Юлиан Петров Ревалски е български математик. Бил е ръководител на Института по математика и информатика при БАН. През 2016 година е избран за председател на Академията, а през 2020 г. е преизбран. В периода 2021-2023 г. е вицепрезидент на Консултативния Научен Съвет на европейските академии.
Роден е в Симитли на 27 февруари 1956 г. Завършва средно образование в Благоевград през 1974 г. и Факултета по математика и механика в Софийския университет през 1981 г.
Става кандидат на математическите науки (1986) и е избран за старши научен сътрудник II степен в Института по математика и информатика при БАН през 1994 г. Става доктор на математическите науки (1997) и е избран за старши научен сътрудник I степен през 2001 г. После става член-кореспондент (2008) и академик в Българската академия на науките (2015).
Преподава във Факултета по математика и информатика и Геолого-географския факултет в Софийския университет. Гост-професор е в чуждестранни висши училища: Университет в Генуа, Политехнически университет в Милано, Университет в Милано, Университет Ватерло (Канада), Хумболтов университет (Германия), Университет в Лимож, Университет в Монпелие (Франция), Чилийски университет в Сантяго де Чили, Университет на Френските Антили (Гваделупа, Франция), IMCA в Лима (Перу), Университет на Хавана (Куба).
Областите на научните му интереси са оптимизация, вариационен анализ, теория на игрите, геометрия на банахови пространства, монотонни оператори, топологични методи в оптимизацията, многозначни изображения.
Член е на редколегиите на научните списания Journal of Optimisation Theory and Applications, Serdica Mathematical Journal и Mathematica Balkanica. От 2012 г. До 2016 г. е заместник главен редактор на списание "Доклади на БАН". Бил е гост главен редактор на списанията Set-Valued and Variational Analysis (2013), SIAM Journal on Optimization (2007), Set-Valued Analysis (2001).
Член е на Американското математическо общество, Съюза на математиците в България, Съюза на учените в България и Френското общество на приложните математици.
- Всяка година на 12 октомври Академията ще връчва Голяма награда за наука
- Ползи от изкуствения интелект има и все повече ще се появяват. Но той може да доведе и до проблеми от морален и юридически характер, казва председателят на БАН академик Юлиан Ревалски в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Академик Ревалски, в началото на февруари т. г. обявихте, че БАН ще връчи голяма награда за наука. Кои учени могат да участват в надпреварата? И как точно ще бъдат селектирани трудовете им?
- Конкурсът за Голямата награда на БАН ще бъде в три основни направления. Тази година ще е в областта на природните, математическите и инженерните науки. Следващите две години ще бъде в други две области - едната е "Науки за живота" - има се предвид науки като медицината - хуманна и ветеринарна, както и всички други науки, свързани с живота на земята, като например биологията, биомедицина, ботаниката и др. И третата категория ще бъде в областта на обществените и хуманитарните науки. В конкурса могат да участват изследователи, които работят в български научни организации или български висши училища в споменатите направления. Цялостната процедура по конкурса ще се организира от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН. Това е национална награда и ние искаме да я превърнем в най-престижното отличие за наука в България.
- Наградата ще бъде връчена на 12 октомври по повод празника - 155-та годишнина на Академията. Какви други инициативи предвиждате по повод празника ви?
- Всяка година наградата ще бъде връчвана на 12 октомври - рождения ден на Академията. Ние сме най-старата национална организация в новата история на България, създадена 9 години преди Освобождението на България. Ще отбележим 155-та годишнина с редица инициативи. Ще спомена най-общо популяризирането на резултатите от нашата научна дейност, която ще представим пред обществото. Същевременно ние имаме доста дейности, които извършваме в полза на държавата и институциите, като мониторинг на сеизмичната обстановка, на водите на Черно море, радиационния фон и други, които също ще демонстрираме пред широката публика. Това представяне ще стане чрез традиционни и модерни средства за комуникация. Сред традиционните средства ще спомена изложбите, представящи дейностите ни, както и изложба по повод на 200 годишнината на първото издание на Рибния буквар у нас. Един от нашите научни секретари доц. Ина Анева ентусиазирано се зае с направата на кратки 10 минутни филми за дейността на нашите научни звена, които ще бъдат разпространявани в YouTube канала ни и в други социални мрежи. Предвиждаме и издаването на книги, свързани с историята на БАН и, разбира се, не на последно място маестро Пламен Карталов, който е академик на БАН, ще ни зарадва с празничен концерт на 12 октомври в Националната опера.
Имам уверението на генералния директор на БТА г-н Кирил Вълчев, че изданието на списание ЛИК за октомври месец ще бъде посветено на Академията. БНР и неговият генерален директор Милен Митев също са поели инициативата да бъдат наши партньори.
- Какви са перспективите пред науката днес? Кои са новите възможности?
- Нека започнем с биомедицината - област, която обхваща широк кръг от научни изследвания и която доби широка популярност по време на COVID кризата. Нашите учени работиха по теми, свързани с разработка на ваксини, изследване на препарати, които биха могли да тестват наличието на вируси, или пък да потискат действието на редица патогени, туморни клетки и т.н. Тук перспективите са много обещаващи.
Друга област, в която има значителен напредък в последните години, е тази на информационните и комуникационните науки и технологии. Става въпрос за обработка на големи бази от данни, машинно самообучение и извличане на познание от тези данни. Най-яркият пример тук е изкуственият интелект. Да отбележа и постиженията в областта на нано-технологиите и новите материали с приложения в редица области, като медицината, селското стопанство и др., в която нашите учени също имат съществен принос.
- Спорна е темата за навлизането на изкуствения интелект във всички сфери на живота. В журналистиката например, учените ни предупреждават да проверяваме за истинност на информацията. Вече имаме примери, при които ChatGPT ни дава фалшива информация. Бихте ли откроил плюсовете и минусите на изкуствения интелект?
- Определено има и ще има ползи от изкуствения интелект, дали той е ChatGPT или някоя от другите съществуващи или бъдещи платформи: в науката например, пък и не само, той помага да направите лесно обзор на тема, която Ви интересува и върху която извършвате или имате намерение да извършвате научни изследвания. Сега става много, много по-бързо, отколкото преди. По-рано човек трябваше да намери съответните списания, да отиде в библиотеката и прочете статиите и това отнемаше немалко време. Сега процесът се ускорява значително.
От друга страна това, което говорите за Вашата професия, че при използване на изкуствения интелект има риск от появата на фалшива новина, може да се случи и в областта на науката, и в други области. Първо тези разработки се базират на вероятностни подходи и там вероятността за грешка съществува винаги. Но по-сериозни са последствията от некоректното му използване. Изкуственият интелект може да генерира труд, за който даден автор да претендира че е оригинален, а всъщност да е компилиран от нещо, което съществува. А в науката прогресът идва с постигане на нови оригинални резултати. Подобни рискове има във всички други области. Изкуственият интелект е нещо, което не може да бъде спряно, от което ще има значителни ползи, но в същото време ще породи много проблеми от морален и юридически характер, като например плагиатство или пък къде е отговорността при инцидент с автономно движещи се превозни средства.
- През годините диалогът между вас, учените от БАН и държавните мъже се вървеше на приливи и отливи. Какво се случва днес? Търсят ли ви за съвети в тежки ситуации министрите?
- Мога със сигурност да кажа, че през последните 10-на години, диалогът между институциите и научната общност и в частност с БАН, се развива много добре. От една страна се задълбочи диалогът в стратегически план, което се отрази на приемането на редица национални научни програми и развитие на научната инфраструктура. От друга страна се задълбочи диалогът, свързан с редица важни задачи от национален приоритет. Аз присъствам по покана на премиера на заседанията на Министерски съвет и мога да Ви уверя, че непрекъснато обсъждаме проекти с национална значимост в редица области като екологията, селското стопанство, образованието, здравеопазването и др. Нашите учени с отговорност се включват в изпълнението на такива проекти.
- Тази година правителството отпусна над 500 млн. лв. повече за сектор "Култура". Как са при вас в БАН заплатите, удовлетворени ли сте?
- Има подобрение на бюджета на БАН в сравнение с миналата година и аз и моите колеги отчитаме това като положителен факт. Посоката е вярна и се надяваме да продължи така до достигане на нива, които съответстват на капацитета на учените в БАН.
- Ваша е препоръката: "Инвестирайте в хората и ги пазете. Привлича ли БАН млади учени?
- Всички ще се съгласят, че наред с хубавата природа, която имаме, нашето най-голямо богатство са хората. Затова е важно да се инвестира в тяхното образование и в развитието им в различните области. В БАН имаме дългогодишни традиции в работата с младите - ученици, студенти и докторанти. Това започна още през 70-те години на миналия век като систематична подготовка на младите таланти за участие в олимпиади в областта на математиката, информатиката, физиката, химията, биологията. По-късно в началото на този век нещата се развиха на по-широка основа със създаването на Ученическия институт по математика и информатика към Института по математика и информатика, където младите участници се занимават с научни разработки и разработват проекти. Преди 10 години подобен институт бе създаден и на ниво БАН и носи името Ученически институт на БАН. В него тематиките се разшириха и освен разработки в другите науки, сред които и обществените и хуманитарни науки, се появиха и разработки в областта на изкуствата. Искам специално да отбележа името на академик Петър Кендеров, чиято роля за създаването и работата на тези институти беше решаваща.
Това е едната линия, по която работим. Другата е, че имаме като приоритет развитието на младите учени в БАН с цел възпроизводство на научния потенциал. В последните десетина години се реализираха няколко програми, които имаха за цел да стимулират научното развитие на младите ни учени. Можем да отбележим, че редица от разработките в тези програми бяха на много високо научно ниво. Имаме утвърдени млади учени на световно ниво. Полагаме и системни усилия за подобряване на институционалната среда в нашите институти с цел прозрачно кариерно развитие на младите ни колеги. Защото ясната институционална среда е по-важна в работата на един учен, отколкото възнаграждението.
- А имате ли обратна връзка с българските учени, които се развиват и вървят напред навсякъде по света?
- В отделните науки имаме различна степен на комуникация. Например в областта на математическите науки през последните 10-на години задълбочихме много връзките с нашите сънародници в чужбина. Създадохме инструменти за това и организираме конференции, на които учените от българската диаспора се срещат и обменят идеи с учените, които са в страната. Учредихме награда в областта на математиката за българи, които могат и да са в чужбина. И не на последно място създадохме Международен център за математически науки, който разви изключително активна дейност през последните 5 години и който сега смятаме да издигнем на едно много по-високо ниво, чрез съществена финансова подкрепа от такава престижна фондация, каквато е американската Simons Foundation и със също така съществена финансова подкрепа от страна на нашето правителство. Очаквам в близкия месец тази подкрепа да бъде официално потвърдена.
Обратната връзка се реализира и в други области. Преди около 6 години предложих една национална програма за реинтеграция на учени от чужбина, която бе приета от Министерството на образованието и науката. Това е програмата "Петър Берон и НИЕ" и от тогава всяка година около 10-на учени от чужбина печелят грантове по тази програма и идват на работа в български научни институции или висши училища. И остават на работа у нас.
- Да Ви попитам за бизнеса. Как върви сътрудничеството между БАН и работодателите тук, в България?
- Това е един от проблемите, който все още не е напълно решен. А именно по-тясната връзка между науката и бизнеса. Факт е, че в нашата страна една немалка част от големите компании са част от международни такива, чиято научна дейност не се развива в България, а там, където са фирмите майки. Малките и средните предприятия са тези, които проявяват интерес към иновативни научни разработки. По тази причина се търсят програми, които да подпомагат връзката на малки и средни предприятия с научни организации. В момента стартира такава програма, която се ръководи от Министерство на иновациите и растежа, която има много сериозно финансиране. Надявам се, че това ще стимулира интереса в насока на сътрудничеството между науката и бизнеса.
От няколко години ние правим ежегодно срещи с представители на бизнеса, на която представяме около 15-на иновативни разработки на учени от БАН с потенциал за комерсиализиране. Имаме няколко разработки, които са в процес на реализация в областта на нови материали и информационните технологии.
- 2024 година е посветена на демографията в Европейската комисия. Имате ли вече договорености с ЕК по отношение на българския принос? Говоря за образование, култура, обезлюдяване на бедни райони у нас.
- Имаме много добри специалисти в тази област. Преди 7 години ние извършихме мащабна разработка за това как в страната ни да се справим с предизвикателствата в областта на демографията, защото демографският проблем може да се определи като най-сериозният за България в този момент. Нашите институти в тази област ще се включат активно в европейските инициативи.
- Като математик Ви питам: как смятате, накъде върви светът? Ще има ли скоро мир на планетата? Има ли алгоритъм, по който може да се изчисли това?
- Математиката се използва за моделиране на обществени процеси, включително и при създаване и изследване на модели във военното дело. Но едва ли тя може да отговори на въпроса кога ще има мир. Всички сме изключително разтревожени от това, че има война в 21-ви век, при това недалеч от нас. Можем само силно да се надяваме, че ще се намери политическо решение да се спрат военните конфликти. Защото загиват невинни хора.
- А защо считате, че летището в София трябва да носи името на Васил Левски?
- В България няма друга такава личност, която да е приета безапелационно от всички - обикновените хора, обществени и политически дейци, всички етноси. Васил Левски е живял преди повече от 150 години и е проповядвал възгледи за чиста и свята република, равенство между хората, толерантност между етносите, разбирателство между народите, върховенството на закона. Това все са ценности, които 150 години по-късно са в основата на Европейския съюз и съвременните възгледи за демокрация. Той е прозрял всичко това повече от век преди тези принципи да се реализират.
Заради всичко това, добре ще е за България такава личност като Левски да получи по-голямо признание извън нашата държава и какво по-добро можем да си представим от това, когато някой кацне на летището в София да се срещне с неговото име и личност. В неотдавнашно проучване на Галъп, 67 процента от анкетираните покрепиха идеята софийското летище да носи неговото име. Софийска община също подкрепя тази идея. Надявам се и институциите, от които зависи вземането на това решение, също да го подкрепят.
- Има ли алгоритъм кога народите раждат големите си герои?
- Не бих казал, че има алгоритъм. Но като погледнем в историята, при това и най-близката, виждаме, че както в моменти на тежки изпитания за народите са се раждали велики личности, така и това се е случвало в периоди на голям духовен и технологичен подем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
