Ръководителите на Трети Врачански революционен окръг непрекъснато се карат кой да води бащина дружина
Има личности сред ръководителите на Априлското въстание, чиято дейност по време на подготовката и обявяването на бунта е приемана от съвременници и историци нееднозначно. Една такава фигура е Стоян Заимов - Апостол на Врачанския революционен окръг.
Роден е през 1853 г. в чирпанското село Рупките. Стоян не познава баща си, ражда се три месеца след смъртта му. Бащата Стоян Нинчов - Заимина е ограбен и убит от турски разбойници на връщане от Цариград, където продавал животни. Първоначално Заимов учи в класното училище в Стара Загора, където се запознава с Васил Левски и става член на ТЦБК. След основното си образование завършва педагогическо обучение в Пловдив и става учител в мъжкото училище в Хасково. Там прилага "звучната метода", заради което
- го наричат Стоянчо "Звукаря"
Като представител на будната и патриотична местна интелигенция участва в основаването на частния революционен комитет в града и е един от най-дейните му членове.
В началото на 1873 г. Хасковският частен революционен комитет подозира чорбаджията хаджи Ставри Примо в намерение да предаде на османските власти съзаклятническата организация и затова е взето решение да бъде убит. За изпълнител е посочен Атанас Узунов. През май той посещава чорбаджи Ставри Примо в дома му, но само го ранява с няколко револверни изстрела. Слугите залавят атентатора и го предават на османските власти. Съставена е специална тричленна следствена комисия, която работи в Хасково и Пловдив и разкрива почти цялата комитетска мрежа в района. Арестувани и осъдени са над 20 дейци на революционната организация сред които и Стоян Заимов. Присъдата му е заточение в Диарбекир, Мала Азия. Но, още на следващата година Заимов успява да избяга и се установява в Румъния, където се включва активно в революционна дейност заедно с Любен Каравелов, Панайот Хитов, Христо Ботев и други. Интересен детайл, свързан с въпросното бягство, е че Заимов под чуждо име успява да се измъкне от каторгата. Той
- купува стария паспорт на полския патриот Антон Бенковски за 5 турски лири
Същото тескере по-късно използва Георги Бенковски, като взема фамилното име на поляка.
През 1875 година ръководството на Българския революционен централен комитет му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 г. всеобщо въстание, като за пръв помощник е определен Георги Бенковски. Първият, който замисля да опожари Цариград, е Панайот Хитов. Замисълът му е смел, дързък и необикновен. Първо трябва да се набележат най-важните места в града - казарми, тъмници, съдилища, "главни квартири". После да се хванат плъхове и на опашките им да се завържат фитили от кълчищени върви, напоени със сяра. След това да се запалят фитилите и гризачите да се пуснат по таваните на набелязаните сгради.
- Плъховете ще бягат по дупките, сярата ще капе и пали
Според Хитов "един плъх може да подпали едно здание от сто места, защото и в най-скришните места се провира". Хитов казвал на мнозина поборници, че ще пали Цариград, но използването на плъхове запазва в тайна. Започват да се събират пари за осъществяване на огненото дело. Идеята била от Браила да се изпратят петнайсетина души подпалвачи, а останалите да се намерят в турската столица. Първоначално в Цариград с разузнавателна цел отива Стефан Стамболов, а в началото на септември за там заминава и Стоян Заимов. Носи 100 лири и очаква още 200. Според уговорката, пожарите ще лумнат едва когато България въстане и Стамболов съобщи това по телеграфа с таен сигнал.
Докато чакат жълтиците, се набелязват обектите за запалване, оглеждат се газовите канали, "от гдето нощем дохожда светлина за царските сараи" и се търсят необходимите запалителни течности и прахове. Но времето тече, а финансиране за атентатите не пристига. Скоро подпалвачите получили телеграма от Стамболов, че въстанието е неуспешно и Заимов и другите се завръщат в Румъния.
Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който организира и подготвя Априлското въстание и е определен за Апостол на Трети Врачански революционен окръг с помощник Георги Апостолов. Определеният за Апостол на Пети Софийски окръг Никола Обретенов също се присъединява към врачанския революционен окръг, след като посоченият му за помощник Никола Славков е арестуван през януари 1876 г. Така
- във Враца се събират много ръководители,
които са заети "кой да води бащина дружина".
"Най-после, около 2 априлий комитетът намери за добре, та изпрати във Влашко Обретенова и Апостолова и във Враца остана само Заимов. Казаните господа постоянно се караха за първенство, изявяваха разни претенции и дори един ден поискаха да се разходят из градските улици, без да мислят за последиците. Първите двама донякъде отказваха и да заминат, но като им се каза с добро, че трябва да се махнат от Враца и като ги снабдихме с пари - те най-после склониха" - пише след години членът на революционния комитет Мито Анков в спомените си. Сега вече цялата отговорност за подготовката на въстанието пада върху Заимов, но за него основна грижа в този момент е как ще изглежда знамето което ще развее. Затова той поръчва не едно , а две знамена които се шият от две различни врачански моми. Той внася конкретна организация и разработва план за действията на въстаническата армия. За неговите заслуги като ръководител на въстанието във Врачанско свидетелства запазеният
- единствен по рода си у нас "Закон за всички бунтовници"
Така на 18 май в църквата "Свето Възнесение" се събира първата чета водена от Заимов, а втората чета изпраща съобщение, че ще се присъедини по-късно. Заимов също не желае пръв да напусне града да вдига околните села на бунт, и така се съмва, когато е решено да излязат следващата нощ. Идеята на въстаниците е била двете врачански чети да се присъединят към отряда на Христо Ботев и по този начин да сформират голяма бойна единица в Северозапада. Но, междувременно достига вест, че към града от Ловеч идва турска потеря, вследствие на което по-голямата част от врачани захвърлят оръжието и дрехите си в църквата и се разбягват. В града влиза башибозук и загиват 33 души. Самият Заимов се укрива в дома на Калица Петрова, захвърля униформата и байряка и облича сукман. По-късно Захари Стоянов с чувство за хумор описва преображението на апостола. "Облечен в женски дрехи - кьосеобразната му физиономия спомогнала за това - с паничка ходел да проси оцет, а турците го побутват оттук-оттам." Следва ново "преображение" - на 25 май Заимов
- захвърля паничката и грабва мотика
да копае лозето. Но, го пресрещат двама башибозуци, на които широкоплещестата мома се струва доста съмнителна и го питат: "Жено врачанска, от кои си и къде отиваш?".
Стоян загубва ума и дума, започва да пелтечи и набързо е разконспириран и арестуван. Специалният османски съд го осъжда на смърт, но присъдата е заменена с доживотна каторга в Сен Жан д'Акр. След амнистията, последвала подписването на Санстефанския мирен договор, се завръща в България. По-късно завършва Московския педагогически институт и учителства в Шумен, Варна, Кюстендил и София. Същевременно се занимава със събирането на средства и построяването на паметници и музеи, увековечаващи Руско-турската освободителна война. Най–значимите са паметникът на цар Освободител в София, Мавзолеят-костница и Скобелевият парк в Плевен, музеите в Бяла и Пордим. В началото на ХХ век е директор на Народната библиотека, а след това е директор на Управлението на Военно-историческите къщи-музеи и паметници. Умира през 1932 г. в Плевен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
