* Фермерите искат министерство на водата и по-леки регулации за кладенците
Сушата и тропическата жега, които натиснаха България през последния месец, поставиха куп въпроси, нуждаещи се от спешно намиране на отговори. Освен проблема с безводието, който принуди стотици селища да минат на режим, а за други се наложи да бъдат снабдявани с бутилирана вода от държавния резерв, на дневен ред е и земеделието. Ще оцелеят ли родните сортове зеленчуци - домати, краставици и пипер? Налага ли се да се сеят други сортове зърнени култури - пшеница, царевица, ечемик, ще имаме ли български ориз, ще се радваме ли на сочните български ябълки, круши, малини, ягоди?
Засега изглежда, че земеделците са успели да се справят с по-високите температури и безводието, тъй като проблемът с водата за напояване е от години. Но е ясно, че време за отлагане на решението му няма.
Каква е картината?
Оказва се, че въпреки сушата реколтата от домати, произведена на открито, е над 77 на сто по-добра от получената през миналата година. Данните са от статистиката на Министерството на земеделието и храните, оповестена на 28 август, пише sinor.bg. Набраните количества домати към средата на август са 18 755 тона при едва 10 561 т - през същия период на 2023 т. Средният добив от декар е 1 678 кг, което е с 64,3 на сто повече от набраното миналото лято.
Невероятен ръст има и в производството на дини и пъпеши, което обаче се дължи на повечето декари, засадени с тези два захарни плода. Ако през миналия август прибраните количества дини са били 39 989 т, то към средата на август 2024 г. те са 69 605 т, което е със 72,9% повече, сочат данните. При пъпешите също имаме ръст от 21,4%, като това лято са набрани 17 898 тона при 14 741 т в средата на август 2023 г.
Към този момент заради сушата по-слаби добиви се отчитат при ягодите, засадени на открити площи (с 1,5% по-малко), пипера (с 9,1%), картофите (с 14,8%), краставиците (с 20,4%) и зелето (с 22,9%).
По-добри са и добивите от пшеница. През 2024 г. сме произвели към 6,7 млн. тона, което е с близо 3% повече спрямо 2023 година. Това се дължи на повишен среден добив от декар. "Сухите условия подпомогнаха навременната жътва и подобриха качеството на пшеницата, като делът на хлебната пшеница беше отчетен над 70% в сравнение с под 50% през 2023-24", според доклад на Службата за чуждестранно земеделие (FAS) към Департамента по земеделие на САЩ (USDA).
Завишение има и при ечемика. Съществено по-големият размер на засетите площи за тазгодишната реколта в комбинация с леко увеличение на продуктивността от декар водят до ръст на производството с 40% на годишна база, съобщава БНР. Прибраните до момента количества маслодайна рапица и ръж обаче остават под миналогодишните, съответно с 26% с 22% по-малко.
Лоши са и новините за царевицата. Прогнозите са, че България ще произведе най-малката си реколта от тази култура за повече от десетилетие поради тежката суша, засегнала региона, според доклада на FAS. Очакванията са българското производство на царевица да спадне до 2,2 милиона тона спрямо 2,45 милиона през 2023-24 г. Площите, засети с царевица се оценяват на 484 000 хектара през 2024-25 г., което е спад от 9% спрямо предходната година.
"2024-25 ще бъде третата поредна година със значително по-ниски от средните добиви на царевица и това може да има дългосрочно въздействие върху намеренията за отглеждане в бъдеще. Повече от 90% от царевицата в страната не се напоява, а новите инвестиции са трудни и бавни", пише в доклада на FAS, цитира agri.bg.
Августовското издание на бюлетина на Съвместния изследователски център към Европейската комисия (JRC MARS Bulletin) за мониторинг на културите в Европа също обръща внимание на тежките условия в цяла Европа, включително България. Преразглеждането надолу в прогнозата за добивите от царевица за зърно и слънчоглед се обяснява главно с изключително високите температури, настъпили през разглеждания период в по-голямата част от Южна, Централна и Източна Европа, съчетани с ограничената наличност на вода. Агенцията посочва България като пример в това отношение, тъй като температурите са надхвърлили допустимите стойности с 2-3 рC за периода на наблюдение като цяло. Според тях, това е най-горещият период за страната от 1975 г. насам. Най-високите отчетени температури са били в средата на юли и август, когато максималните дневни температури достигат 36-41 рC. Валежите през разглеждания период са били на половината от нормата. Въз основа на климатичния воден баланс, периодът на прегледа се окачествява като най-сухият в регистрите на MARS.
Проблемът с напояването се отразява особено критично върху оризищата у нас. Около 20% от тях са останали това лято без доставка на вода от "Напоителни системи", тъй като площите им са трудни за напояване и по предварителна оценка водата няма да стигне до тях. В края на поливния сезон състоянието е критично и водата се подава в много намалени количества. И през тази година цената на водата се запазва много висока, става ясно от думите на Георги Видолов, председател на Българската оризова асоциация, пише Агри.БГ.
Върху около 85 000 дка е заложен ориз тази година. При някои стопани се очакват добиви над 800 кг от дка, докато при други резултатите ще бъдат оп-скромни - около 400 кг от дка.
"През миналата година бяха предвидени 16 млн. лева за компенсации на всички земеделски производители, които напояват, но са раздадени доста по-малко - около 6-7 млн. лева. През тази година може би няма да се раздадат и толкова. Другите пари се пренасочват на някъде. Реално това, което ни се обещаваше не се изпълнява и състоянието на сектора не е добро", смята Видолов. Той напомня, че проблемите с водния ресурс са много големи и стават все по-дълбоки и все по-нерешими, затова трябва да има политика по отношение на водата. Според Видолов трябва да се създаде министерство на водата с цел оптимизация на управлението на ресурсите. "Сега водата е разпръсната в министерства, които имат различни интереси и всеки дърпа към себе си, така че другите да не могат да планират и не успяват да си вършат работата. Цялата тази дейност трябва да бъде в една административна единица", казва ръководителят на оризовата асоциация. По думите му, всичко останало може някак си да се наваксва - да се внесе храна, да се внесе гориво или енергия, но вода - няма начин.
Друг наболял въпрос, който също изисква спешно решение заради липсата на дъжд и спадналото ниво на много язовири, е този с кладенците.
Според експерти и фермери, алтернатива за земеделието са подпочвените води. Но някои регулации се оказват доста тежки. "Засега процедурата е достъпна за кладенци, които са в регулация. Идеята е да има процедура за регистрация извън землищата. В нашия район няма напоителни канали. Който може да се добере до реките, го прави, но климатичните условия пресушиха и малкото естествени водоизточници", коментира пред Агри.БГ Петър Петров, животновъд от Габровско, където воден режим бе въведен в няколко населени места.
"При нас остава алтернативата за напояване чрез сондажи. Това, че узаконяването им е проблем, масово принуждава фермерите да ползват незаконни кладенци, което в един момент крие риск да се превърне във форма на репресия", твърди Петров. Според много земеделци в България процедурата по узаконяване на кладенец е сложна, отнема много време и разходи, но за редица производители това е единственият вариант.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
