Тайните на Стефан Стамболов! Какво не знаем?

Всеки ден стотици столичани минават край мястото, където през юли, 1895 година е съсечен Стефан Стамболов. Паметникът е в градинката на "Кристал" в София, открит е през юли 1995 г. и е дело на Иван Славов и Александър Стефанов.

На 30 януари (12 февруари) по нов стил се навършиха 170 години от рождението на един от най-значимите български политици Стефан Стамболов. Животът му е бил низ от противоречия, сътресения и критики към неговите методи на управление.

Стамболов се ражда през 1854 г. в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Баща му е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола.

Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов - Големия, отец Матей Преображенски - Миткалото, Христо Караминков - Бунито.

Образованието си той започва в родния град. Учи в Духовната семинария в Одеса (1870 - 1872), но не я завършва, тъй като е изключен поради връзките му с руски революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния.

След Освобождението е адвокат в Търново и член на Либералната партия. През 1883-1884 г. е народен представител, а през 1885 - 1886 година - председател на Народното събрание.

Участва като доброволец в Сръбско-българската война. След абдикацията на княз Александър т Батенберг на 27.08.1886 г. е определен за регент заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров. Провежда ярко изразена националистична политика, способства за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на Отечеството.

След избора на княза, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия. Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Санстефанския мирен договор, но останали извън пределите на българската държава.

Изследователи твърдят, че начело на правителството и на вътрешното министерство Стамболов налага авторитарно управление, основано на насилствено потискане на опозицията, употреба на съда за политически процеси и контрол върху армията.

Репресиите над опозицията ескалират след неуспелия атентат срещу министър-председателя, жертва на който става финансовият министър Христо Белчев през март 1891 г.

Следват масови арести и съдебен процес, завършил с 4 смъртни присъди. Стамболов влиза и в остър конфликт с Българската православна църква. В края на 1888 г.той разтуря заседанието на Светия Синод в столицата и въдворява насилствено митрополитите в епархиите им. Конфликтът се изостря през 1892 - 1893 г. във връзка с конституционните промени, които позволяват на бъдещия престолонаследник да изповядва вяра, различна от източноправославната. Тогава Стамболов заплашва Българската екзархия със спиране на издръжката. Търновският митрополит Климент произнася проповед, в която отправя критики към министър-председателя, а след това бива малтретиран от група фанатизирани привърженици на Стамболов и е насилствено откаран в Гложенския манастир. В началото на юни 1893 г. той е доведен под стража в Търново, за да се яви на съд по обвинение за подстрекателство към бунт и оскърбление на държавния глава. Прокурор по делото е Ганьо Чолаков, бивш възпитаник на митрополит Климент, който като ректор на Петро-Павловската семинария, положил навремето много усилия за издръжката и образованието на това бедно момче. Този факт, както и самото поведение на прокурора Ч надменно и подигравателно, предизвикали всеобщо възмущение. Няколко дни след процеса той е върнат тайно през нощта в Гложенския монастир. Там прекарва под строг полицейски надзор и при най-тежки условия на живот до падането на Стамболов през м. май 1894 г., когато бива освободен и се завръща в епархията си.

Въпреки споровете около личността му, Стамболов развива огромно строителство на ж.п. линии, шосета и пристанища. Поставя начало в много области на държавния, обществен и културен живот. По отношение на външната политика Стамболов пренебрегва редица клаузи на Берлинския договор, води борба с русофилите и активна политика с Турция и Англия, благодарение на което пък постига засилване на позициите на Българската екзархия в Македония и Тракия и успява да издейства султански берати за българските митрополити в Охрид, Скопие, Велес и Неврокоп. Външнополитическата ориентация към Австро-Унгария и Великобритания позволява на Стамболовото правителство да увеличи драстично разходите за модернизиране на армията, администрацията и пътната инфраструктура чрез заеми от тези две страни. По времето на Стамболов са завършени жп линиите, свързващи София с Виена и Цариград и Ямбол с Бургас, започнат е строеж на железници от столицата за Северна България и за Македония, преустроени и разширени са варненското и бургаското пристанище.

Правителството и Народното събрание насърчават развитието на минното дело и други отрасли чрез законово регламентирани концесии и на леката промишленост чрез специален закон за снабдяване на армията от местни източници. В резултат и на тези усилия между 1887 и 1894 г. в България изникват 80 нови фабрики.

В началото на 1894 г. Стамболов попада в центъра на шумен публичен скандал. Военният министър призовава Стамболов на дуел, в резултат на което е отстранен от правителството. Случаят предизвиква силно недоволство срещу правителствения ръководител в офицерските среди. Раздухан допълнително с публикуването на частна кореспонденция във вестниците, скандалът кара Стамболов да подава на няколко пъти оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд на 20 май.

Стамболов е подложен на атаки от последвалото го правителство и от княза. Сформирана е анкетна комисия, която да разглежда решенията, взети по време на мандата му. През август 1894 година Фердинанд I го обвинява за обида. Стамболов е даден на съд, но плаща гаранцията си.

На 15 юли, 1895 г. около 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, заедно със своя приятел и политически съратник Димитър Петков и с личния си телохранител Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е замесен в заговора и специално изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко след това и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията спира, а полицаите, разположени пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и телохранителя в съседната улица "Стефан Караджа".

Стамболов побягва по "Раковски" обратно към Юнион клуб, но Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и заедно с другите нападатели започват да го удрят по главата, тъй като знаят, че Стамболов обикновено излиза с предпазна ризница под дрехите си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на "Раковски", нападателите се разбягват.

Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 г., на 41-годишна възраст. Опелото се извършва на 8 юли, събота, в църквата "Св. Неделя".