Адолф Хитлер и мюфтията на Ерусалим Амин Ал-Хусейни в дружеска беседа за съдбата на евреите
АВТОР: Стоян Праматаров
Евреите се скитали 18 века по света, докато отново се върнат в родината си
На фона на поредната криза в Близкия изток, възникнала вследствие с нищо непредизвиканото нападение на палестински бойци от Хамас над беззащитни цивилни евреи, трябва да потърсим корените на конфликта в близката и по-далечна история на този изпълнен с напрежение регион. Противопоставянето започва след разпада на Османската империя в края на Първата световна война и ескалира след официалното създаване на държавата Израел след края на Втората световна война.
До обявяването на Палестинската автономия през 1994 г. в резултат на договореностите в Осло между Израел и ООП (Организация за освобождение на Палестина), Палестина е топоним, останал в дипломатическия оборот от времето, когато големи територии от Близкия изток са подмандатни на Великобритания и Франция като държави победителки в ПСВ. Палестина е осъвременото название на историческата област Филистия - политически съюз на пет филистимски града (Газа, Екрон, Гет, Аскалон и Азот), създаден през 12 век пр. н. е. Градовете били населени от филистимци, заселени там от египетския фараон Рамзес III след разгрома му над т.нар "морски народи" - войнствени разнородни племена, мигриращи в източното Средиземноморие в края на бронзовата епоха. По-късно в старогръцки текстове Филистия се транскрипира в Палестина. Като географско понятие Палестина обхваща ивицата Газа, Израел, западния бряг на река Йордан, Йордания, части от Ливан и Сирия. Постоянните конфликти с евреите довели до консолидацията на последните в единна държава. Библейският герой Самсон паднал в плен точно на филистимците. В по-късни времена попадат под асирийско, вавилонско и персийско господство. Като племена изчезват след походите на Александър Македонски.
Географското наименование на тези земи също се е променяло през годините. В семитските ханаански езици тази област и западната част от Плодородния полумесец се е наричала Ханаан. В елинистични извори се среща названието Сирия или Келесирия. В 4 г. римляните провъзгласяват Провинция Юдея. След потушаването на еврейското въстание на Бар Кокба през 135 г., завоевателите започват да наричат тази провинция Палестинска Сирия. По-късно тези земи са наречени Британска Палестина. Интересен факт е че, по време на Втората свитовна война бойците от Еврейската бригада, която е била част от британските въоръжени сили, са наричани от командирите си палестинци, по името на земите откъдето идват.
В 10 век пр. н. е. в тези територии възниква Израелското царство, което впоследствие се разделя на две - Израилско царство на север и Юдейско царство на юг. През 8 век пр.н.е. Израилското царство е завладяно от Асирийската империя, а два века по-късно вавилонският цар Навуходоносор покорява Юдея и разрушава първия храм в Ерусалим. След това е част от Персийската империя, до завладяването й от Александър. След смъртта му тези територии са част от Селевкидското царство до завладяването им от Римската империя. След разделянето на империята на Западна и Източна, регионът попада под юрисдикцията на Константинопол до образуването на Арабския халифат. В 638 г. мюсюманските сили превземат Ерусалим и през 691 г. построяват на Храмовия хълм Купола на скалата. 1071 г. селджуките поемат контрола над Светия град до 1099 г., когато е завладян от кръстоносците. По времето на кръстоносните походи там просъществува християнското Ерусалимско кралство до завладяването на Светия град от Саладин. Край на християнското присъствие по Светите земи слага мамелюкският султан Бейбарс, който в края на 13 век присъединява региона към владенията си. След гибелта на Византийската империя през 1453 г. османците насочват усилията си да заграбят от мамелюците Сирия, Йордания и Арабия. В началото на 16 век това става факт и до края на Първата световна война Близкият изток е част от Османската империя.
По време на управлението на римския император Адриан през 2 век, еврейското население е прокудено от родните си земи. С това започва дългото им скитане, продължило над 18 века. В следващите векове през земите, обитавани от тях, преминават различни племена и народи, като най-трайно се настаняват арабите.
Франция и Великобритания си поделили териториите
След началото на Първата световна война се сключва тайно споразумение между Франция и Великобритания за разделяне на зони на влияние в близкоизточните владения на Османската империя. Договорът, известен като "Сайкс-Пико", предвижда следвоенна подялба на региона. Франция получава земите в северната част, познати ни днес като Ливан, Сирия, Северен Ирак и Югоизточната част от Турция. Великобритания поема контрола над южната част - територията на днешните Ирак, Йордания и района около пристанището Хайфа. Този договор слага началото на сложния възел в отношенията на близкоизточните държави, чието разплитане е невъзможно вече повече от век.
Не случайно, ако се погледне картата на Близкия изток, а и на Северна Африка, прави впечатление фактът, че държавните граници в много от случаите са прави линии. Европейските дипломати, решаващи бъдещето на тези региони, са определяли площта и границите на отделните държави не в съответствие с принадлежността на народите, които ги населяват или техните изконни земи, а са се ръководели от геополитически, икономически, а често и от лични подбуди. По време на Първата световна война Великобритания помага на арабските народи в борбата им срещу Османската империя чрез оръжия, логистика, провизии и прочее. Съществена роля изиграва и британският военен разузнавач Томас Едуард Лоурънс, останал известен като Лоурънс Арабски. По време на войната и Франция, и Великобритания са насърчавали воюващите араби с напразни обещания, че след края й те ще имат самостоятелна арабска държава. Но, както се случва близо половин век по-рано на Балканите, Великите сили нямат изгодата да дадат независимост на всички държави, още повече ако те са с големи територии. Така започва и балканизацията на региона - множество държави с народи, които ще трябва да сменят родните си места, за да се заселят в нови земи, дадени им от Великите държави. Например след войната част от Сирия е откъсната от французите в отделна държава и кръстена на възвишенията, носещи името Ливан.
Вайцман ходатайствал пред Чърчил за еврейския въпрос
В края на 19 век евреи от различни държави установяват тесни връзки помежду си с цел национално обединение. По време на Първата световна война Хаим Вайцман, руски евреин, преселил се в Лондон, прави важно откритие, което дава предимство на силите на Антантата във войната. Вайцман изобретява метод за производство на ацетон, необходим за производството на кордит - вид барут, използван в артилерийските снаряди. Поставяйки началото на индустриалната ферментация на зърно за производството на ацетон, Вайцман прави Великобритания независима от отвъдокеанските доставки на това вещество. Успехът го сближава с Първия лорд на Адмиралтейството Уинстън Чърчил и министъра на въоръженията Дейвид Лойд Джордж, пред които ходатайства за решаването на еврейския въпрос. Така негласно той спомага за изразяване на официалната британска позиция в "Балфурската декларация".
След края на войната разделянето на бившите османски територии вече е подпечатано от договорите, подписани на Парижката мирна конференция през 1919 г. В същата година ръководителят на Великото арабско въстание срещу турците емир Фейсал подписва с Хаим Вайцман "Съглашение за признаване на расовото родство и древните връзки, съществуващи между арабския и еврейски народи". В документа се съдържа призив за стимулиране на широкомащабна имиграция на евреи в Палестина, тяхното заселване и култивиране на земите. Така Обединеното кралство затвърждава контрола си над територията на съвременните Израел, Западният бряг, ивицата Газа и Йордания. През 1921 г. Уинстън Чърчил, по това време секретар по колониите в британския кабинет, дава на наследника на Хашемитската династия, преки потомци на пророка Мохамед, 77% от подмандатните територии, в които се създава емират Трансйордания - буквално "страна отвъд Йордан". Неслучайно европейците са толкова щедри - след дипломатическите им игри южните части на подмандатните земи са дадени на саудитците, заедно със свещените градове Мека и Медина. Затова първоначално в земите на емирата Трансйордания попадат и части от Ирак. Саудитците от своя страна укрепват държавата си за сметка на Кувейт. Така британците не вземат под внимание интересите на отделните етнически и религиозни групи като кюрдите и асирийците, като това в крайна сметка довежда до шиитски, сунитски и кюрдски бунтове.
Във времето между двете световни войни в Израел започват да се завръщат евреи от цял свят и създават земеделски комуни - кибуци. Арабите обаче започват да възприемат завръщащите се евреи като заплаха и антиционистките тежнения стават част от антибританската съпротива, активно подклаждана от мюсюлманския лидер и мюфтия на Ерусалим хадж Амин ал-Хусейни - бъдещ съветник на Адолф Хитлер и Хайнрих Химлер по еврейския въпрос.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
