Стоян Панчев е основател и председател на Българо либертариантско общество, съосновател и изпълнителен директор на Експертния клуб по икономика и политика (ЕКИП) (ИПИ) в София, Institute of Economic Affairs в Лондон и The Atlas Network във Вашингтон (където е първият избран за програмата Smith Fellowship). Носител на Bastiat Scholarship за участие в програмите на Cato Institute във Вашингтон през 2015 г.
Oт 2014 до 2018 г. е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", където е асистент на доц. Красен Станчев и води ,"Упражнения по макроикономика" и "Теория на обществения избор".
Редовен коментатор по различни икономически теми в национални телевизии, радиа и преса. През 2020 г. е съавтор в изследвания за ефекта от доброволното изпълнение върху стопанския оборот за прилагането на модела на McKinsey върху инвестициите в здравеопазване на България до 2040 г. за последствията от влизането на лева в ERM II.
Лектор е в курса "Как работи капиталът и икономическата машина".
- Развитието ни зависи от промените в големите световни икономики
- Шансът за влизане в еврозоната от 2025 г. е нисък, казва макроикономистът Стоян Панчев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Господин Панчев, доходите на част от българите се увеличават от 2024 г., но и сметките ще набъбнат. Ще успеем ли да се справим с личните си финанси или е възможно отново да имаме затруднения?
- Затруднения ще има най-вече за работещите, които не са успели да получат индексация на доходите си в последните две години. Докато това е гарантирано да кажем за пенсионерите, заради швейцарското правило в Кодекса за социално осигуряване.
Все още има групи (някои от тях в публичния сектор), които не са получили актуализация на заплатите си. Ключов въпрос за личните финанси от 2021 г. насам е инфлацията и дали ръстът на доходите успява да я компенсира. От гледна точка на статистиката, на агрегирано ниво отговорът е "да". Но статистиката не обхваща всеки работещ българин. Има такива, които са загубили близо 1/3 от реалната стойност на своите доходи, защото не са получили достатъчно увеличение след 2021 г.
- Как промените ще се отразят на джоба ни? Увеличаването на минималната заплата (МРЗ) достатъчно ли е и ще доведе ли това до повишаване на останалите заплати?
- Не мисля, че увеличението на МРЗ ще доведе до ръст на останалите заплати, по-скоро МРЗ расте след доходите в реалната икономика. Истината е, че Министерство на финансите използва административната минимална заплата за своеобразен под на облагаемия доход - тоест, търси се ефект на повишаване на данъчните и квази-данъчните приходи, не толкова увеличение на доходите. По същата логика се увеличава и максималният осигурителен доход, който пък е вече съвсем официално таванът на облагаемите доходи.
- Каква е Вашата икономическа прогноза за страната за 2024-а?
- Ще се запази основната тенденция от предходната година, а именно намаляването на темпа на ръст в потребителските цени. Средногодишната инфлация по хармонизирания индекс пада от 14,3% през 2022 г., до 6,1% през 2023 г. и според мен още веднъж наполовина през новата 2024 г. до около 3%. Това не значи по-ниски цени за повечето стоки и услуги, но със сигурност означава нормализиране в темпа на техния ръст.
Прогнозите за стопански ръст на повечето институции, и наши и международни, са за ръст около 3%, което е прилична скорост предвид състоянието на някои икономики в Европа, изпаднали в техническа рецесия. В същото време не говорим и за някакви особено големи постижения.
За България е важно да споменаваме винаги, че сме силно интегрирани в икономиката на ЕС и останалия свят. Съответно, ключови за нашето развитие са промените в големите световни икономики, особено тези от нашия регион.
- А за света?
- Ситуацията в световната икономика е сложна за прогнозиране. Много колеги икономисти очаквахме по-ясно изразена рецесия в САЩ и еврозоната в следствие на рязкото повишаване на лихвените проценти. Макар и в Европа да виждаме известно забавяне, а в САЩ дори началото на малка финансова криза, свързана с регионалните банки, особено зад Океана негативната тенденция беше обърната чрез намеса властите и вливане на нова доза ликвидност в стопанството.
Всички индикатори в момента посочват една странна ситуация - отслабваща реална икономика на места и в определени сектори, комбинирана с отлично представяне на фондовите пазари и очаквания за по-ниски лихви през 2024 г. Това означава по-добра година напред, но и нови проблеми, включително инфлационни за периода около 2026 г.
- През март и април предстои приемането ни в Шенген по въздух и вода. Това как ще се отрази на бизнеса?
- Екзотичната форма, "въздушен Шенген", на която са се съгласили нашите управляващи, има основно символичен ефект дори и за пътуващите българи. Реалните стопански плюсове можем да очакваме евентуално от свободното преминаване на сухопътните граници. Ако се окажем и център за приютяване на мигранти, дори може да стане така, че ефектът е отрицателен заради свързаните с тези хора допълнителни разходи на бюджета. Ако бизнесът не е свързан с бежански лагери, едва ли ще има голяма полза от Шенген под тази форма.
- Според Вас имаме ли шанс от 1 януари 2025 г. да влезем в еврозоната и ако отговорът е "да" има ли опасност за доходите ни?
- Смятам, че шансът за влизане в еврозоната от 2025 г. е много нисък, защото продължаваме да не изпълняваме т.нар. инфлационен маастрихтски критерий, при това с над 4 процентни пункта. Съдейки по поведението на правителството и БНБ, изглежда и техните очаквания са подобни на моите.
Що се отнася до опасността за доходите ни, има такава и тя е свързана на първо място с допълнителната инфлация, която винаги се наблюдава при присъединяване към еврото. Да не забравяме, че хърватското правителство въведе ценови контроли за 50 ключови стоки и въпреки това има втората най-висока инфлация в еврозоната.
По-големият казус е дългосрочен и е свързан с премахването на валутния борд, съответно отварянето на възможност за "гръцки сценарий" у нас. Мисля, че българите подценяват каква възпираща и дисциплинираща роля играе бордът за нашите политици.
- Смятате ли, че държавните и общинските инвестиции ще помогнат за по-голям ръст на икономиката и ще доведе ли това до повишаване на доходите?
- Чисто механично, заради формулата на БВП, такива инвестиции водят до стопански ръст. Проблемът е, че много от тях са неефективни, зле планирани и често проваляни от корупция. Редица икономически проучвания показват, че ако повече от тези средства се разпределят от частни инвеститори или от самите граждани, положителният ефект ще е значително по-голям. От друга страна не трябва да забравяме, че сегашната ни стопанска система е оставила на публичните власти да поддържат обществената инфраструктура. И ако искаме тя да е в изправност, трябва да се плаща за пътища, сгради и други съоръжения.
- Какъв е Вашият съвет към желаещите да инвестират спестяванията си тази година? Къде да се насочат?
- Редица показатели подсказват, че 2024 г. ще е добра за спекулативни инвестиции. Очаква се добро представяне на технологични акции, криптоактиви и др. подобни. В дългосрочен план златото остава отлична инвестиция за следващото десетилетие. Също по-дългосрочно интересни са суровините, които в момента са с паднали цени. Тоест, са в добър момент за придобиване. От по-дългосрочните може да са интересни и някои фондове за инвестиции в развиващи се икономики, като например - Бразилия.
Важно е да кажем, че тези тенденции зависят много от решения на централните банкери и големи държави като САЩ и Китай. Което означава, че има опасност да претърпят рязка промяна заради външни събития - като например предстоящите президентски избори отвъд Океана или нови конфликти в световните горещи точки. Така, че инвестирането трябва да се прави с внимание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
