"Стандарт" подготвя изложба за 20-годишнината от възстановяването на Мостарския, превърнал се в символ на мира между етносите
Изложба "Бранд Балкани: Мостовете на заедността", подготвя "Стандарт". За първи път тя ще бъде представена през юли в Босна и Херцеговина, в дните, когато Мостар чества годишнината от възстановяването на Стария мост, построен през 16 век и разрушен по време на войната през 1991-95 година. Всяка годишнина след възстановяването на моста през 2004 г. е повод да си припомним какво означава различните етноси на Балканите да живеят в мир и разбирателство. Защото мостовете не са просто транспортна необходимост. Не са и само произведения на архитектурното изкуство. А и символ, който пренася в съвременността посланията на историята. Специалистите казват, че мостовете са едни от най-трудните за построяване съоръжения. Затова тези, които са се запазили през вековете до наши дни, издържали са на стихиите и на човешкия екстремизъм, будят възхищение и респект към създателите им. Няколко са имената на архитекти, достигнали до наши дни, които са творили на Балканите, а произведенията им още свързват хората от двата бряга на реките. Сред тях е Синан /1489-1588/- великият архитект, работил по времето на султаните Сюлейман I Великолепни, Селим II и Мурад III. Той е построил повече от 150 джамии, 72 медресета, 11 училища, 33 дворци, 35 бани, 26 библиотеки, 19 параклиса, болници, водни инсталации, чешми, керван сараи, гробници и 35 моста по целия Балкански полуостров. Сред шедьоврите му са "Сюлеймание" в Истанбул, както и Селим джамия в Одрин, която архитектът смятал за своя майсторска работа, а заради нея е наречен "турския Микеланджело". Негово дело са Бялата кула в Солун, Куршум джамия в гръцкия град Трикала. У нас великият архитект е вдигнал джамиите "Баня баши" в София и "Коджа дервиш Мехмед паша", наричана "Черната джамия" заради минарето от черен гранит, която е днешната любима на столичани църква "Свети Седмочисленици". Много от произведенията на Синан, които и до днес изумяват архитектите със здравината и красотата си, са в списъците на ЮНЕСКО.
Любопитен факт е, че Коджа Мимар Синан ага е бил в Еничарския корпус, в който влиза по силата на Закона за кръвния данък. Налогът не е събиран от мюсюлмани. Затова изследователите допускат, че Синан е бил християнин. Версиите за произхода му са различни. Според някои е византиец от Кападокия. Арменски източници го представят за арменец, позовавайки се на писмо на архитекта до султан Селим II, в което го моли да не изселват семейството му. Има предположения и че е бил албанец или турчин-християнин. Други историци пък са убедени, че корените му са български. Според едно от твърденията Синан може да произхожда от българи-богомили от областта Караман. Според друго, дори да е роден в Мала Азия, произходът му е български - родителите му са от родопското село Широка Лъка, където го знаят като майстор Манол. А турският историк Исмаил Хами Денишменд успява да установи името на бащата на Синан - Христо.
На Балканите са работили и други знайни и незнайни майстори, като една от най-ярките фигури на българското Възраждане, архитектът на предосвобожденска България, е Колю Фичето. Всеки от тях е "вградил" част от себе си в шедьоври, на които се възхищаваме.
В поредица "Стандарт" ще представи на своите читатели историите на мостовете на Балканите, претърпели превратностите на времето, но останали и до днес. Сред тях са Стари мост в Мостар, както и неговите "бризнаци" - Дяволският в Ардино, Гърбавият в Харманли и Кадинският в Невестино, Кюстендилско.
- Стари мост в Мостар - възкресеният
Стари мост /на основната снивка/ е едно от Чудесата на Мостар - град в Босна и Херцеговина, разположен на търговския път между адриатическото крайбрежие и централна Босна, наречен неофициалната столица на Херцеговина. Мостът е изграден по заповед на султан Сюлейман I от Синан, но според някои източници, архитектът е възложил задачата на своя ученик Мимар Хайредин. За градежа са използвани блокове от варовик, изсечени от местна кариера. Мостът, който свързва двата бряга на река Неретва, е завършен през 1566 г. Дълъг е 30 м и се издига на 20 м в най-високата си точка. От двете му страни има кули - Хелебия и Тара. Наричат ги "Пазителите на моста" или "мостари".
Стари мост не е бил най-големият по време на строителството, но неговият дизайн и висока арка го превръщат в символ на османската архитектура. През XVII век пътешественикът Евлия Челеби пише: "Той е като дъга, извисяваща се до небесата, простираща се от една скала до друга... Аз, клетият роб на Аллах, минах през 16 страни, но досега не бях виждал толкова висок мост, хвърлен от скала до скала толкова висока, колкото небето."
Стари мост е не само топ забележителност на Мостар, той свързва и две различни култури - хървати и босненци. След като 400 г. благодарение на него хората от двата бряга са се събирали, съоръжението е разрушено по време на хърватско-босненския конфликт /1992-1995/. Мостът оцелява през първата фаза на Босненската война, когато етническите сърби се бият с босненски мюсюлмани и хърватски бойци. Но когато мюсюлманските босненци и хърватските им съюзници се обръщат едни срещу други, мостът се превръща в стратегическа цел за хърватите, които гледат на него като на символ на ислямското завоевание. На 8 ноември 1993 г. мостът в Мостар е ударен с 50 танкови снаряда, на следващия ден пада.
Призивите за възстановяването на емблематичното каменно съоръжение първи подема архитектът от Мостар Амир Пашич. Той настоява да се използват същите материали, с които е изграден оригиналът. През 1998 г. проектът официално стартира с финансиране от Хърватия, Франция, Италия, Холандия и Турция. ЮНЕСКО осигурява технически надзор. Използва се камък от същата кариера, която османските строители са избрали преди 4 века. На 23 юли 2004 г. пред представители от 60 държави мостът офциално е отворен отново. Проектът за реконструкцията струва около 15,5 милиона долара. През 2005 г. е обявен за архитектурно световно наследство от ЮНЕСКО.
- Гърбавият мост в Харманли - философията на живота
Един от мостовете, построен от Синан у нас, е в Харманли. Наричат го Гърбавия или Сводестия. Някога той е свързвал двата бряга на река Харманлийска, но сега под него не тече вода. Преди много години е бил разработен проект, според който под моста е трябвало да има езеро с лодки. За съжаление, до ден днешен той не е реализиран.
Гърбавият мост е с дължина от 109 метра и широчина от 6 метра. Направен е през 1585 година, за да улесни преминаването на керваните. Недалеч от моста са старинните останки от някогашния кервансарай, около който възниква Харманли. Смята се, че построяването му е по инициатива на Савуш паша - хърватин, приел исляма и успял да се издигне до длъжността везир. Той е бил управител на областта по това време. Благодарение на най-известния архитект на Османската империя - Мимар Синан, мостът е оценен като връх на османското изкуство от 16-и век. Но дали лично Синан е давал инструкции за построяването на Сводестия мост в Харманли или той е дело на неговия талантлив ученик Лалю, историята мълчи.
Той е каменен, със свод, който образува гърбавина, покрит е с павета. Изграден от прецизно издялани каменни блокове, които не навсякъде са редени в непрекъснати хоризонтални редове - това допринася за по-добрата сеизмична устойчивост. Фугите между тях са изключително малки, свързващото вещество е бял хоросан. Подобен варовик, добиващ якост с течение на времето, се използва в множество от градежите на Мимар Синан и конкретно в няколко моста от този период по Диагоналния път към Истанбул (мостовете в Соколу, Алпулу, Бююкчекмедже, Бостанджи). Отворът е цели 22,3 м, което също е строително постижение за времето си. Извивката на свода не е част от окръжност, а дъги, които при ключовия камък завършват леко островърхо, характерно за османската архитектура.
Най-красивата художествена и ценна историческа особеност на моста е постаментът - пейка с мраморна плоча, върху която има поетичен надпис на старотурски, изпълнен в стила "сюлюс джелиси", преведен веднага след Освобождението. Част от него гласи: "Светът е мост, през който минава пътят и на султана, и на дервиша. По този път те намират даровете, с които достигат близост до Бога".
При Гърбавия мост по време на Освободителната война (1877-1878) се е провела ключовата битка за освобождението на Харманли.
През 2009 г. той е затворен за пешеходци, тъй като състоянието му е опасно. През 2017 г. пада част от перилата в северната част, които по-късно са възстановени. След мащабна реконструкция мостът отново е отворен за пешеходци от 10 август 2021 г. Ремонтът на стойност близо 500 000 евро е финансиран по трансграничен проект с Турция.
- Дяволският мост в Ардино и печатът на Соломон
В живописния пролом на река Арда край ардинското село Дядовци се издига инженерно чудо за Средновековието, което вече половин хилядолетие устоява на капризите на времето. Дяворският мост, или Шейтан кюприя, е построен през XVI век на място, където преди е имало римски. След няколко века на разруха, в началото на ХVвек султан Селим I поръчва възстановяването му като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. Старият римски мост е вплетен в нова, стабилна конструкция, която и днес впечатлява с издръжливостта и устойчивостта си пред природните стихии.
Дяволският мост е 11.5 м в най-високата си част, дълъг е 56 м и широк 3.55 м. Той е най-големият и величествен мост в Родопите и един от символите на община Ардино. На 24 февруари 1984 г. е обявен за паметник на културата.
В аналите не е запазено името на майстора, сътворил архитектурния шедьовър. Според преданиятата това е Уста Димитър от близкото село Неделино. Предизвикателството да вдигне мост над буйните води на река Арда било огромно, но Димитър бил готов на всичко, за да успее. И решил да направи сделка с Дявола. "Дяволе, ще ти дам душата си, ако ме научиш как да направя мост, който да е вечен", казал майсторът. "Мост ще ти помогна да вдигнеш, но искам да направиш така, че в него хем да се виждам, хем да не се виждам", отговорил му Шейтанът.
Мостът бил построен за рекордно кратко време, но скоро след това майстор Димитър умрял при загадъчни обстоятелства. Но и днес, в определено време на деня, на моста и камъка под него се появява сянка, която прилича на козя глава - хем се вижда, хем не се вижда. Местните разказват, че от векове се говори колко е опасен този мост след залез слънце. А в скалите наблизо ясно се вижда отпечатък от крака на дявола. Едни вярват, че посещаването на моста когато Дяволът е там (ликът му се вижда) носи нещастие. Други смятат, че всеки, който се качи на моста и застане точно в неговия център, ще има късмет.
Според друга легенда ликът на млада невеста е вграден в моста, затова той е толкова здрав. Уста Димитър зазидал сянката на съпругата си, която му носела храна и вода всеки ден, за да увековечи нейната красота. Но малко след това невестата починала.
С Дяволския мост са свързани и други мистерии. На един камък наблизо е открит печатът на цар Соломон, което кара повечето археолози да смятат, че има някаква връзка между Дяволския мост и светилищата в Родопите.
- Кадинският мост в Невестино - дар от султана за млада невеста
Кадин мост свързва двата бряга на река Струма в село Невестино, област Кюстендил. Известен е и като Невестин мост. Дълъг е около 100 и широк около 5 метра. Състои се от пет свода, като средният е най-висок и задава заострената форма на моста, изграден от големи дялани гранитни блокове. Счита се за една от най-големите забележителности на архитектурата от този период и през 1968 г. е обявен за строителен паметник на културата от национално значение. Името му идва от турското "кадъна" или "невеста" и е свързано с легендите за построяването му.
На източния парапет от южната страна има гранитна плоча с издълбан надпис на арабски, от който се разбира, че строежът е станал по заповед на великия везир Исхак паша от Егира през 874 г., т.е. през 1470 г., по време на управлението на султан Мехмед II. Няколко години по-рано владетелят минал през тези места на път към Босна.
Но защо е поискал да извърши този хаир за местните жители?
Една от легендите го обяснява. Когато войските на султана наближили Струма, до мястото на сегашния Кадин мост срещу тях се задала българска сватба от близкото село. Сватбарите първоначално се уплашили от аскера, но решили да не бягат. Когато се приближили, невестата, според обичая от онова време, се поклонила три пъти на султана, а той я попитал какво да й подари, че да запомни тази среща. Невестата отговорила, че живеят добре, само преминаването през реката е трудно, защото няма мост. Султанът не забравил желанието й, а когато мостът бил построен, го нарекли Невестин или Кадън кюпруси на турски.
Друга легенда е свързана с трудностите при строежа и скъпите жертви, които са принасяли дюлгерите.
Трима братя от близкото село вдигали мост над Струма, но трудът им отивал напразно - каквото построели през деня, реката го събаряла през нощта. Братята се отчаяли и решили, че без скъпа жертва няма да могат да изградят моста. А не искали да посрамят майсторката чест. Уговорили се да принесат в жертва онази от невестите, която първа донесе на своя мъж храна на следващия ден. Подранила най-малката снаха - Струма невеста, жена на майстор Манол. Младата булка носела в едната си ръка първата си рожба пеленаче, а в другата - кошницата с обяда на своя съпруг. Щом наближила, тримата братя я сграбчили и насила я зазидали в основите на средния свод на моста. Докато вдигали стената, невестата се молела да оставят навън гърдите й и да й направят дупка за очите, за да може да кърми и да гледа детето си. Но майсторите, разкъсвани от болка, останали неумолими - строежът искал свидна жертва и те я дали. Плачейки и кърмейки детето си за последно, Струма невеста издъхнала. Хората разказват, че и до днес, когато придойде реката, нощем се чува писъкът на злочестата майка. А млякото от гърдите й се вкаменило, както е текло по камъните.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
