Гергьовден бележи началото на лятото и новата стопанска година. Празникът е свързан с аромата на цветята, тревите и билките. Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.
На Гергьовден задължително се принася жертва - курбан в чест на светеца, която в наши дни се нарича "гергьовско агне".
Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. Преди да го заколят, задължително носят агнето в църковния двор, където свещеникът прочита специална молитва. Ако няма такава възможност, молитвата се прочита върху сол, с която захранват животното преди да бъде отнет живота му. Обредното даване на вода и на храна е задължително, защото се вярва, че ако агнето "отиде гладно на онзи свят", стадото няма да има приплод.
Повсеместно се спазва традицията с кръвта от гергьовския курбан да се очертава кръстен знак върху челата на децата, за да са здрави. За предпазване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.
По всички български краища на Гергьовден моми и момци на възраст за женене връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб) и се люлеят, като изпълняват различни песни с любовно съдържание. Всички на този празник са закичени със свежи клонки, защото се вярва, че силата на пролетната зеленина се пренася и върху хората. Високото залюляване е символ на растежа. Люлеенето започва рано сутринта, преди изгрев слънце и продължава през целия ден. В някои райони се вярва, че определени билки - особено гергьовчето - добиват най-голяма лековита сила около празника. Затова рано сутринта на Гергьовден излизат да ги берат и с част от тези билки украсяват домовете и кошарите. В планинските селища майките ритуално удрят леко децата с букова клонка, за да са здрави през годината. Пак за здраве призори на Гергьовден и здрави, и болни се търкалят в росната трева. На този ден се посещават целебни извори (аязма).
Около празничната трапеза се събират всички близки роднини, а на масата трябва да присъстват млечни продукти, дроб сърма, пресен чесън и лук, баница, вино, варено жито и обреден хляб. Централно място заема изпеченото агне, принесено за курбан.
На трапезата е и първото издоено от деня мляко. Трапезата на открито е старинен обичай.Тя е общоселска и се прави на зелена поляна, в църковния двор или до оброчище, свързано с името на Св. Георги. Жените нареждат обяда, след който се играят и Гергьовски хора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
