Рицарите хоспиталиери удостояват Микеланджело Меризи с рицарско звание, но после го хвърлят в затвора, смъртта му остава мистерия
Сред живописните сгради с разноцветни еркерни балкони фасадата на катедралата "Св. Йоан Кръстител" във Валета изглежда доста скромна. Храмът е изграден от жълтеникав камък, както и запазените светилища и некрополи от времето на неолита. Днес използването на точно този материал в строителството в Малта е заковано със закон.
До входа за посетители на катедралата - край бюста на папа Пий V, накацан от гълъби, двете червени телефонни кабини в лондонски стил и точно срещу Съдебната палата - вниманието привлича импровизиран мемориал. Снимки, цветя и свещи напомнят за взривената в колата си през 2017 г. разследваща журналистка Дафне Галиция. "Ти бе права, Дафне", е написал някой. Статиите й вбесявали и властта, и подземния свят. Поръчителите и извършителите на убийството не са разкрити.
Има ли нещо общо между случая "Дафне Галиция" и гения Микеланджело Меризи да Караваджо, чиято съдба е трагично преплетена с Малта?
Откривам го в чувството на вина заради невъздадена справедливост.
Тръгвам по стъпките на Караваджо от "Свети Йоан Кръстител".
- Блясъкът на славата
Невзрачният външен облик на катедралата няма нищо общо с пищното великолепие вътре.
С прекрачването на прага се разкриват блясъкът на славата, богатството и могъществото на малтийските рицарите през XVI -XVII век. Сред златото, мрамора и бюстовете на магистри с горди осанки пророчеството на Йоан Кръстител, разпятието на Иисус Христос и скръбта на Божията майка бледнеят.
За пода казват, че е най-красивият в света. Но това е красотата на смъртта. Под плочите, изрисувани с хералдически символи, ангели, щитове и оръжия, са гробовете на 375-те рицари - благородници, намерили тук последен покой. Епитафиите им са послания за преходността на земния живот и безсмислието на суетата: Като написаното до северния вход: "QUI ME CALCAS CALCABERIS ET TU, ID COGITA ET ORA PRO ME" (Вие, които стъпвате върху мен, също ще бъдете стъпкани, размишлявайте за това и се молете за мен).
На сводестия таван рицарят Матиа Пери, художник от Калабрия, е изписал сцени от живота на св. Йоан Кръстител.
Историята на Ордена започва в Светите земи. През 1048 г. брат Жерар основава в Йерусалим болница на името на Св. Йоан Кръстител. Кръстоносците от братството, дали клетва за бедност, безбрачие и послушание, са наречени хоспиталиери или йоанити. На гърдите си носят бял осмоъгълен кръст - върху яркочервена дреха по време на война война и върху черно наметало при мир.
След превземането на Свещения град от Саладин и падането на Йерусалимското кралство за хоспиталиерите настъпват тежки времена. През 1309 г. те завладяват остров Родос, но са прогонени от Сюлейман Великолепни. Немилите-недраги воини досаждат в дворовете на европейските монарси до 1530 г., когато Карл V им дава Малта с повелята да пазят Средиземноморието от мюсюлманите. Цената за новата територия е един малтийски сокол годишно - рядка птица, която гнезди единствено по варовиковите скали на Малта и съседните острови Гозо и Комино.
Рицарите не са особено възхитени от новия си дом, тъй като островът е малък, каменист, безводен, а единственият дивеч са зайците. Но пък стратегическото му разположение в Средиземно море между Сицилия и Африка е идеално за пиратство. През следващите два века рицарските галери се превръщат в страшилища за корабите и крайбрежието на средиземноморските мюсюлмански държави, а Малта става център на търговията с роби.
Още през XII век, когато орденът е официално признат от папите Паскал II и Евгений III, хоспиталиерите получават право да строят собствени религиозни сгради.
През XVI век, след като вече са вдигнали столицата Валета - първият град, построен по проект, "от джентълмени за джентълмени" - Великия магистър Жан дьо ла Касирер нарежда да се направи катедрала. Проектът е на Джелоримо Касар, а папа Пий изпраща архитекта си Франческо Лапарели. "Св. Йоан Кръстител" получава статут, равен с този на архиепископския храм "Свети Павел" в старата столица Мдина, затова го наричат конкатедрала. Всяка езикова общност на рицарите от Малтийския орден получава свой параклис. Капелите са осем, колкото са краищата на Малтийския кръст: Оверн, Прованс, Франция, Арагон, Кастилия, Англия, Германия, Италия. Деветата капела е посветена на Светото Причастие. В нея се пазела "Мадоната от Филермос", пред която рицарите коленичели преди битка още в Йерусалимското кралство. Днес чудотворната икона е в Музея за изящни изкуства в Черна гора.
В италианския параклис, чийто патрон е Света Екатерина, е погребан Фра Иполито Маласпина - благодетел на Караваджо, поръчал му картината "Пишещият Свети Йероним". Сега тя е в параклиса "Оратория", където е и шедьовърът "Обезглавяването на св. Йоан Кръстител". Във френската капела, посветена на обръщането на свети Павел към Христос, основен герой е виконт Дьо Божоле, брат на френския крал Луи-Филип.
Монументът на небрежно полегналия върху саркофага благородник е поръчан и платен от самия крал.
Точно под олтара е криптата със саркофазите на 12 велики магистри. Сред тях е и гасконецът Жан дьо ла Валет, чиято е основната заслуга за построяването на Валета. Негов паметник е издигнат на видно място в града.
Последната спирка на аудиогида е параклисът "Оратория". Там е най-ценното съкровище - двете картини на Караваджо.
- Обезглавяване без капка милост
Микеланджело Меризи рисува "Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител" през 1608 година, когато вече е в Малта. Това е най-голямата му по размер творба и единствената подписана.
Сцената с обезглавяването на Кръстителя е изобразена с грубия реализъм, с който художникът шокира съвременниците си. Чрез типичната му техника тенебризъм - "погребално осветление", от мрака изпъкват деловите главорези, заети с убийството - палач, тъмничар и Саломе, приготвила легена, в който ще сложи главата на Предтеча, за да я поднесе на цар Ирод. Емоция е изписана единствено на лицето на хваналата се за главата старица. Подписът Микеланджело М. (Меризи) сякаш е надраскан с кръвта на Кръстителя.
Тази картина става част от драматичните събития за италианеца, роден на 29 септември 1571 г. в градчето Караваджо до Милано.
- Убийство, бягство, въздигане и позор
Меризи е известен художник в Рим, но е принуден да избяга, за да отърве смъртта. Казват, че на 29 май 1606 г. при сбиване - заради неплатен дълг или заради жена - той убива Ранучо от влиятелната фамилия Томасони. Папа Павел V го обявява "извън закона" - този, който го убие, ще получи награда.
Микеланджело бяга в Неапол, който е извън римския протекторат и под закрилата на семейство Колона получава поръчки за картини, включително и от приора на Малтийския орден Фра Иполито Маласпина. Именно той препоръчва Меризи на Алоф дьо Винякур, Велик магистър на хоспиталиерите, който търси художник за разкрасяването на параклис за посвещаване на послушници.
Караваджо пристига в Малта и очарова Винякур с портрета, които му рисува. На 14 юли 1608 г. в параклиса "Оратория" е удостоен с рицарско звание, но без право да носи малтийския кръст, тъй като не е благородник. Само година по-късно санът му е отнет - изключен е от ордена "като отвратителен и гнил член", а "обезчестяването" се случва под собствената му картина в параклиса, където е посветен в рицарството.
Хвърлен е в подземията на крепостта "Сант Анджело".
Защо любимецът на Великия магистър внезапно губи благоволението му? На информационното табло във форта пише, че Меризи е низвергнат заради участие в побой над един от рицарите.
Но има ли и друга причина?
- Битки и страсти в "Сант Анджело"
"Сант Анджело" е в градчето Биргу, разположено на полуостров срещу Валета.
През 1530 г., когато хоспиталиерите идват в Малта, първият Велик магистър Филип Вилие дьо Л'Ил Адам се заклева в старата столица Мдина. Но рицарите не я харесват защото е отдалечена от брега. Дразни ги и пренебрежението на местните аристократи - рицарите са поредните нашественици на острова след финикийци, византийци, нормани, араби и още много други. "Империите се сменят, но ние винаги сме домакини", казват малтийците.
Така изгрява звездата на Биргу, а фортът Сант Анджело" става резиденция на Великия магистър.
През XVI век островът е мишена на непрекъснати корсарски набези. Едно от най-бруталните нападения е през 1551 г., когато Тургут и адмирал Синан не само плячкосват крайбрежието, но и вземат в плен почти цялото население (приблизително 5000 души). Оцеляват само тези, които успяват да се скрият в крайбрежните пещери. Днес те са атракция както за гмуркачите, така и за търсачите на митове - в една от тях нимфата Калипсо приютила за 7 години корабокрушенеца Одисей.
Сюлейман I вижда в Малта трамплин за поход към Средна Европа през Италия и си поставя за цел да завладее острова.
Хоспиталиерите очакват атака и се готвят.
"Сант Анджело" е укрепен, само за шест месеца са построени два нови форта - "Сен Мишел" на нос Сенглеа и "Сант Елмо" на връх Сиберас (днес Валета).
На 18 май 1565 г. 30 000 османски войници с 200 кораба акостират на малтийския бряг. Великият магистър Жан дьо ла Валет разполага с около 7000 бойци, от които само 600 тежко въоръжени рицари. Те се защитават яростно, издържат на обсадата и в крайна сметка успяват да отблъснат нашественика.
В чест на победата Биргу е наречен Викториоса.
Събитието става преломен момент в средновековната история - то доказва, че несломимата Османска империя може да бъде победена, а мюсюлманският поход на Запад - спрян.
Легендата разказва, че от тогава във форта започнало да цъфти цвете, наподобяващо малтийския кръст. Наричат го Розата на рицарите. Всяка година между май и септември то напомня за воините, загубили живота си в славната битка между Изтока и Запада.
В "Сант Анджело" има няколко спирки за туристите. Една от тях е резиденцията на Великия магистър. След като по времето на френското и британското владичество Малтийският орден губи форта, на 5 декември 1998 г. сключва споразумение с правителството на Малта, по силата на което си връща правото да притежава там своя територия за 99 г. Договорът отрежда на "Сант Анджело" статут на "екстериториална територия под юрисдикцията на Малта и Суверенния Малтийски орден". Така, докато се разхождате из крепостта, ще пресечете няколко пъти границата между две държави.
Близо до резиденцията е параклисът "Света Анна", а до него - подземието, в което са хвърляли затворниците. Освен Караваджо, сред ВИП-обитателите там е бил и Великият магистър Жан де ла Касирер, затворен от разбунтували се рицари.
Подземията не са достъпни за туристи. В тях обаче, както и на други места на острова, са снимани сцени от филма "Игра на тронове".
През вековната си история "Сант Анджело" е бил арена и на битки, и на страсти, някои от които са оставили следа и до днес. Казват, че из крепостта броди тъжният призрак на Сивата Дама, убита от господаря на замъка. Може да го видите не само нощем, но и през деня, твърдят местните. За щастие, не го срещнахме. Но разбрахме, че малтийците са големи любители на историите за духове.
Призраци и инквизитори в Биргу
В Биргу може да се отбиете в семплата стаичка на бедната Мариана и ако се трогнете от трагичната й съдба - да пуснете 4 евро в кутията за дарения. Духът на 16-годишното момиче, жестоко убито от от 56-годишния си любовник - земевладелеца Лугрецио Кремона, все още не е намерил покой.
На принципа "кой колкото даде" е и посещението в норманска къща от 13-и век, реставрирана от сегашния си собственик, наследник на "северните хора". Гените им са запазени в сините очи на много от местните, които са южняци с арабска кръв и маслинов тен. Езикът им също е еклектична смесица.
Истинско удоволствие е разходката из тесните улички на Биргу, покрай изписани порти и кокетни балкончета. Туристите са значително по-малко отколкото във Валета.
Сред забележителностите са единственият запазен Дворец на инквизицията и църквата "Свети Лаврентий", която е по-стара от катедралата във Валета.
- Трите града и Тихият град
С времето на полуостровите до Биргу се появяват още два града - Сенглеа (Исла) и Бромла (Коспикуа). Когато Наполеон превзема острова ги нарича просто Трите града. Познати са и като Котонера, защото строежът на основните съоръжения става по времето на Великия магистър Фра Николо Котонер.
След като рицарите правят своя център до морето старата столица Мдина постепенно залязва. Сега тя е град-музей, в който живеят не повече от 300 души. Наричат я "Тихия град", защото движението на автомобили е забранено. На високите дувари са поставени табели с предупреждение към туристите да пазят тишина, за да не безпокоят домакините.
Този златист каменен град с порти, украсени с лъвове, е първообразът на "Кралския чертог" от "Игра на тронове".
По пътя към смъртта
А какво се случва с Караваджо?
След няколко месеца в подземията на "Сант Анджело" художникът е на свобода. Дали е избягал или някой му e подал ръка - не е ясно.
През октомври 1608 г. той пристига в Сицилия, където рисува няколко от своите шедьоври, сред които и "Давид с главата на Голиат". Иска да я подари на кардинал Сципионе Боргезе, племенник на папата. В подпухналото лице на победения великан Караваджо изобразява себе си - може би се е надявал, че поднасяйки символично главата си на влиятелния кардинал, ще получи помилване от Ватикана. Днес тази картина е във "Вила Боргезе" в Рим.
През 1610 г. Караваджо тръгва за Вечния град, но в Неапол става жертва на нападение.
Оттук нататък историята му е забулена в мистерия.
Според една от версиите, Караваджо продължава пътя си с лодка до пристанището Пало (днешното Ладисполи, регион Лацио в провинция Рим). Там е арестуван, а когато е освободен, лодката с картините му вече е отплавала към Порто Ерколе - град на източното крайбрежие на Тоскана. Караваджо тръгва пеша. С инфектирани рани, горящ от треска, художникът блуждае из блатата на Порто Ерколе и търси платната си, от които зависи животът му. Там го застига смъртта. Предполага се, че го е погубила чревна инфекция, тиф или бруцелоза (малтийска треска) заради отслабения му организъм - от оловото в боите или от сифилис.
Братята на убития от Караваджо Ранучо Томасони са му отмъстили, а тялото му е хвърлено в морето, гласи версията, лансирана във филма "Сянката на Караваджо" на режисьора Микеле Плачидо.
Различна е хипотезата на проф. Винченцо Пачели от Университета в Неапол, който твърди, че е подкрепена с документи от архивите на Ватикана. Художникът не е успял да стигне до Тоскана, тъй като между Пало, където акостирането му е документирано, и Порто Ерколе, до където се предполага, че е вървял "пеша", разстоянието е 100 км и осеяно с блата. Професорът е на мнение, че Караваджо е убит още в Пало от емисари на малтийските рицари, пратени с "мълчаливото съгласие на Римската курия", пише "Сега". А основната причина е, че поставя под съмнение принципите на догматичната вяра на католическата църква и "се отнася към свещените "истини" без никакво приличие". Ватиканът се чувствал застрашен от високата репутация на художника, който рисува светци като плешиви селяни с мръсни крака и използва проститутка като модел за образа на Дева Мария. Негови картини не веднъж са отказвани от поръчителите заради неспазване на каноните, налагало се да ги рисува наново. Може би остров Малта е бил място за заточение за Меризи, гласи версията.
След удобната смърт скандалният художник бързо е забравен. Преоткриват го през XX век и го обявяват за баща на съвременната живопис, със силно влияние върху бароковите художници - от Рубенс и Бернини, до Рембранд. Последователите му са наречени караваджисти.
Ватиканът също се обръща. "Много шаблони витаят около загадката Караваджо, които трябва да бъдат заличени. Като тази, че е художник-атеист, без вяра, или дори еретик", казват от папската държава. През 2021 г. Ватиканът организира специална конференция под надслов "1951-2021. Загадката Караваджо. Съпоставка на нови изследвания", в която участват учени от цял свят. Във Ватиканския музей се съхранява платното, което за мнозина е безспорният шедьовър на Караваджо - "Свалянето на Христос от кръста".
- Орденът-държава, сини лагуни и лодки с очи
Днес "Суверенният военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта" се определя като държава, има седалище в Рим и посланици в над 100 страни, включително и в България. Занимава се предимно с благотворителна дейност.
След Втората световна война Малта става независима от Великобритания, но се присъединява към Британската общност на народите през 1964 г. Обявена е за република на 13 декември 1974 г. и е приета в Европейския съюз през 2004 г.
Освен история, островът предлага прекрасни плажове, сини лагуни, тюркоазено море, възможности за гмуркане и скачане от скали, вкусна храна, хубави хотели и места за настаняване.
До всяка точка на острова може да се стигне с градски транспорт.
Приятни места за разходка са рибарското селище Марсашлок, където лодките имат очи, и мегалитният храм в Таршин. Местният специалитет е задушен заек, но и всеки ресторант предлага риби и морски дарове.
Малтийците са известни със своето гостоприемство и щедрост, това отбелязва и Апостол Павел в "Деянията на апостолите". След като корабът му се разбива в скалите през 60-а година, светецът остава за известно време на острова. Макар че за място на корабокрушението претендират и гръцкият остров Кефалония, и турският Асос на малоазийския бряг, малтийците смятат св. Павел за свой духовен баща, на негово име е наречен залив, край който се издига внушителен монумент на светеца.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
