Рекордната печалба на банките спира външните шокове
Търсенето на кредити ще се забави през следващите 6 месеца
Лихвите по жилищните кредити у нас ще останат сред най-ниските в Европа и догодина, въпреки че се предполага, че все пак ще има покачване. Прогнозата пред Bloomberg TV Bulgaria направи Илиан Георгиев, член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Българо-американската търговска банка (БАКБ).
Той припомни, че по данни на БНБ от началото на годината до октомври печалбата на банковата система у нас нараства със 75% до 3 млрд. лева, а нетният лихвен доход се увеличава с 1,4 млрд. лв. до 4 млрд. лева. "Тези числа се дължат на високата ликвидност на българските банки, която спира шоковете извън страната, дава възможност да не се вдигат рязко лихвите на кредитополучателите и позволява генерирането на нетен марж", посочи банкерът.
Според Георгиев основната характеристика на нашата банкова система е, че в момента ликвидността е с източник България - това са български депозити на граждани и фирми. "Щеше да има изключителен риск, ако имахме ликвидност, внесена отвън", коментира той и потвърди, че това гарантира спокойна среда.
По думите му предупреждението на БНБ за бързото нарастване на кредитите има ефект, защото се наблюдава увеличение на буферите и изискванията за капиталови покрития на заемите. Георгиев отбеляза, че така банките ще лишат акционерите си от дивидент.
Банкерът посочи още, че се отчита повишение на цените на апартаментите и го обясни със завишеното търсене на новото строителство. Друга причина за по-големия интерес към жилищата е, че недвижимите имоти винаги са смятани за убежище при инфлация.
Що се отнася до прогнозата за лихвите по жилищните кредити, банкерът очаква те да останат едни от най-ниските догодина. "От друга страна, не забравяйте, че вече говорим за това, че централните банки по-скоро ще обърнат тренда на повишаване и се очакват намаления на базовите лихви през второто полугодие на 2024 г.", обясни банкерът.
В същото време мнението на банкови експерти е, че търсенето на кредити в България, което започна да спада в края на 2022 г. и в началото на 2023 г., ще се забави допълнително през следващите шест месеца. Това сочи проучване на банковото кредитиране в Централна, Източна и Югоизточна Европа, проведено от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за втората половина на тази година, в което са анкетирани банките майки, опериращи у нас. Според резултатите, несигурността в икономиката, по-строгите финансови условия и по-високите лихви ще се отразят отрицателно на коефициента на необслужвани кредити, който бележи спад от 2017 г. насам.
Според банките търсенето на корпоративни кредити ще остане стабилно, като е възможно отслабване в банкирането на дребно. Една четвърт от анкетираните очакват спад в търсенето на ипотечни кредити и спад в търсенето на потребителски кредити.
Официалните данни на БНБ към есента показват съществено забавяне на ръста на корпоративните заеми, но такова при ипотечното кредитиране почти не се забелязва.
Според данните на БНБ, банковото кредитиране расте с 11,5% на годишна основа през октомври, спрямо 11,3% през септември и 10,8% през август. Данните показват още, че има сериозен растеж на лизинга с над 15% и небанковите кредити с 22,4%.
Рисковете от подобно ускорение на кредитирането са два, каза пред Радио София Лъчезар Богданов - икономист в Института за пазарна икономика.
"Единият риск е макроикономически и той е свързан с това, че когато в продължителен период от време имаме много сериозно разрастване на кредита, всички икономически агенти постепенно започват да привикват към това нови и нови средства да се вливат в икономиката от банковата система. Съответно те променят структурата на производството си. Тези кредити не отиват равномерно навсякъде. Голяма част от кредитите в домакинствата отиват за покупка на жилище, което пък стимулира сектора на строителството и всички свързани по веригата стопански дейности", обясни Богданов. Той добави, че при обръщане на тренда, това би означавало нужда от бърза адаптация в обратната посока. Това не би се отразило добре на голяма част от бизнеса, както и на част от макроикономическите показатели.
"Другият риск е микроефектът. Той е свързан с това, че при всяка промяна на условията може да се окаже, че част от хората срещат затруднения в обслужването. Това не означава, че всички автоматично ще минат в забава или няма да могат да си връщат кредитите, но почти винаги в такава ситуация се случват няколко неща. Едното е, че хората, които имат кредит за единствено жилище, ще ограничат потреблението на други стоки и услуги. Второ - когато хората са купили с инвестиционна цел, в един момент могат да направят нова калкулация и да установят, че това не им е много изгодно", уточни икономистът от ИПИ.
Според него, същественият въпрос е какво се случва с лихвите по депозитите в България, в сравнение с останалите държави от Европейския съюз. "Ние не сме в еврозоната и разликата е, че ЕЦБ за по-малко от две години повиши лихвените нива с 4,5%. Част от това повишение засяга и лихвата, която търговските банки получават от своите резерви, държани в Централната банка", каза Лъчезар Богданов.
БНБ с нови регулации срещу трусове от 11 януари
От 11 януари Българската народна банка ще прилага подходящи надзорни практики, според Насоки, издадени от Европейския банков орган (ЕБО), които засягат капацитета за възстановяване на банките и банковите групи.
В насоките на европейския банков регулатор се посочва, че финансовите институции трябва да имат списък с надеждни и осъществими варианти за възстановяване. Те трябва да разполагат и с набор от сценарии при сериозни макроикономически и финансови сътресения.
БНБ е задължена да прилага Европейската система за финансов надзор, а банките да ги спазват според европейския регламент, посочиха от банковия регулатор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
