В първия работен ден след неочаквания удар на групировката "Хамас" срещу Израел сутринта на 7 октомври борсите отвориха с 4% скок на петрола и срив на акциите. Конфликтът в Близкия Изток обърна низходящата тенденция от миналата седмица, когато Брент поевтиня с близо 11%, а американският WTI - с над 8%, отбелязвайки най-голям спад от март насам. Тогава анализаторите видяха причината за намаляването на цените в действието на мерките срещу инфлацията - високите лихви започват да потискат световния икономическия растеж и глобалното търсене на енергийни ресурси.
Войната в Близкия Изток, който осигурява една трета от световните доставки на черно злато, обаче притесни инвеститорите и се отрази на цените, макар че Израел и палестинските територии не са производители на петрол. В същото време повишаването на геополитическия риск очаквано доведе до увеличени покупки на злато, което винаги е било убежище за инвеститорите при международни сътресения.
За мнозина новият конфликт между Израел бе дежа вю за нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. и драстичното вдигане на цените на газа тогава. Финансовият министър Асен Василев веднага обеща компенсации на потребителите, ако цените на горивата се вдигнат прекомерно.
Но конфликтът не предполага непременно разгръщане на нова инфлационна вълна, е мнението на анализаторите. "Не очаквам ситуацията да окаже значително влияние върху пазарите. Освен някаква краткосрочна нестабилност, тя не би трябвало да има голямо въздействие", казва Алфонсо Бенито, главен инвестиционен директор в Dunas Capital.
"За да има този конфликт трайно и значимо въздействие върху петролните пазари, трябва да има устойчиво намаляване на доставките или транспорта на петрол. Ако западните държави официално свържат иранското разузнаване с атаката на "Хамас", тогава доставките и износът на петрол от Иран са изправени пред непосредствени рискове от спад", отбелязаха анализатори в банката Commonwealth Bank of Australia, цитирани от Ройтерс.
"Най-екстремният сценарий включва Израел да удари ядрените съоръжения на Иран. Това би могло да доведе до скок на цените на петрола значително над 150 долара за барел", заявяват от Alpine Macro в бележка след нахлуването.
"Конфликтът има потенциал да навреди на широките пазарни настроения, но не е сигурно. Смятаме, че много ще зависи от това дали ще бъде овладян или ще се разшири по обхват - например на северната граница на Израел - и това може да предизвика повишена загриженост относно стоките, по-специално петрола", смята Ричард Флакс, главен инвестиционен директор в Moneyfarm, цитиран от infostock.bg.
"Като се има предвид къде се намираме в бизнес цикъла и вече забавящото се глобално търсене, въздействието на конфликта няма да бъде толкова тежко, колкото при предишната енергийна криза през 1973 г., тъй като потенциално бихме могли да видим повече мощности от Саудитска Арабия да навлизат на пазара, ако е необходимо, за да се отговори на търсенето", смята Джордж Лагариас, главен икономист в Mazars.
Министърът на енергетиката на Сyдитcкa Apaбия пpинц Aбдyлaзиз бин Caлмaн обаче заяви, че нaмaлeният дoбив нa пeтpoл може да продължи дo кpaя нa гoдинaтa. "Bceки мeceц щe пpeглeждaмe cитyaциятa, зa дa пpeцeним дaли дa зaдълбoчим нaмaлявaнeтo или пък дa yвeличим дoбивa нa пeтpoл. Toвa щe cтaвa мoжe би oщe мeceц, двa, чeтиpи, пeт - тoлкoвa вpeмe, кoлкoтo e нeoбxoдимo, зa дa мoжeм дa cмe cигypни, чe ce дъpжим пo cъoтвeтния нaчин, зa дa ocигypим cпoкoйcтвиe и дa внeceм cтaбилнocт нa пeтpoлнитe пaзapи", каза бин Салман в интepвю зa тeлeвизия "Poccия-24".
САЩ обаче се подсигуряват срещу недостига на черно злато. Във вторник е станало ясно, че има договорка между САЩ и Венецуела за допускане на още една компания, която да увеличи предоставянето на допълнителни количества суров петрол на пазара, в случай на недостиг", каза финансистът Бисер Манолов. "Петрол ще има, а цената му ще се задържи под 90 долара за барел", прогнозира той пред Нова нюз. И добави, че глобалната икономика е показала нереална устойчивост по отношение на конфликтите. "Трябва икономически да бъдем поставени на диета, тази диета минава през по-високи лихвени проценти, което е по-ниско потребление. Това трябва да стане", категоричен е финансистът.
В същото време, независимо от новия конфликт в Близкия Изток, цените у нас бавно се увеличават, което се очаква да става все по-осезаемо с наближаването на зимата. Индикация за това е и прогнозата на "Булгаргаз" за 11% по-скъпо синьо гориво през ноември. Компанията вече е внесла искане в КЕВР за 67.27 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), като окончателната цена ще бъде разгледана от регулатора на 1-во число, при отчитане на котировките на ценообразуващите компоненти към края на месеца. Според Кирил Темелков, зам.-председател на Българска газова асоциация, пазарът реагира прекомерно и чисто психологически на негативни новини, които нямат голям директен ефект върху доставките за ЕС, като спирането на газовото находище "Тамар" край бреговете на Израел.
"Рязкото поскъпване на газа в Европа през последните дни се дължи на серия фактори, от които войната в Израел е може би е най-маловажният. Има изтичане на газ от балтийския интерконектор, който захранва Северна Европа; има прогноза за застудяване през следващата седмица; войната на Русия в Украйна продължава да ограничава количествата за световния пазар; и има притеснения за стачка, която да засегне износа на LNG от Австралия", каза Темелков пред Bloomberg TV Bulgaria. Тези събития изстреляха газа до близо 50 евро/MWh на холандския газов хъб TTF, който е еталон за ценовите нива на природния газ в Европа. Достигнатата цена е най-високата от април насам.
По-скъпите горива, по-скъпата електроенергия и по-скъпият природен газ могат да доведат до поскъпване на хранителните продукти, прогнозира шефът на Софийската стокова борса Васил Симов. "Фуражите поевтиняват и може да се очаква, че месото и млякото ще поевтинеят, но точно обратното - енергийната компонентност се оказва по-силна и това може да доведе по по-високи цени при хранителните стоки", добавя той. Очаква се и сезонното поскъпване на парниковите зеленчуци, както и на плодовете, които ще бъдат предимно от внос.
Според доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания на БАН, проблемът не е във високите цени, а в ниските доходи и това, че не произвеждаме. "40% от това, което влагаме в българските млечните продукти, е внос. А при месните продукти до 60%. Не виждаме реалната политика. Нашите цени догонват цените в Европа. Испанският потребител дава за литър пастьоризирано мляко 1,82 лв., а у нас средната цена е 3,34 лв. Тук трябва да търсим продоволствената сигурност", обясни експертът пред Bulgaria ON AIR.
По данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържища цените на някои от продуктите на едро са се повишили с малко, но потребителите вече го усещат по джоба си. "Променливи са цените на кашкавала, сиренето, както и на месото. За една вечеря за 4-членно семейство под 100 лева не можем да паднем", обяснява Георги Ганчев пред bTV. Пенсионерът Владайчо Дойчинов пък вижда повишението на цените най-вече при захарните изделия. С по лев-два на седмица се повишават храните в ресторантите, вдигат се и цените на масовите услуги като постригване във фризьорския салон и др.
- Потребителите усещат поскъпването по джоба си. Проблемът е, че не произвеждаме, казват експерти
- Сериозен скок на газа
- Храните пълзят нагоре с 1-2 лв. на седмица
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
