Папата забрани "Жо тем..." заради еротиката й и така се превърна в най-големия пиар на песента
"Когато съм стара жена, на около 40 години, със стотина деца и всичко останало, може да ме боли малко да прочета нещо, написано от някой млад. Когато започна да накуцвам, може да се оплаквам от идеалите си." Това пише 16-годишната Джейн Бъркин в дневника си - тогава е толкова уязвима, колкото всички тийнейджъри на нейната възраст. Но не всички имат шанса да издадат дневника си в милионен тираж, да спечелят световна слава в киното и на модния подиум и дори на тяхно име да бъде наречена най-скъпата чанта в света. Бъркин успя. Тя беше актриса и певица, икона на стила, героиня на скандална хроника и правозащитник, съпруга и майка. Един от секс символите на 70-те години на миналия век, си отиде на 16 юли 2023 г. на 76-годишна възраст. Траурната церемония бе отслужена в понеделник в църквата "Свети Рох" в централен Париж и излъчена пряко по телевизионния канал "Бизнес Еф Ем". Певицата Ванеса Паради, актрисата Катрин Деньов и първата дама на Франция Брижит Макрон бяха сред популярните личности на опелото. Ето какъв бе животът на тази ярка жена, която срещна голямата любов със Серж Генсбур и изпя с него най-популярната френска песен след "Марсилезата".
Джейн Малори Бъркин, дъщеря на военноморския офицер Дейвид Бъркин и театралната актриса Джуди Кембъл, е родена на 14 декември 1946 г. Момичето не е особено красиво (особено в сравнение с майка си), но е тънка, крехка, с малък бюст, с огромни сини очи, гъсти мигли и чаровно разстояние между предните зъби. Тя идеално се вписва в модела на 60-те години, зададен от Туиги, когато животът е доминиран от нощните клубове в Лондон и сексуалната революция. На 17 Джейн, снимайки се в първата си малка роля, на купон у Роман Полански среща 30-годишния композитор Джон Бари, написал музиката за прочути филми като "От Русия с любов" и "Голдфингър". "Той бе велик филмов композитор и страхотно красив", пише Бъркин в дневника си през 1965-а, когато е сватбата й с Бари. Бракът им продължава три години. През 1967 г. Джейн ражда дъщеря си Кейт, а година по-късно двамата се развеждат. Този кратък брак включва не само тъжна история за разбито сърце и майчинство, но и началото на филмовата кариера на Бъркин - не всеки успява да дебютира във филм с Ален Делон /"Басейн", 1969/ и да участва в лента на режисьора Микеланджело Антониони /"Фотоувеличение"/.
- "Мислех, че ме гледа ядосано"
През 1968 г. актрисата се явява на прослушване за филма "Слоган", една от главните роли в който играе ужасното хлапе на френската бохема, актьор, певец и композитор Серж Генсбур. Серж е с 18 години по-възрастен от Бъркин, грозен, груб, властен, пуши много и пие още повече. Джейн се оплаква на режисьора на "Слоган" Пиер Гримбъл, че Серж я ядосва. Пиер организира вечеря в ресторант, за да й даде възможност да види Серж извън снимачната площадка, разказва Бъркин в "Дневникът на маймуната". Джейн опознава Серж толкова добре, че след снимките се мести при него във Франция (където остава да живее завинаги). Серж става неин ментор и тя е всецяло обсебена от него. В дневника си пише: "Той изглежда странно, но го обичам. Толкова е различен от всички, които познавам - упадъчен, но в същото време чистосърдечен".
През 1969 г. излиза първият им дуетен диск Jane Birkin/Serge Gainsbourg. Песента Je T'aime . . . Moi Non Plus, написана от Генсбур през 1967 г. , се превръща в химн на "свободната любов" от 70-те години. Всъщност Генсбур, който е потомък на руски евреи от Одеса, я пише през 1967 г. по време на романа си с Бриджит Бардо и за първи път авторът я изпълнява в дует с актрисата. По молба на 33-годишната тогава Бардо записът не е излъчен, тъй като тогава тя е на върха на славата си и е омъжена
. Парчето превзема ефира по-късно, като женският глас е на Джейн Бъркин. Дискът става най-продаваният за годината във Франция. Заради еротиката обаче е забранено излъчването му по радиото в няколко европейски страни. Официално песента е осъдена и от самия папа Павел VI (който по-късно е канонизиран). След това записът започва да се търси още повече. През 1975 г. Генсбур режисира едноименен филм. Джейн играе главната роля. Лентата шокира публиката и става популярна, но не печели филмови награди въпреки факта, че екранният партньор на Бъркин е секс символът Джо Далесандро, участва и вече известният Жерар Депардийо. Британският съвет за филмова класификация забранява прожекциите. Джейн получава номинация за Сезар.
В книгата си актрисата е внимателна спрямо другата голяма страст на Серж - Бриджит Бардо. "Тя е безкрайно мила. Оглеждам я от глава до пети и не откривам и най-малък дефект. Дори стъпалата и? са съвършени", цитира "Дейли мейл".
Генсбур обича Бъркин, но е деспотичен, скъперник. През 1970 г. Джейн публично хвърля сметанова торта в лицето на Серж. При сцена на ревност Бъркин се хвърля в Сена в опит за самоубийство, а след това се тръшва, че блузата и? "Ив Сен Лоран" се свила от водата. Двамата пият и постоянно се карат. Той я подиграва за малките и? гърди, тя - за "жабешките му очи". Актрисата описва в мемоарите си неговата нечистоплътност. "Къпеше се веднъж на 3-4 месеца. Краката му бяха кирливи. Но не се потеше и никога не ми замириса лошо". Постепенно Серж става обсебващ, отваря писмата и?, рови в нещата и?. През 1980 г., разделяйки се със Серж, тя пише в дневника си: "Аз съм на 33 г. Имам право да живея както си искам без да се подчинявам на никого, да не се страхувам от никого, да не се срамувам от нищо. Серж никога няма да ми позволи да живея в къщата му и да не се подчинявам на заповедите му." Бъркин напуска приятеля си, а той поставя нейна статуя в естествен ръст в къщата си и запазва спалнята й такава, каквато я е оставила.
- "Сбогом, комплексари!"
Тя дължи славата си не толкова на актьорския си или вокален талант, колкото на изкуството да живее, art de vivre. Освен чантата Hermes , феновете й приписват и популяризирането на лондонските ултрамини поли в Париж, представени от британката Мери Куонт. Всички й завиждат и й подражават. Всъщност Бъркин е една от първите инфлуенсърки - клубовете, в които ходи, стават популярни, дрехите, които носи, са на върха на модната вълна, пише "Лента ру". В допълнение към миниполите, пелерините и кадифените шорти, тя налага белите ризи, завързани над талията, дънки с обувки на висок ток и ултра тесни блузки, които носи без сутиен. През 1973 г. списание Union я нарича "модел на красива жена с малки гърди".
- И, разбира се, чантата Birkin
В началото на 80-те години Джейн лети в самолет с Жан-Луи Дюма, тогавашен шеф на къща Hermes. Оплаква му се за липсата на удобни уикенд чанти за кратки пътувания. Три години по-късно Hermes й изпраща обемна чанта, кръстена на нейното име. Бъркин става втората актриса след Грейс Кели, на която френски производител на луксозни стоки посвещава "персонална" чанта. Моделът е задължителен аксесоар в света на богатите и известните.Най-евтините днес струват колкото малък автомобил, цените стигат до $ 250 000, а на аукциони са се продавали и за $ 400 000. За чантите - някои от крокодил, други - обсипани с диаманти, се записват и чакат 5-6 години. Твърдят, че Виктория Бекъм има стотина чанти "Бъркин" в различни цветовеЕ
- "Основното е да бъдеш с тези, които обичаш"
"Основното нещо е да бъдеш с тези, които обичаш, и никога да не се отделяш от тях. Това е единственото нещо на света, което си струва да се цени ", пише Джейн в дневника си. За съжаление животът я разделя с любими хора. През 1991 г. тя искрено скърби след смъртта на Генсбур - Серж, който пуши по 5 кутии "Жетан" на ден, умира от инфаркт на 62 г. Скоро след това се разделя със съпруга си - режисьора Жак Дуйон, а през 2013 г. погребва най-голямата си дъщеря Кейт Бари, която се самоубива.
Но Бъркин продължава да изнася концерти, играе във филми, получава редовни номинации за Сезар, но не и награди. Сътрудничи си с правозащитни организации по въпросите на нелегалната имиграция и борбата срещу СПИН. Настоява Hermes да преименува чантата Birkin поради факта, че за нейното производство са използвани кожи от влечуги (модната къща успява да разреши конфликта по приятелски начин и чантата запазва името си). На близо 70 години участва в рекламен музикален проект за къщата Saint Laurent и в номинирания за Оскар късометражен филм на швейцареца Тимо фон Гунтен, след което обявява, че това е последната й изява в киното. През 2017 г. издава албума Birkin/Gainsbourg: Le Symphonique, колекция от песни, които Генсбург някога е написал за нея, в нови аранжименти. До последно ходи с тесни джинси и неизменната чанта "Бъркин", натъпкана с продукти от пазара. Повечето време е сама със спомените за любовта на живота и? - Серж, "който още е в моето сърце, сякаш никога не си е отивал".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
