- "Кървавият" професор слага край на възгорделия се Стамболийски и на амбициите на Коминтерна
- Едва с идването на джентълмена Ляпчев властта се предава по цивилизован начин
Точно преди един век българските политически страсти така са се подпалили, че са изпепелили редица политически лидери, а страната е потъвала в кръв и жажда за отмъщение.
Напрежението ескалира месеци по-рано, през пролетта на 1923 г. Правителството на БЗНС след умело проведен референдум се готви за нови парламентарни избори, които очаква да спечели с голямо мнозинство. За целта е гласуван нов, недемократичен избирателен закон, облагодетелстващ единствено управляващата партия на Александър Стамболийски. Публични изяви на буржоазните партии и на комунистите са парализирани чрез насилие. Резултатите от вота не са изненада за никого - 52 % от гласовете събира БЗНС, на второ място остава БКП, а на трето - Конституционния блок.
Опиянени от голямата си победа,
- БЗНС продължава курса към диктатура
арестите на буржоазни политици и на комунисти стават ежедневие.
За опозицията не остава нищо друго, освен да тръгне към въоръжен преврат. Решаваща роля изиграва Военният съюз. Земеделците получават предупреждения за готвения удар, но не им отдават внимание. Военният министър Константин Муравиев, зет на Александър Стамболийски, уверява своите колеги, че армията ще застане на страната на законната власт. На 7 юни всичко е мирно и спокойно, министър-председателят се пече на слънцето в родното си село Славовица, цар Борис ттт му е на гости.
Нищо не предвещава политическия ураган, разразил се два дни по-късно. Призори на 9 юни 1923 г. превратът е извършен бързо и ефектно. Столицата е овладяна без жертви. Земеделските министри са арестувани. Обезоръжени са намиращите се в София части на Оранжевата гвардия. Оповестено е новото правителство, начело с проф. Александър Цанков от Народния сговор. В деня на преврата БКП обявява неутралитет и забранява на своите членове да се намесват в подкрепа на земеделците.
Макар столицата да се предава безмълвно, ожесточена съпротива срещу деветоюнските превратаджии се вихри из страната, особено в Плевенско, Шуменско, Пазарджишко и най-вече в Пазарджишкия край, където на амбразурата е лично Ал. Стамболийски. Липсват обаче оръжия, боеприпаси. Стамболийски е заловен и след дълги мъчения зверски убит в собствената си къща на 14 юни. Съпротивата е жестоко смазана, стотици селяни са избити. Много от оцелелите попадат в затворите.
От гледна точка на 100-годишната история може да се каже, че
- успехът на деветоюнския преврат се крие в лъжливо впечатление
че БЗНС контролира изцяло политическия живот. Истината е, че лидерите на буржоазните партии са имали голям политически опит, бързо са успели да се организират и да съберат силите си в нужния момент. На тяхна страна са се оказали и армията, и дипломатическият корпус, и държавните служители, интелигенцията и изобщо градовете. Това обяснява защо толкова лесно земеделците загубват властта.
След като БЗНС е разгромена, почти всички политически сили одобряват преврата. БКП го оценява като "борба на градската срещу селската буржоазия". Военният съюз и Народният сговор ликуват и създават свое правителство, като се опитват да внушат на народа, че то има националноспасителен характер. Новите властници публикуват Манифест към българския народ. В него обаче попадат смущаващи постановки. Като например, че редът в страната ще бъде запазен "на всяка цена". Това развързва ръцете на армията и полицията и те получават заповед всеки опит за борба срещу правителството да бъде потушаван "бързо, решително и неумолимо".
Новата власт не се ползва с почти никаква народна подкрепа. Затова и се създава голяма дясна коалиция. След дълги преговори и компромиси се основава Демократичният сговор (10 август 1923 г.), в който влизат повечето стари, традиционни партии. Със създаването му буржоазният лагер стяга редиците си и се подготвя за нови политически бури.
Не те закъсняват. Вятърът носи промени от червения връх - от Коминтерна. Дава се нареждане от Москва да се противодейства с помощта на Георги Димитров и пристигналия от Съветска Русия генерален секретар на Коминтерна Васил Коларов. След съвещание в средата на август, получило популярност като Витошката конференция, решението е ясно - подготовка за въоръжено въстание. Постигнато е споразумение между БКП и ВМРО - комунистите обещават да не вдигат въстание в Пиринския край, а ръководството на ВМРО гарантира своя неутралитет в предстоящите събития.
Факт е, че въстанието е подготвено набързо и доста несръчно. Най-големите местни комунистически организации не го искат. Само левицата на БЗНС дава пълна подкрепа на комунистите. Правителството научава за подготвеното въстание и на 12 септември арестува 2500 най-дейни комунисти в цялата страна. Тежкият удар разклаща партията, но ръководството обявява, че въстанието е неизбежно.
Локалните бунтове в Новозагорско, Казанлъшко и Чирпанско започват още на 15 септември, а пет дни по-късно главният революционен комитет оповестява началната дата на масовото въстание - 22 срещу 23 септември. За седалище комитетът избира гр. Фердинанд (Монтана), не е ясно по какви съображения.
- Кървавата баня започва точно преди един век
Въстаниците успяват да завземат Фердинанд, Берковица, Оряхово, Бяла Слатина, Кнежа и няколко десетки села. Ожесточени боеве се водят край Бойчиновци и в Лом. За няколко дни обаче правителството смазва въстанието и се разправя сурово с противниците си. Загиналите през септемврийските дни и нощи надхвърлят 5000 души. Пролятата кръв прокарва дълбок раздел в българското общество, който тлее, но набира като цирей през следващите години.
Властта смачква левите сили.
На парламентарните избори на 18 ноември 1923 г. Ал. Цанков постига желаната победа. Четири месеца по-късно правителството прокарва в Народното събрание Закон за защита на държавата (ЗЗД) в опит да се установи ред и спокойствие в страната чрез забраняване на дейността на тези противници на режима, които не се стесняват да използват оръжие за неговото сваляне.
Това решение поставя извън закона БЗНС и БКП, но политическите репресии отиват на заден план почти 2 години заради настъпилата икономическа стабилизация. Селското стопанство достига рекордно равнище. Увеличават се земеделските площи чрез разораване на пасища, пресушаване на блата. Въвеждат се по-продуктивни селскостопански растения, увеличава се отглеждането на технически култури, появяват се нови породи животни. Тютюнът става най-важния поминък и ключов за българския износ. Настъпва подем и в промишлеността. Ежегодно нараства индустриалното производство с 11%. Наред с традиционните хранително-вкусова и текстилна промишленост възникват и нови отрасли: каучукова, стъкларска, порцеланова. Значително нараства енергодобивът. Разширява се железопътната мрежа. Оживлението обаче не стига до подем, защото икономика е обременена с изплащането на тежки репарации от войната и други външни дългове. Нещо повече - България е лишена от най-плодотворните си земи - добруджанските. Така, след 4 трудни икономически години, страната ни се потапя в годините на Голямата депресия.
Средата на 20-те години на миналия век се оказват едни от най-драматичните в българската политика.
- Ал. Цанков се справя с вътрешната опозиция
но среща масово неодобрение от съседните държави. Те се опасяват от евентуална реваншистка политика, въпреки че това звучи твърде наивно като се има предвид, че България няма армия. Известно сближение кабинетът постига само с Италия, след като Мусолини обещава на Цанков съдействие по въпроса за репарационните плащания. Големият проблем обаче идва от Гърция през есента на 1925 г., когато войски нахлуват в Петричкия край под предлог, че преследват части на ВМРО. Обезоръжена България е заплашена с откъсване на още една част от нейната територия. След намеса на съглашенските държави гърците са принудени да се изтеглят от южните български земи и да изплатят на България обезщетение от 30 млн. лева.
Конфликтът със съседите обаче съживява комунистите и Коминтерна отново дава курс на въоръжена борба в началото на 1925-та година. От Съветския съюз пристигат пратки с оръжие и боеприпаси за бойни групи, действащи в различни райони на страната. Пораженията са налице - на 13 април една комунистическа чета устройва засада на цар Борис ттт в Арабаконашкия проход. Запазвайки хладнокръвие, царят успява да избегне смъртта, но това не се удава на ген. Коста Георгиев., едни от основателите на Военния съюз, който е прострелян в София няколко часа след царското покушение. Опелото му е насрочено на останалия в историята черен 16 април - в църквата "Св. Неделя". Там идва голяма част от политическия и военния елит на страната, но комунистите монтират в тавана на църквата взривно устройство, което събаря централния купол върху присъстващите. От министрите убити няма, но загиват 160 мирни жители на София.
- Атентатът в църквата "Св. Неделя" е сред най-ужасяващите
в света за своето време.
Реакцията на правителството е страшна. Арестувани са 13 000 души, половината от които са осъдени. Трима от заловените атентатори са публично обесени. Разгромен е военният център на БКП, масово са извършвани убийства без съд и присъда убийства. Наскоро след атентата е изменен и ЗЗД. Смъртно наказание се налага вече не само на тези, които извършват "обществено опасно престъпление", но и на техните помагачи и укриватели.
БКП е лишена от действия, но репресиите сриват и без това ниския имиджа правителството както в страната, така и извън нея. Ал. Цанков става неудобен дори за своите. От Демократическия сговор излизат демократите и радикалите, начело с Ал. Малинов. напускат го и социалдемократите. От лятото на 1925 г. в Сговора се засилват позициите на групата около Атанас Буров. Постепенно той измества компрометиралите се привърженици на "кървавия професор". Натиск за смяната на Ал. Цанков оказва и Англия. Така, на 4 януари 1926 г. Цанков подава оставка, за да дойде джентълменът Андрей Ляпчев, който ще върне поне малко нормалността в политиката и ще даде глътка въздух на икономиката с договорения бежански заем за България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
