Без него нямаше да сме членове на ЕС и НАТО, но икономическият ни растеж е по-бавен
На 15 февруари България отбелязва 28 години от въвеждането на валутния борд - може би най-важното, при това самоналожено, ограничение за страната в нейната модерна история. Въпреки трудностите в началото бордът (наричан още "паричен съвет") постигна основната си цел - стабилизиране на икономиката. Инфлацията беше овладяна, доверието в банковата система се възстанови и страната влезе в период на икономически растеж. Въпреки това ограниченията, които бордът наложи, продължават да бъдат тема на дебати и до днес.
- Какво е значението на валутния борд за България?
Валутният борд е ключов за страната ни икономически механизъм, въведен през 1997 г. с цел стабилизиране на икономиката след тежка финансова криза. Основна негова характеристика е фиксираният курс на лева към еврото. Първо бордът закова българския лев към германската марка, а след въвеждането на еврото - към него, при курс 1,95583 лева за 1 евро. Това елиминира валутния риск и допринася за макроикономическа стабилност. Освен това бордът ограничава възможността на правителството да финансира дефицита чрез печатане на пари. Разходите трябва да бъдат покрити предимно от приходи и заеми, което намалява инфлацията и държавния дълг.
След хиперинфлацията от 1996-1997 г. бордът помогна за възстановяване на доверието в българската икономика, привличайки инвестиции и поддържайки ниска инфлация. В същото време Българската народна банка (БНБ) обаче не може да има своя независима парична политика - тя не бива самостоятелно да определя лихвени проценти или да използва монетарни инструменти за стимулиране на икономиката. Лихвените проценти в страната зависят от тези в еврозоната. Разбира се, България ще приеме еврото и в този смисъл валутният борд вече е само преходен механизъм, който подготвя страната за това.
- Какво преживя България при въвеждането на валутния борд?
Въвеждането на валутния борд в България през 1997 г. беше необходимо решение след тежката финансова и икономическа криза от 1996-1997 г. Въпреки че бордът донесе стабилност, неговото въвеждане беше съпроводено с редица предизвикателства. Сред тях бяха хиперинфлацията и фалитите на банки. Преди въвеждането на валутния борд България изпадна в тежка финансова криза. През 1996 г. инфлацията надхвърли 310%, а през февруари 1997 г. достигна близо 240% на месечна база. Левът се обезцени драстично, а банковата система колабира, като 14 банки бяха обявени в несъстоятелност и впоследствие спряха да съществуват. Това доведе до срив в доверието към финансовите институции.
Имаше и драстично обедняване на населението - със сриването на лева спестяванията на хората се обезцениха напълно. Покупателната способност рязко спадна, а стандартът на живот се влоши. Много хора останаха без работа, а социалното напрежение доведе до масови протести и оставка на правителството на Жан Виденов. То бе заменено от служебен кабинет, начело с тогавашния кмет на София Стефан Софиянски, а в крайна сметка истинското прилагане на правилата на валутния борд дойде с управлението на Иван Костов в периода 1997-2001 г.
Бордът наложи строга финансова дисциплина - държавата вече не можеше да печата пари за покриване на бюджетния дефицит. Това доведе до драстични съкращения на държавни разходи и ограничаване на социални плащания. Първоначално лихвите по кредитите бяха изключително високи, което затрудни бизнеса и достъпа до финансиране. Това ограничи икономическия растеж в първите години след въвеждането на борда.
С валутния борд България загуби възможността да води независима парична политика. Това означаваше, че в периоди на кризи правителството не можеше да стимулира икономиката чрез девалвация на валутата или намаляване на лихвите. Много държавни предприятия, които разчитаха на държавна подкрепа и субсидии, изпаднаха в затруднение. Липсата на възможност за изкуствено поддържане на неконкурентоспособни фирми доведе до фалити и безработица в някои сектори.
- Трябва ли България да запази валутния борд?
Въпросът дали България трябва да запази валутния борд разбира се е сложен и има силни аргументи, както "за", така и "против". Първият и най-важен положителен факт е макроикономическата стабилност. Валутният борд гарантира ниска инфлация и стабилност на лева, което предпазва икономиката от валутни кризи. Друга позитивна черта на борда е доверието на пазарите и инвеститорите. Запазването на фиксирания курс намалява валутния риск и привлича чуждестранни инвестиции.
Бордът ограничава възможността за безконтролно увеличаване на дълга и бюджетните дефицити, а от друга страна защитава страната от неустойчиви политики. Без валутния борд България би могла да се изкуши да провежда популистки икономически политики, които да доведат до инфлация или финансова нестабилност. Такива политики стават факт през последните няколко години, но не чрез валутния борд, а посредством бюджета на страната, което също има своите негативи.
Но като става въпрос за негативи, не един такъв изтъкват противниците на борда. България, казват те не може да провежда самостоятелна парична политика (например да намалява или увеличава лихвите при нужда). В това отношение тя изцяло се съобразява с Европейската централна банка, тъй като е приела фиксиран валутен курс на лева спрямо единната валута - еврото. Това ограничава възможностите за реакция при кризи - в случай на икономически шокове страната разчита само на фискалната политика, което ограничава опциите за бързо възстановяване.
Това, което валутният борд "гарантира" и което често не се харесва на икономистите е бавният икономически растеж. Някои експерти смятат, че фиксираният курс ограничава конкурентоспособността на българската икономика, особено спрямо страни, които могат да обезценяват валутите си при нужда. Ето например през последните години обезценяването на турската лира накара много българи да се втурнат да пазаруват в югоизточната ни съседка. Това се отразява на потреблението вътре в България, за сметка на това в Турция, което расте.
Ако България приеме еврото, валутният борд ще бъде премахнат, тъй като левът ще бъде заменен с евро. Това е най-вероятният сценарий. Ако България остане извън еврозоната, тогава е възможно в дългосрочен план да се обмисли премахване на борда, но то трябва да стане постепенно и с ясна стратегия за защита на финансовата стабилност. В краткосрочен план запазването на валутния борд е разумно, тъй като осигурява стабилност. В дългосрочен план премахването му може да има икономически ползи, но само ако е добре подготвено и координирано, вероятно като част от влизането в еврозоната.
- Какво смята Бащата на валутния борд?
България трябва да запази валутния борд, не е развален, работи, не изисква някакви поправки или корекции, заяви преди дни проф. Стив Ханке, който се включи с онлайн по време на конференция в Народното събрание на тема за запазване на българския лев, организирана от "Възраждане".
Проф. Ханке посочи, че благодарение на валутния борд България де факто е в еврозоната, а левът просто е клонинг на еврото. Въпросът е дали искате да бъдете де факто или де юре в еврозоната, отбеляза икономистът, който е професор по приложна икономика в университета "Джонс Хопкинс".
Ако преминете от де факто членство в еврозоната към де юре, нямате повече никакви опции, никакъв избор, няма да излезете, ако нещо се прецака с еврото, а то е вероятно, посочи той. Експертът обясни, че в момента България има паричен суверенитет и може да промени валутата, към която е обвързан левът, ако нещо се случи с еврото.
Проф. Ханке смята, че България няма да успее да отговори на изискванията за влизане в еврозоната заради инфлацията. Според него със сигурност с присъединяването към еврото ще се увеличи нивото на инфлация, заради намаляването на капиталовите изисквания към банките и увеличаването на потока от пари.
И все пак той призна, че България може би нямаше да бъде в ЕС и НАТО, ако валутният борд не бе стабилизирал страната. Освен това проф. Ханке посочи, че бордът е надделял в редица кризи. Ако нещо работи дори по време на криза, защо да се сменя, попита многозначително той.
- Експертният глас на БНБ
В централната ни банка вече гледат към периода, в който ще сме член на еврозоната и затова смятат, че най-благоприятният изход от режима на валутен борд е присъединяването ни към еврозоната. Сподели го наскоро подуправителят на БНБ Петър Чобанов в лекция пред студенти в УНСС.
Чобанов припомни, че валутният борд, въведен през 1997 г., създава дисциплинираща рамка за функциониране на икономиката, както и че той е неразривно свързан с еврото. Валутният борд е много важен и е част от пътя ни към еврото, посочи Чобанов. Като пример за това той изтъкна, че през целия този период ние внасяме паричната политика на Европейската централна банка (EЦБ), а краткосрочните лихвени проценти на паричния ни пазар се доближават до тези в еврозоната. След присъединяването към Валутно-курсовия механизъм II (ERM 2) и към Банковия съюз на ЕС през 2020 г., най-ефективната стратегия е да приемем еврото възможно най-скоро, отбеляза Чобанов.
Петър Чобанов, който ръководи управление "Банково" в БНБ посочи още, че еврото ускорява процеса на конвергенция в ЕС и че ще го прави и като влезем в еврозоната. Той припомни, че преди въвеждането на валутния борд 60% от външната ни търговия се е извършвала в щатски долари, а фиксирането на еврото и членството в ЕС бързо са променили съотношението в полза на еврото. Дисциплинираната рамка, фиксирайки се към еврото и поддържайки режима на валутен борд, съчетана със структурни реформи и инвестиции дава възможност да се ускори конвергенцията, каза още Чобанов.
По думите му ако в едно изречение трябва да се каже защо трябва да приемем еврото, най-бързият отговор е, че в момента сме достигнали тавана на кредитния си рейтинг и оттук-нататък каквото и да направим като държава, по-висок кредитен рейтинг докато не влезем в еврозоната няма да получим от кредитните агенции.
Петър Чобанов изброи предимства от присъединяването към еврозоната като намаляване на транзакционните разходи, премахване на валутния риск спрямо еврото, намаляване на вероятността от възникване на валутна криза, повишаване на кредитния рейтинг на страната - оттам на банките и на бизнеса. Ще се повиши също съвкупното търсене и производството, ще се улеснят външната търговия и туризма със страните, използващи еврото.
Еврото ще донесе възможен приток на инвестиции, като Чобанов добави, че това обаче зависи от цялостната среда за бизнес. Той посочи още, че с приемането на еврото ще има по-лесна сравнимост на цените между България и еврозоната поради използването на обща валута, както и ще се създаде натиск за увеличаване на производителността и поддържане на нисък темп на инфлация, защото в противен случай се губи конкурентоспособност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
