- Авторът на "Зобра гъркът" донесе късче от свободата преди 43 години
- Как социалистическа България стопли ледовете с капиталистическа Гърция
В един горещ летен ден правителствената резиденция в Евксиноград била пълна с министри, писатели, художници, певци и общественици. От слънчевото бунгало се появили усмихнати Тодор Живков с дъщеря си и легендата Микис Теодоракис. Малко по-късно те влезли в бившия царски дворец и най-известният грък бил удостоен с най-високия държавен орден "Стара планина". Следвали наздравици, танци, веселие и много нови приятелства.
Това описват в спомените си мнозина от присъстващите на нечуваното за онова време събитие, което пропуква за пореден път Желязната завеса между комунистическа България и капиталистическа Гърция. Пищната церемония се провела на 20 август 1980 година.
В онези смутни години даването на най-висшето държавно отличие на закърмен с комунистическите идеи, но все пак, идол на Запада, било историческо събитие, коментирано дни наред от световните медии.
- Хитовият автор на балета "Зорба гъркът"
няколко години по-рано вече се е превърнал е икона на съпротивата за бившата военна хунта и носител на демокрацията, един от символите на слънчева Гърция за милиони по света.
Хвърлен в затвора от "полковниците", а после освободен под натиска на световната общност, високият и снажен Теодоракис, с искрящи очи и вълнистата коса обикалял света и изнасял концерти, за да събере средства за опозицията. Получил подкрепа както от десетки световни музиканти, сред които Дмитрий Шостакович и Леонард Бернщайн, както и от най-разнородни политически лидери като германския канцлер по онова време Вили Бранд и шведския премиер Улоф Палме.
Но зад признанието и преклонението към божествения талант и борбеност на Микис, имало и още нещо, скрито в българския орден. То било част от
- грандиозен план на тогавашната върхушка за сближаване
с Гърция и за отварянето на България към Западна Европа по пътя на културата и изкуството.
Затова и в края на 70-те и началото на 80-те години във фокуса на комунистическата политика на държавата приоритет стават културата и образованието. За култура се предоставят повече от 3 % от БВП (сега са под 0,5). Така се раждат НДК, българските културни центрове в чужбина, Световните писателски срещи в София, катедрите по български език във водещи европейски университети. Годишно се издават повече от 200 родни писатели на чужди езици.
Нашите оркестри, театри, опери и хорове пътуват навсякъде по света и показват родното изкуство. Златните ни съкровища греят в Лувъра, а изложби на българските икони впечатляват публиката от Япония до САЩ.
- Лице на културната промяна е Людмила Живкова
а идеята за отваряне на България към Западния свят е заимствана от италиански бизнесмен и меценат.
Дъщерята на Живков е председател на Комитета по култура, но с ранг на министър. Попаднала в най-високия кръг на партийното ръководство, тя рязко сменя курса на социалистическия оптимизъм с приемането на западния модернизъм и с култ към източния мистицизъм. Спечелва си много врагове и у нас, и в СССР, защото подменя кадрите и поставя навсякъде свои хора, които праща на семинари и обучения в чужбина.
Запалва се по кампанията на Микис още докато е на операция в Париж в началото на 70-те, след злополучната катастрофа на път към летището в София. Тя е и в основата на идеята за награждаването на Микис. Съществен принос има и
- легендарната Мелина Меркури
международно известната актриса от филма "Никога в неделя", режисиран от съпруга й Жул Дасен. Мелина приятелски отношения с Людмила, подкрепя Микис в битката за демокрация, а няколко месеца след връчването на ордена му става и министър на културата в Гърция в кабинета на Андреас Папандреу.
Червената принцеса, както наричаха Живкова, остава с великия гръцки музикант в топли отношения до мистериозната й смърт през юли 1981 година. В следващите мракобесни години партийната културна линия отново се променя, за да се равни по Кремъл и новият му господар Андропов. Но за да съхранят частично делото й, година по-късно се основава първата у нас Международна фондация, която днес носи името на светите братя просветители Кирил и Методий, а сред основателите й е и Микис Теодоракис.
Защо обаче Тодор Живков изигра сиртакито на Микис? Краткият отговор е - защото не националните, а
- политическите танци винаги са били в кръвта му
Всъщност сиртакито в Евксиноград е предшествано от дълго балканското хоро между първите хора в България и Гърция преди половин век.
Повежда го Костантинос Караманлис, който четири пъти бе премиер и два пъти президент, включително при падането на Берлинската стена. Емигрант по времето на военната хунта на черните полковници, той се върна на бял кон след падането й, но донесе и омразата към България.
В средата на 70-те години отношенията между двете страни са замръзнали в мъртва точка не без любезната намеса на великите сили.
В мемоарите си двамата от най-близките на Живков по онова време - Петър Младенов и Станко Тодоро, разказват
- как Живков е успял да разчупи ледовете
Едно от първите посещения на новия гръцки лидер било именно в България. Пристигането в София на доскорошния заклет враг се чакало с напрежение от партийните функционери и се съпътствало от мощна пропаганда, която го определила като синоним на антикомунизъм. Живков обаче прибягнал до няколко балкански хитрини. Изненадващо го обсипал с похвали: Вие сте една голяма личност, един голям човек И политик. Слабият човек и дребният политик не би се решил на подобна стъпка", после кимал одобрително за всичките гръцки неволи с Турция и Югославия. Когато с половин уста поставил големия проблем за използването на водите на река Места, външният министър Мицотакис подскочил като ужилен от стола, но Мицотакис, го срязъл с думите "Излез веднага!". От солидарност Тодор Живков изгонил и Петър Младено, а после с мека усмивка се обърнал към гръцкия премиер и му казал: "Господин председател, ще решим този въпрос. Той е в нашите ръце".
За да разведри обстановката, Тато преминал към веселата част -
- танците в нощния бар на хотел "София"
за които софийският хайлайф говорил години наред. Красивият Караманлис на дансинга разтуптял сърцата на известни телевизионни водещи и певици. Следващата вечер празненството се повторило и по морето, където след оживен геополитически спор Караманлис дори заговорил на български, с което разбулил дълго пазена тайна за корените си.
На изпроводяк Живков обещал да върне визитата в Гърция и две години по-късно се оказал първият и единствен комунистически вожд, който стъпил в Атина. Личният преводач на Живков Петър Евтимов твърди, че хиляди хора били излезли по улиците, за да посрещнат с думите "Зито Живков!" (Да живее Живков!). Къде са играли сиртаки с Караманлис не е огласено, но е факт, че разговорите им така са потръгнали, че година по-късно гръцкият премиер отново бил в България.
Не че водният проблем е бил решен, както и неуредиците около бежанците, но двустранните отношения процъфтявали. Те дори имали нов разцвет през 1980 година. Докато Живков награждавал Микис, Караманлис сядал в стола на президента, а неговото място заел друг голям приятел на Тато - Андреас Папандреу, който дори през последните тежки години на Първия идвал в България да го навести и да му напомни за отминалите славни времена.
- Микис Теодоракис обаче далеч надживя и двамата
отивайки си от този свят преди две години, но оставайки завинаги в сърцата на целия свят. Попадал в затвора по време и на Втората световна, и на гражданската война, и на хунтата, той запази гордо вдигната главата си, отправил поглед към свободата, демокрацията и истината. В единственото си интервю за българска медия обяви веруюто си: "Танцуваме сиртаки, пием вино, влюбваме се, пеем, но преди всичко обичаме Гърция и свободата".
Късче от свободата той донесе на 20 август 1980 година в България. Както и сиртакито, което и днес се играе по време на веселбите на първите ни хора в Евксиноград.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
