при император Лъв VI Философ нетленните й мощи са пренесени тържествено в Константинопол и са положени в храма на манастира Свети Лазар.
Днес части от тях се пазят в няколко Светогорски манастира. В олтара на съборния храм „Рождество Христово“ в атонската обител Симонопетра в Гърция е лявата й ръка, останала нетленна над 2000 години. Частици има и в българския манастир "Свети Великомъченик Георгий Зограф". Те бяха донесени в България през 2009 г. по инициатива на ловчанския митрополит Гавриил и много вярващи се молиха пред тях.
Според католическата църква обаче мощите на света Мария Магдалина, с изключение на главата, почиват в Рим. Те стигнали до Вечния град след като царят на Йерусалим ги подарил на краля на Франция. Той, минавайки през Рим, отдава почит на папата, като поставя левия й крак в параклис. След това подаръкът стига до базиликата „Сан Джовани дей Фиорентини“, където е и днес. Малките костици от лявото й стъпало са покрити със сребро и съхранени в красива кутия. Два от пръстите са в сградата, присъединена към църквата Санта Мария Магдалена в близкия квартал Колона.
Защо левият крак? Според Библията това е първият човешки крак, който стъпва в гроба на възкръсналия Христос.
Французите имат свое предание, в което твърдо вярват. Бягайки от гоненията на християни, Мария Магдалена не отива в Ефес, а в Южна Франция. Пристига по море с лодка без гребла, само по милостта на вълните. Акостира на място близо до Марсилия. Оттегля се в пещера в планината Сент Бом, на 36 км южно от Екс ан Прованс. Убежището й, което днес се пази от доминикански монаси, става място за поклонение още през Средновековието.
Макар че според историка Жан Гион степента на достоверност на тази история е близка до нулата, защото няма свидетелство, че Мария е дошла в Прованс, вярващите са убедени, че тя умира в град Сен Максимен ла Сент Бом и зад златната маска в църквата, построена в нейна чест, наистина се крие черепът й. Той е изложен в златен реликварий в базиликата в град Сен Максимен ла Сент, Прованс. Твърди се, че мощите са открити през XIII век в крипта от четвърти век и са запазени в саркофаг. Казват, че при първото отваряне на гробницата през 1279 г. въздухът се изпълнил с прекрасна миризма на парфюм. Малко парче кожа било прикрепено към черепа точно на мястото, където Иисус докоснал Мария след възкресението си. Епископите разбрали, че кожата е жива и нарекли парчето „noli me tangere“ - „не ме докосвай“ - латинската версия на думите, изречени от Иисус на Магдалена, когато тя го разпознала след възкресението.
През 1295 г., по заповед на бъдещия френски крал Шарл II и по плановете на архитекта Пиер Льо Франсе, започва строежът на базиликата, която днес се смята за третата най-важна гробница на християнството. Архитектурата й е перфектен израз на провансалската готика. През 1793 г., по време на Френската революция храмът е разбит, а мощите разхвърляни. Базиликата е спасена от пълно унищожение като е трансформирана в магазин за военни доставки. Служител в храма обаче успява да скрие реликвата и след революцията я предава на архиепископа. За съхранението й през 1860 г. е направен специален златен саркофаг, подпиран от четири ангела. Проектирано е специално място отдолу на черепа, за да се постави стъкленият флакон със скъпоценното парче кожа.
Всяка година от 7 века насам в Сен Максимин се провежда фестивал в чест на св. Мария Магдалена. Специално за целта в Южна Франция пристига кардинал, за да ръководи ритуала.
Черепът е анализиран през 1974 г. и е предположено, че е принадлежал на жена на около 50 години и от средиземноморски произход. Годината на смъртта обаче не е определена. Френски специалисти по медицинска антропология са успели да направят реконструкция на лицето чрез триизмерно изображение, получено с над 400 снимки.
Още една част от мощите на Магдалина се пази във Франция – реброто й е в базиликата Света Магдалина във Везлей. А най-малката реликва – зъб, е изложена в Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк.
Все пак да не забравяме, че през Средновековието търговията с реликви е била широко разпространена, а шарлатани съвсем не липсвали.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
