Турция отбелязва двоен празник с две нови Чудеса в Списъка на ЮНЕСКО
Как бе избрана новата столица на провъзгласената преди 100 г. република
Две стогодишнини отбелязва Турция през този месец. На 13 октомври се изпълва един век от обявяването на Анкара за столица, а на 29 октомври - 100 г. от провъзгласяването на страната за република. По повод двойния празник Турция може да се похвали с голямо световно признание - две от забележителностите на Анкара бяха включени в ЮНЕСКО. На 45-ата среща на Комитета за световно наследство, която се проведе през този месец в Рияд, в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО бяха прибавени античният град Гордион и джамията Асланхане.
Турският министър на културата и туризма Нури Ерсой посочи в социалната мрежа Екс, че "древният град Гордион, едно от най-ценните богатства на нашата Анкара, вече е световно наследство".
Бирол Инджекьоз, генерален директор на Дирекция "Културно наследство и музеи", заяви, че е много щастлив от новината и добави, че процесът е бил много труден. Кметът на Анкара Мансур Яваш изтъкна, че обектите ще имат важна роля за по-нататъшното развитие на столицата и околностите й.
Огромен брой политици, общественици и журналисти се стичат към двете забележителности след като световните агенции обявиха новината.
"Стандарт" припомня историческите събития, довели до обявяването на Анкара за столица и до провъзгласяването на Турската република.
Град на кръстопът
"Седалището на администрацията на държавата Турция е град Анкара." Тези думи произнася преди 100 г. Исмет Иньоню, който става първият министър-председател след обявяването на Турция за република. Малко по-рано Иньоню представя законопроект от един член пред Великото народно събрание. С влизането в сила на закона на 13 октомври 2023 г. Анкара става столица на Турската държава.
Но защо Анкара е предпочетена пред Цариград /преименуван на Истанбул през 1930 г./?
Първата световна война (започнала през 1914) на практика слага край на Османската империя. Турция влиза в конфликта от страната на Германия, а след поражението е окупирана от войските на Антантата. Именно през тези години (1918 - 1923 г.) Анкара става център на националноосвободителното движение. Кемал Ататюрк решава да премести столицата воден от идеята, че градът, в който се води войната за независимост, има правото да бъде център, от където да се управлява новата държава.
Съгласно взетото решение, посочени са особеностите, които трябва да притежава столицата на новата турска държава. Тя трябва да е свързана с всички части на страната чрез железопътни линии, да има реки, чрез които да може да се генерира електричество, да има подходящ климат и достатъчно територия, за да се разраства градът.
През 1923 г. Анкара е селище с население от едва 60 000 души. Но има подходящо геополитическо, географско и стратегическо разположение. Тъй като се намира в средата на Анадола, е в сигурна военна и политическа позиция. През Анкара преминава железопътен транспорт, като оттук може да се осъществи комуникация с всяка точка на страната. Но моралната подкрепа, оказвана от народа на Анкара на националната борба, също допринася за преместването на столицата.
Хилядолетна история
Трудно е да се определи точната дата на основаването на Анкара, но се предполага, че дори в периода Кхет (1800-1180 г. пр. н. е.) градът вече е съществувал под името Анкуваш. Фригийците, които изместили хетите през 7 век пр. н. е., преименували града на Анкира. Ако попитате кой град е по-стар - Цариград или Анкира (това е предишното име на столицата на Турция), ще ви отговорят, че и двата града са възникнали приблизително по едно и също време - през 7 век пр. н. е.
На територията на съвременна Анкара през XI век (много преди пристигането на гръцките колонисти) е имало крепост, която е била част от отбранителната верига на хетите - уникалния неолитен град Чатал Хююк.
Интересно е, че гръцкото име Анкира се превежда като котва. Откъде се появява този символ на кораб в град, отдалечен от моретата? Анкира е на кръстопът между Мала Азия, Европа и Африка. Заради стратегическото си положение градът постоянно е бил обект на нападения. Притежавали са го перси, фригийци, келти. Римското завоевание дава особен тласък на икономическото развитие. Император Август построил тук своята лятна резиденция. В Анкира, както и в древна Византия, има блага на цивилизацията като канализация, водопровод, улично осветление, пожарна и полиция, която поддържа реда.
Сега Анкара е многомилионен мегаполис. Сред основните забележителности е мавзолеят на националния лидер Ататюрк, който инвестира много в устройството и развитието на града. Редом с новите сгради са запазени тесните средновековни улички и древни джамии. Но многобройните посолства и правителствени сгради разсейват всяко съмнение кой град - Анкара или Истанбул - е столицата на Турция.
Градът е разделен на стара и нова част, пише в репортаж от Анкара Франкфуртер Алгемайне Цайтунг (ФАЦ). Старата източна половина напомня за светския период на Ататюрк след основаването на републиката през 1923 година, докато западната е изградена най-вече през последните две десетилетия под силното влияние на Ердоган.
Най-богатият музей в света
Старата част на Анкара се нарича Улус. Всички исторически забележителности са тук. В Улус има множество занаятчийски ателиета, в които наживо може да се види как се изработват определени неща. Съвременният център на града се нарича Къзълай (K?zIlay). Там може да откриете шопинг център, както и магазинчета за баклава, дрехи и сувенири.
Сред основните атракции в Анкара е един от най-богатите музеи в света - Музей на анадолските цивилизации. Тук има уникална колекция от експонати от цяла Анатолия
(Мала Азия) и най-голямата колекция в света от паметници на хетската култура. Музеят пази колекции от периода на палеолита, каменни изделия от неолита, артефакти от бронзовата епоха и паметници на материалната култура, свързани с всички цивилизации, живели на територията.
Звездата на Ататюрк
Със започналия упадък на Османската империя все повече в Турция нараства нуждата от промяна, която да стабилизира държавата. Мустафа Кемал паша, още по време на Ерзурумския конгрес, заявява, че формата на управление ще бъде република. Правителството на Великото национално събрание на Турция, което управлява държавата от 23 април 1920 г., се основава на принципа на националния суверенитет. Това е неназована републиканска администрация. В Конституцията от 20 януари 1921 г. е упоменато, че "суверенитетът принадлежи безусловно на нацията", като това се счита за показател, че новият режим е необявена република. С оставката на правителството на 25 октомври 1923 г. възниква суматоха. Това събитие дава на Мустафа Кемал паша очакваната от него възможност да обяви републиката. След като правителството не може да бъде установено до вечерта на 28 октомври 1923 г., Мустафа Кемал паша казва на приятелите си в имението Чанкая: "Ще обявим републиката утре". През нощта, заедно с Исмет паша, той подготвя проектозакон за изменение на някои членове от Конституцията от 1921 г. "Формата на управление на турската държава е република." След изказванията, произнесени във Великото народно събрание на Турция по законопроекта, съдържащ разпоредбата, декларацията е приета с възгласи "Да живее републиката!" и бурни аплодисменти. Денят е 29 октомври 1923 г. Мустафа Кемал излиза на трибуната и казва в речта си: "Република Турция ще бъде щастлива, успешна и победоносна". Той завършва с думите: "Дебатите за името и режима на държавата приключиха. Въпросът с председателството е решен". Начинът на съставяне на правителството е пренареден: президентът назначава министър-председателя, а министър-председателят избира своите министри и ги представя на президента за одобрение. С тази практика парламентарният режим е заменен от парламентарната система на управление. На Исмет паша е възложено да състави първото правителство. Така започва нова епоха в историята на турската нация.
Джамията Асланхане е от времето на Месуд II
Джамията Ахи Шерефеддин, или по-популярна като Асланхане, е второто културно съкровище от Анкара, включено в Списъка на ЮНЕСКО след древния град Гордион. Строежът й датира от XIII в., от времето на анадолския селджушки период. Тя се намира в историческия център на турската столица Улус, съвсем близо до популярната Анкарска крепост. Храмът е сред най-старите съществуващи в Турция. От него се открива разкошна гледка към Анкара. Джамията е построена по време на управлението на селджуксия управник Месуд Втори. Реставрирана е в периода 2010-2013 г. Сградата е с форма на квадрат и площ 400 кв. м, с едно минаре. Дървеният й покрив се поддържа от 24 големи дървени колони от орехово дърво. Има три порти и 12 прозореца. Според легендите в стените на джамията е имало статуя на лъв, която е била заровена. Ето защо популярното име на джамията е Асланхане, което означава Къщата на лъва. Съществуват легенди, че джамията е построена от Ахи Хюсамеддин и неговия брат, а синът на Хюсамеддин я ремонтира впоследствие. Тогава са увеличени размерите на храма. Вътрешността е много богато украсена и красиво оформена.
Легенди за Гордион
Броени дни преди включването на джамията в ЮНЕСКО, и древният град Гордион бе включен в Списъка на световното културно наследство. Той стана 20-тата забележителност на Турция в ЮНЕСКО. Намира се в района на град Полатлъ, окръг Анкара. Открит е по време на строеж на железопътна линия през 19 век. Първото селище в района на Гордион е от ранножелязната епоха, установено е, че датира от 1100-900 г. Приблизително 750 древни артефакти, включително мозайки и камъчета, открити по време на археологически разкопки, сега са изложени в музея Гордион. Античният град е бил столица на фригийската цивилизация, управляван от прочутия цар Мидас.
От ЮНЕСКО посочват, че Гордион е едно от най-ценните исторически места в Близкия изток. Древното място се намира на около 90 километра югозападно от Анкара в пресечната точка на големите империи - асирийците, вавилонците, хетите, гърците и римляните. Мястото е на стратегическа позиция за всички търговски пътища, които са свързвали Егейско и Средиземно море с Близкия изток. Историята на Гордион обхваща почти 4500 години - от ранната бронзова епоха (ок. 2500 г. пр. н. е.) до средновековния период (ок. 1400 г. сл. н. е.) и след това до наши дни. Фригийското царство е управлявано от столицата Гордион през 8 век пр. н. е. Някои историци, сред които и Страбон, считат фригийците за тракийско племе. Според лингвистите, поддържащи тази хипотеза, фригийският език е подобен на тракийския. Други учени отхвърлят тази хипотеза, като го причисляват към кентум групата и го намират за сходен с гръцкия. Макар да е установено, че фригийците са приели финикийската азбука, са намерени много малко надписи на фригийски, основно при погребения, така че основните източници на информация са на гръцки. Според гръцката митология фригите, предвождани от Асканиус и Форкис - синове на Аретаон, са участвали в Троянската война. Идвайки от Тракия, фригийците окупират Анатолия от Мраморно море до реката. Днешните Афион, Анкара, Ескишехир и древният Гордион са били фригийски градове.
Интересен факт е, че Ясъхьоюк, където се намира древният град Гордион, граничи със село Къранхарман, в което 90% от населението са български турци, голяма част от които са се изселили от България още през 20-те години на 20-и век, пише БТА.
Гордион получава името си от фригийския цар Гордий, основател на града. От него тръгва и прочутата история с Гордиевия възел - популярна метафора, изразяваща неразрешим, или много трудно разрешим проблем.
Откъде произлиза изразът "да разсечеш Гордиевия възел"?
Смята се, че легендата е от около 400 г. пр.н.е. Било момент, в който царството нямало владетел. Един оракул предсказал, че ще пристигне човек във волска кола и ще стане цар на древна Фригия. Фермер на име Гордиас изпълнил пророчеството и станал цар. Като израз на почит към Зевс, вързал колата си към храма, като използвал сложен възел. Този възел бил заплетен от едно въже и изглеждал така, все едно няма начало и край. Възелът станал популярен като Гордиев възел.
Отново оракул предсказал, че който успее да го развърже, ще управлява цяла Азия. Както във всяка приказка, многобройни смели (и може би не толкова умни) мъже опитали да го разплетат, но без успех. През 333 г. пр. н. е. Александър Велики достигнал с армията си фригийската столица Гордион, основана от въпросния бивш фермер Гордий, който става баща на цар Мидас. Пристигайки в града, Александър се натъкнал на старата волска кола. Гордиевият възел си стоял там все така неразплетен. Някой разказал легендата на Александър и възпламенил егото му. След неуспешни опити да развърже възела, той се разгневил и просто го съсякъл.
В историята има и други хипотези относно случилото се. Според една от тях, когато Гордиевият възел е бил завързван, въжето е било умишлено намокрено. След като изсъхнало възелът се е затегнал така, че повече не можело да бъде развързан. За Александър, който е бил ученик на Аристотел, загадките не са били нещо необичайно. Той просто открил, че няма смисъл да се мъчи да развърже Гордиевия възел и затова е избрал нетрадиционен начин да реши задачата - като го разсече.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
