* Любовта към сладкото подтикнала малкия Ерик да се научи да разбива всякакви ключалки
Хари Худини е признат за най-големия илюзионист на XX век. Наричат го "Кралят на белезниците", "Владетелят на илюзията", "Човекът-загадка" и му приписват нечовешки качества. Познавал всички видове катинари, ключалки и брави. Отварял белезници само с почукване. Казват, че страстта му към ключалките е подтикната от голямата му любов към сладкото. Тъй като баща му имал навика да заключва шкафовете, в които се съхранявали лакомствата, детето било принудено да се научи да отключва всичко възможно, за да се наяде със сладки. Уменията си усъвършенствал докато работи в цех за производство на метали, а след това чиракува при майстор-ключар.
Най-известните му изпълнения включват изчезване от сцената и излизане от затворени пространства. През последните години от живота си пише книги, в които яростно критикува шарлатаните, които твърдят, че за илюзиите им помагат свръхестествени сили. Велигият маг никога не разкривал секретите си. Веднъж обещал, че ще ги опише в завещанието си, но при условие да бъдат обнародвани в деня на неговото столетие. През 1974 г. всички очаквали някой от наследниците му да изпълни това обещание, но се оказало, че в завещанието на Худини нямало и ред за тайните на триковете му. Журналистите обявили, че това е "последния трик на гениалния мистификатор".
В последните десет години от живота си, в някои свои книги, Худини все пак открехва леко завесата към тайните на своето изкуство, но не докрай, както са се надявали последователите му. Самият Худини обяснява така успеха си: "За мен главното е да победя страха и да запазя абсолютно спокойствие и самообладание. При това трябва да се действа с почти мълниеносна бързина, но и с голяма точност! Ако само за минута се поддам на паника, то гибелта ми ще бъде неизбежна!"
Ето какво се крие зад пет от най-впечатляващите трикове на родения в Будапеща артист с името Ерик Вайс, който по-късно избира да се нарича Хари Худини.
1. Бяло одеало и стрелба с пистолет
Докато други магьосници карат зайци или гълъби да изчезват от шапките им, Худини вдига летвата и прави номер със слон. Изпълнява го само веднъж - на 7 януари 1918 г., в театър "Хиподрум" в Ню Йорк. Пред публиката Худини прави обиколка със слона на сцената и го отвежда в специална клетка. Асистентите хвърлят бяло одеяло върху нея, Худини стреля с пистолет, одеялото е махнато, вратите на клетката се отварят - и слонът го няма.
Тази илюзия е трудна за обяснение, защото е показвана само веднъж и след това клетката е изгубена. Дълги години мистерията с изчезващия слон остава неразгадана, пише "Газета ру".
Театър "Хиподрум" отдавна не съществува, но снимки показват огромна зала с 5697 места. Седалките са подредени в полукръг на три нива. Никой от зрителите не може да види напълно клетката със слона, която е разположена далеч от ръба на сцената. Външният вид на клетката също е спорен. Инженерът по реквизита Р. Д. Адамс твърди, че в долната й част е скрит болт от плат, идентичен с този на завесите, които висят в задната част на клетката. Тъканта е прикрепена към ролката със здрава пружина. В точния момент Худини стреля с пистолет, карайки публиката да примигва. Докато хората мигат, ролката плат внезапно се развива пред слона, а за зрителите изглежда, че животното моментално е изчезнало.
2. Китайска стая за водни мъчения
През 1911 г. Худини изобретява китайската камера за водни мъчения, която използва в свои представления. Илюзионистът поръчва да му изработят клетка за 10 хиляди долара и я патентова. Тя прилича на продълговат аквариум, обърнат настрани, има рамка от махагон и никелирана стомана. Ширината й е 67 см, височината - 150 см. Предната стъклена плоча е с дебелина 1,5 см и е закалена.
В началото на номера Худини моли произволен зрител да посочи която и да е част и мести прожекторите там, доказвайки, че клетката няма люк. Илюзионистът позволява на зрителя да разгледа камерата и предлага $1000 на този, който може да докаже, че има достъп до кислород вътре. След това Худини ляга по гръб и асистентите оковават краката му. Магьосникът е вдигнат във въздуха с главата надолу, спуснат в резервоар с вода, капакът е заключен и конструкцията е скрита зад завеса. Помощникът му стои наблизо с брадва, готов да счупи стъклото, ако нещо се обърка. Оркестърът свири мелодията "Asleep in the Deep" и две минути по-късно Худини излиза иззад завесата.
Каква е тайната?
Две точки са решаващи за този фокус. Първо, когато Худини е потопен в резервоара, част от водата от камерата прелива над горния ръб, създавайки малък въздушен джоб между повърхността на водата и капака с подложките. Второ, махагоновите дъски на оковите на глезените му леко се раздалечават когато закопчалките са заключени. След като завесата е дръпната, Худини използва страните на резервоара, за да избута краката си нагоре, обръща се настрани и издърпва краката си през разширените дупки в оковите. След това вдишва въздуха над повърхността на водата. Двете дъски, които образуват оковите, са на дискретни панти - Худини ги отваря, изскача, после ги затваря и се представя на публиката.
3 Освободен от бидон
Худини започва да изпълнява едно от най-простите си и популярни номера през 1901 г. Той съветва зрителите да огледат и дори да ритнат бидона, за да се уверят в здравината му. После съдът се пълни с вода, а Худини се преоблича в бански костюм и моли хора от публиката да измерят колко дълго могат да задържат дъха си. Малцина могат да надхвърлят 60 секунди. Усмихнат, Худини влиза в кутията, излишната вода се излива.
Когато се слага капакът, заключен с шест ключалки, Худини е напълно потопен във вода. Около кутията е поставен параван. Две минути по-късно Худини се появява иззад паравана, мокър и задъхан. Ключалките на капака на кутията са на местата си.
Няколко години след смъртта на Худини, негов приятел разкрива тайната: горната част на бидона всъщност може да се отваря отвътре. Отвън това не може да стане, но ако сте вътре е лесно да вдигнете конструкцията и да излезете.
4. Бягство от сандък на дъното на реката
През 1912 г. Худини показва как може да излезе от затворен сандък, хвърлен на дъното на реката. Фокусникът е окован с белезници на ръцете и краката и влиза в дървена кутия, която е закована и пусната в Ийст Ривър в Ню Йорк. Кутията потъва и след 150 секунди Худини изплува на повърхността. Списание Scientific American нарича номера "една от най-забележителните каскади, изпълнявани някога".
Тайната, разбира се, се крие в дизайна на сандъка. Първо, в него има малки дупки, за да може Худини да диша. Благодарение на дупките кутията потъва. Второ, тя има по четири дъски от всяка страна, но две от тях не са заковани, към тях са прикрепени само глави на пирони. Според Адамс, Худини е свалил белезниците, докато кутията била закопчана, изчакал е тя да потъне, отворил е резето и е изплувал на повърхността.
Веднъж обаче този трик за малко да завърши зле: Худини решава да отвори кутията на дъното на реката, но тя пада с вратата надолу. Илюзионистът все пак успява да я обърне и да се освободи . След това винаги отваря кутията преди да е стигнала до дъното.
5. Източноиндийски трик с игли
Първият известен магьосник, който изпълнява този трик, е родом от Индия, на име Рамо Сами. Смята се, че Худини е предложил на Сами сътрудничество през 1899 г. , а по-късно самият той започва да използва трика.
Фокусникът моли случаен зрител да разгледа 50-100 игли и 18 метра конец. Същият зрител изследва устата на Худини. Илюзионистът поглъща всичките игли и конци като отпива вода. Миг по-късно от устата на Худини излиза конец, на който са нанизаин всички игли.
Три години след смъртта на Худини, Адамс обяснява как е извършен трикът. Магьосникът поставя между бузата и зъбите си конеца с вече нанизаните игли. Възлите на конеца са разположени така, че иглите да се движат свободно по него. След това конецът се навива и се пъха в устата на магьосника. Когато Худини позволява на зрителя да разгледа устата му, той използва пръстите си, за да премести горната и долната си устна от венците и зъбите си. Худини скрива конеца под един от пръстите си. Ако зрителят настоява той да раздвижи пръстите си, Худини неусетно премества конеца под езика си. След това Худини се прави, че поглъща иглите и конеца, докато пие вода. Той всъщност ги изплюва в чашата, оставяйки достатъчно вода, за да може отражението да ги скрие. Ако зрителят е наблизо, Худини натиска падналите игли под езика си и ги държи там до края на трика. Когато приключва, той отпива още една глътка вода, изплюва иглите и бързо подава чашата на помощник.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
