Олаф Шолц и Еманюел Макрон изправени пред най-трудните си решения
Това че Доналд Тръмп се завръща на президентския пост в САЩ може да е знак за изолация и тежък период за Европа, която и без това е затънала в икономическа криза и е под ударите на продължаващата война на Русия в Украйна. Дойде моментът, в който европейските водачи трябва да осъзнаят, че се изисква ново и решително лидерство от страна на двете най-големи икономики на континента - френската и германската.
- Сривът в Германия и Франция
Франция и Германия, които са и най-важните страни в ЕС, разбира се всячески се стремят да отговорят на предизвикателството. И това става въпреки че самите те стават жертва на същите политически течения, които помогнаха на Тръмп да спечели популярност сред консерваторите и да промени културата на гласоподавателите в САЩ. В тази категория са необходимостта от бърза реакция на мощното нарастване на потребителските цени; безпокойството и гневът от нарастващата нелегална миграция и бързата ерозия на общественото доверие в политическите елити. Системните партии продължават да губят подкрепа. Популистите и националистите, включително някога маргиналните формации от крайната десница, увеличават своите поддръжници и подобряват изборните си резултати. След месеци на вътрешни борби по отношение на данъчната политика, подходът към държавните разходи и проблемът кой е най-добрият начин за съживяване на икономиката на Германия, канцлерът Олаф Шолц от Социалдемократическата партия сам разпадна управляващата коалиция като уволни своя вечно стоящ на различно мнение финансов министър Кристиан Линднер, представител на партията на Свободните демократи. Страната върви към предсрочни избори, за които отсега е ясно, че ще пратят Шолц в политическото небитие.
Крайнодясната и популистка партия "Алтернатива за Германия" и други "маргинали" спечелиха позиции на последните местни избори, а победата на Тръмп може допълнително да повиши доверието в тях в противовес на системните партии в предстоящите избори на национално ниво.
В същото време във Франция президентът Еманюел Макрон трябваше да стане свидетел как властта му намалява след пагубното решение за свикване на предсрочни избори тази година. На страната бяха нужни месеци, за да се състави правителство след това гласуване, което остави Долната камара на парламента почти в задънена улица и доведе до разклатена коалиция, вкопчена във властта, за да предотврати достъпа до управлението на крайнодесните и крайнолевите.
- Лидерският проблем на Стария континент
Несигурността от Париж до Берлин създаде континентален властови вакуум, който освен всичко друго работи в полза на Русия във войната й срещу Украйна. Процесите заплашват и да попречат на способността на Европа да отговори на евентуална глобална търговска война, ако Доналд Тръмп предприеме бързи действия следващата година и наложи високи мита върху вноса в САЩ. Възможно е това допълнително да попречи на усилията на европейските лидери да изградят обща политика за защита на техните индустрии, сблъскващи се с нарастващия евтин китайски внос, включително при производството на електрически превозни средства и други технологии, посветени на чистата енергия и зелените цели.
И може да усложни и без това трудната политическа задача за увеличаване на европейските разходи за отбрана, което лидери и анализатори са съгласни, че ще придобие нова спешност на фона на периодичните заплахи на Тръмп да оттегли САЩ от НАТО или по друг начин да съкрати американските гаранции за сигурността на европейските съюзници на Вашингтон.
Има и други, по-стабилни лидери, чиято роля в Европа може да нарасне в името на справянето с кризата. Но техният възход е свързан с усложнения, както отбелязва в своя статия авторитетното американско издание "Ню Йорк Таймс".
Кийр Стармър, който стана премиер на Великобритания от името на Лейбъристката партия това лято, беше засегнат от общественото недоволство заради подаръците, които той и съпругата му са получили от други лидери. А и Обединеното кралство вече не е в Европейския съюз. Италианската министър-председателка Джорджа Мелони е друг вариант, макар да е водач на популистка партия. Тя би могла да изгради близки отношения с Тръмп, а от друга страна може да намери относително центристки подход към международните дела и да поддържа подкрепата си за Украйна, което е в противоречие с позициите на бъдещия обитател на Белия дом.
В същото време анализаторите са съгласни, че няма по-важни страни за Европа от Франция и Германия и че най-естествените инструменти за ръководене на по-независим, по-мощен Евросъюз ще трябва да се търсят от Париж или Берлин. Но пък точно тези столици в момента са най-проблемните.
"Има много ясна криза на френско-германското лидерство, която се засилва с разпадането на германската управляваща коалиция и с това, че Франция е погълната от собствените си вътрешни политически разделения", казва Александра де Хооп Схефер , председател на парижкото поделение на създадения от САЩ Германски фонд Маршал. "И това е недостатък както на европейската, така и на международната политика", смята тя.
Йорн Флек, старши директор на Европейския център към Атлантическия съвет във Вашингтон, пък твърди пред "Ню Йорк Таймс", че Франция и Германия страдат от "самопричинени" политически кризи, точно когато изборът на Тръмп добави голяма нова несигурност за бъдещето на Европа. "Нещата може да се влошат бързо, преди да се подобрят", предупреждава той.
- Жалки опити на низвергнати управленци
Миналата седмица Еманюел Макрон и Олаф Шолц доброволно признаха своите трудности, но и предложиха няколко варианта за това как биха могли да се справят с тях.
Тръмп "беше избран от американския народ и той ще защитава интересите на американския народ - това е законово и добро нещо", каза Макрон в реч при откриването на срещата на върха на европейските лидери в Будапеща. "Въпросът е готови ли сме да защитаваме интересите на европейците. Светът се състои както от тревопасни, така и от хищници", добави той и заключи, че "ако решим да останем тревопасни, хищниците ще спечелят".
Обръщайки се към репортери в същия ден Шолц призна тежкото предизвикателство в настоящия момент на решението си да сложи край на управляващата коалиция в Германия чрез уволняването на финансовия министър Кристиан Линднер, който и без това беше започнал да подкопава икономическата програма на правителството. Вместо да остане на поста до редовно планираните избори за следващата есен, Шолц и неговата лява партия сега ще се изправят и вероятно ще загубят много на предсрочните избори. "Искаше ми се да си спестя това трудно решение, особено във времена като тези, когато несигурността нараства", каза Шолц, но добави, че "трябва да се държим заедно в Европа повече от всякога и да продължим да инвестираме заедно в нашата собствена сигурност и сила".
В продължение на години френският президент Макрон многократно е призовавал Европа да бъде по-обединена и по-независима във военно, икономическо и технологично отношение, т.е. по-малко обвързана с капризите на сменящите се американски администрации и по-добре подготвена да се конкурира с индустриалното и търговско господство на Китай. Но сега самият той е в много по-слаба позиция, отколкото беше по време на първия си мандат. Властта му вече сериозно куца и той няма съществен контрол върху вътрешната и външната политика. Особено като се има предвид, че това му е втори мандат и не може да се кандидатира отново за поста през 2027 година.
Френското правителство е затънало в парламентарни дебати за бюджет, който е крайно необходим за овладяване на нарастващия дефицит и дълг, които са едни от най-тревожните в Европа. Все още не е ясно дали правителството ще успее да оцелее, за да прокара до края на годината големите съкращения на разходите и по-високите данъци. Различен, но не по-малко носещ разногласия е бюджетният дебат в Германия, особено при разпада на управляващата коалиция. Тамошните политически водачи ще трябва да се споразумеят относно стъпките за запушване на дупката в бюджета и спазване на това, което по същество е конституционно наложено правило да се изработват балансирани бюджети, освен ако извънредна ситуация не налага друго. Несъгласието относно това как да стане промяната и как най-добре да се използва фискалната политика, за да се спаси германската икономика от рецесията помогна за разцеплението в коалицията на Шолц.
- Надеждата остава в Берлин
Но още по-тежка битка може би тепърва се задава на хоризонта. Тръмп настоя Германия да харчи повече за своята армия, което би наложило Берлин да увеличи бюджета си за отбрана, а това носи със себе си допълнителни рискове. То би принудило партийните лидери да предприемат нови стъпки към поемане на заеми или да обмислят политически болезнени съкращения на вътрешните разходи, за да освободят повече пари за военните. Това пък от своя страна ще доведе до недоволството на избирателите и ще помогне на партии като крайнодясната "Алтернатива за Германия" да се устремят към властта. Олаф Шолц изрази предпочитание към вземането на заеми и отхвърли компромисите с разходите. Но големият фаворит да води в следващото правителство на Германия е основната системна алтернатива на социалдемократите - консервативните Християндемократи. Те биха променили някои политики, но остават силни поддръжници на Украйна. Ако те или друга основна партия успеят да съставят правителство това може да сложи край на политическата парализа на Берлин, а оттам и на безвремието в лидерството на обединена Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
