Диана Игнатова завършва Френската гимназия във Варна и българска филология и психология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира във Франция и Швейцария в областта на международното културно сътрудничество и културна дипломация.
Дълги години работи в Международния отдел в Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". По-късно в Министерството на културата отговаря за работата на българските културни институти в чужбина и двустранното международно сътрудничество в областта на културата. От 2009 до 2019 г. е директор на Българския културен институт в Париж.
Диана Игнатова има множество публикации в периодичния печат и няколко фотодокументални изложби.
Улица "Рокфелер" е първата є книга.
В своите 23 истории авторката преплита въображение, мит и исторически факти, събития и личности, като ни пренася сякаш с машина на времето в различни векове, пресъздава атмосферата и обстоятелствата и услужливо посочва на читателя любопитни факти, прави кратки обзори и ненатрапливо ни насърчава да посетим съответното място.
ЗА ПАРФЮМА НА ЕДНА КРАЛИЦА
Слънчев лъч се промъкна през плътните завеси и разбуди младия мистър Крийд. Той се протегна доволно и се зае със сутрешния си тоалет, като хвърляше от време на време поглед през прозореца. Наскоро беше наследил успешната семейна фирма за производство на козметични продукти и парфюми, която още от създаването ъ през 1760 година от дядо му Джеймс Хенри Крийд носеше името "Крийд". Наскоро бяха закупили чудесни помещения в централен Лондон, подходящи и за магазин, и за работилница, а и за кантора. Бизнесът процъфтяваше, а младият Крийд беше нетърпелив да претвори идеите си, които бе натрупал през годините и които не бяха по вкуса на родителя му.
На стълбището мистър Крийд се размина със своя баща, който се беше оттеглил от активна дейност, но това не му пречеше енергично да прекарва утрините си и да не пропуска случай да отправи критични погледи към сина си. Мистър Крийд размени няколко думи с него относно прекрасното лондонско време навън и се настани удобно за сутрешната си закуска. Взе вестника и точно посягаше към препечената филийка, когато на входната врата се потропа. След минута икономът изникна пред него и му поднесе плик, на който се виждаше воден знак. Мистър Крийд се разтревожи. Отвори го бързо, лицето му стана червено, а от устата му излезе само едно "Оо!". Писмото беше от принца консорт Албърт, съпруга на младата двадесет и шест годишна кралица Виктория. Принцът най-учтиво канеше на чай мистър Крийд, за когото трябва справедливо да отбележим, че нямаше никакви благороднически корени. Такова нещо се случваше за първи път във фамилия Крийд и то възпроизведе неимоверно оживление.
* * *
Мистър Крийд беше поканен в салона на принц Албърт. Като се изключат слугите, той беше сам в това елегантно помещение и съвсем разбираемо беше видимо притеснен в очакване на домакина. Принцът не закъсня. В Лондон бяха добре познати неговата немска точност и прецизност. Принцът и кралицата имаха огромното щастие техният брак да бъде плод на любов и силно привличане. Двамата съпрузи укрепваха с решителност своята връзка, градяха стабилността на семейството си и изпълняваха родителския си дълг.
Съвсем нормално разговорът започна с темата за времето навън и дали утре ще вали. След тази задължителна за английския етикет интродукция принц Албърт започна по същество да обяснява причината, поради която е поканил мистър Крийд. Предстоеше петата годишнина от кралската сватба и принцът искаше от мистър Крийд да създаде парфюм, който да бъде само за Нейно Величество кралица Виктория. Нека бъде романтичен и пълен с непознати аромати, нека напомня за пролетта и за тяхната първа среща. При всяко изричане името на кралица Виктория очите му заблестяваха. Мистър Крийд старателно си записваше всичко. Принцът консорт изрази своята надежда за успех на това дискретно начинание, като обърна внимание на факта, че се е спрял именно на мистър Крийд заради това че са му разказвали много за новаторските му идеи и съвременен подход към работата.
* * *
Умислен, но и превъзбуден, мистър Крийд седеше в кантората си. Трета седмица откакто бе получил поръчката за парфюм на кралица Виктория. Излишно е да казваме, че баща му даде всякакви идеи, коя от коя по-безполезна в случая.
Мистър Крийд отново отиде до своя главен лаборант, който под погледите на останалите работници напрегнато приготвяше какви ли не чудати смески, застанал като божество сред плодове на бергамот от Калабрия, шишенца с мускус и наскоро закупената от норвежки китоловен кораб вълшебна амбра. Резултатите бяха далеч от желаните. Този път мистър Крийд държеше в ръцете си малка стъкленица, която бе донесъл със себе след историческото си пътуване до Египет миналата година. На пазара в Кайро бе спрял уж за малко пред магазинчето за есенции на един млад арабин, който поназнайваше английски. Мистър Крийд остана там целия следобед, слушайки разказите му. Стигнаха до стъкленицата на третия рафт, пълна с масло с кехлибарен цвят. Продавачът щедро я отвори и му даде да помирише. Мистър Крийд се отнесе, вдъхвайки тази незнайна за него, наситена с лукс миризма. Продавачът му каза, че е купил стъкленицата, когато са ходили с други търговци на един от големите панаири от другата страна на Средиземно море, в земите, където живеят българите. Там растели розите, от които тези хора правели маслото и го продавали скъпо и прескъпо, а търговците високо ценели тази стока. Жените много я купували, нищо че е скъпа. Слагали я в сапуните, във водата, когато се къпят или когато перат, ароматизирали косите, дрехите и къщите си по празници. Мистър Крийд леко сбърчи вежди, като се опитваше да си спомни какво е чувал за българите. А то не бе кой знае колко.
* * *
Вече четвърт час откакто мистър Крийд смирено чакаше в салона на принца консорт. Беше изпълнил обещанието си и бе донесъл парфюма, който създадоха за кралица Виктория. Към аромата на бергамот бяха добавили този на българска роза и бяха стабилизирали с муск и амбра. След като го опита на себе си, младата му съпруга мисис Крийд определи като омайващо-смайващо новото произведение на фирма "Крийд". Известни трудности му създаде майсторът стъклар, на когато бе поръчал да изработи ювелирно изискано шише, достойно за кралска особа. Едва след като се намеси художник, предложен от самия принц Албърт, нещата се случиха и изящното шише беше напълнено с новия парфюм и поставено в кутия, облечена в червено кадифе с кралския герб отгоре.
В този момент принц Албърт поднасяше на своята съпруга подаръка си. Докато продължаваше задълбочено да изучава копчето на маншета си, мистър Крийд прехвърляше наум всичко, през което минаха. Не чу лекото прошумоляване до себе си, но усети познатия му вече фин аромат на българска роза и бергамот. Скочи и се поклони дълбоко пред младата кралица, която каза усмихнато:
- Мистър Крийд, ние не знаем как сте нарекли този очарователен парфюм, който моят съпруг ми оказа безкрайното удоволствие и чест да ми подари.
- Ваше Величество, за нас е чест - успя да отвърне мистър Крийд, дълбоко развълнуван.
- Добре. Принцът консорт ме информира, че това което ме заплени най-вече, е ароматът на българска роза. Затова нека го наречем "Fleurs de Bulgarie" - звънко изрече Виктория и протегна ръка към съпруга си.
Мистър Крийд за първи път виждаше кралицата на живо и изцяло попаднал под властта на нейното присъствие, се наведе леко напред като насън. Да, беше успял! Парфюмът се сливаше с нея, пречупваше доминиращия бергамот и изваждаше напред аромата на роза. Кралица Виктория придаваше характер на новото творение, а то изваждаше напред владетеля в нея. Изпънатият като струна Албърт тържествуваше.
*За кралица Виктория парфюмът "Fleurs de Bulgarie" остава любим за цял живот. След ранната смърт на принца консорт Албърт малкото шишенце я връща непрекъснато към него, така както на него му се искаше и както бе заръчал на мистър Крийд. Заради парфюма кралицата казва, че за нея България вече не е само топоним. Тя управлява почти шестдесет и четири години най-голямата световна сила, върху чиято огромна територия "the sun never set". Завършва своя земен път на 22 януари 1901 година.
*Вече двеста и шестдесет години марката "Крийд" продължава да се развива успешно. Сред нейните клиенти са исторически личности като австро-унгарската императрица Сиси, френската императрица Йожени, император Наполеон III. В днешно време фирмата се управлява от шесто поколение Крийд - мистър Оливър Крийд. В края на XIX век местят седалището от Лондон в Париж. Днес бихте могли да посетите нейното представителство, което е в близост до булевард "Шан-з-Елизе". Въпреки промените, смяната на поколения и държавни устройства едно остава задължително за марката "Крийд" - производството на любимия парфюм на кралица Виктория "Fleurs de Bulgarie". Новото е, че и ние, обикновените хора, можем да си го закупим за едно простосмъртно наслаждение.
(Откъс от книгата
Улица "Рокфелер")
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
