В Благоевградска област близо 34 процента или повече от една трета от наетите по трудови и служебни правоотношения лица работят на минимална заплата по официални статистически данни. Това каза в Благоевград президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров.
Става дума за 26 600 души, отбеляза Димитров и посочи, че в национален мащаб този процент е малко под 20.
Пламен Димитров обяви още, че КНСБ ще включва в свой списък работодателите, които плащат приоритетно на наетите лица минимални възнаграждения. По тази и други теми потърсихме за коментар икономиста Стоян Панчев.
-
България бавно настига средноевропейските стандарти
- Изненадан съм от твърдението на лидера на КНСБ, че Благоевград е пръв в страната ни по най-ниски заплати в частния сектор, казва икономистът Стоян Панчев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Господин Панчев, доколко такъв един списък на работодателите, които дават приоритетно минимална работна заплата, ще помогне в борбата със сивата икономика?
- Смятам, че в случая синдикатите по-скоро застават на страната на данъчните служби, отколкото на страната на работниците. Не е много ясно дали това, че служителите и техните работодатели плащат високи данъци, плюсът ще бъде за самите работещи, а не за бюджета или данъчната администрация. Намирам това за по-скоро несвойствено поведение на синдикатите. Тяхната цел би трябвало да бъде да се повишават реалните доходи на работещите, а не толкова да се грижат за събираемостта на бюджета.
- В Благоевградска област е и най-ниската заплата в частния сектор за страната, като Благоевград измести Видин в класацията.
- Такъв резултат ме изненадва, защото в Благоевград знаем, че има добре развиваща се икономика и изобщо това важи за Югозападна България. Това, което знаем от общата картина, е, че ако конкретно става въпрос за доходи и за заплати, високите възнаграждения са концентрирани в София и в някаква степен в градове като Пловдив, Варна и Бургас. А също и в определени индустриални центрове, които са извън големите населени места, както например в Козлодуй, където имаме добивна промишленост, и в районите, където имаме не само ядрена енергетика, но и въглищна енергетика.
- Страната ни е на 67-о място в клacaциятa нa cтpaнитe c нaй-виcoки cpeдни мeceчни зaплaти пpeз 2024 г., пoдгoтвeнa oт cпиcaниe СЕОWОRLD. У нac e пocoчeнa cpeднa мeceчнa зaплaтa oт 947 дoлapa (1 703 лeвa). Според Вас в каква посока трябва да се работи, за да се подобри ситуацията в България?
- Широко известно е, че когато сравняваме България с другите европейски държави, ние винаги сме на последното място. По отношение на доходите една друга статистика излезе на Евростат, която показа, че разходите за труд в България продължават да бъдат най-ниските сред държавите от Европейския съюз. Ако, според тази статистика сме на 67-о място в света, то на европейско ниво сме на 28-о място, може би. В крайна сметка зависи наистина с кого се сравняваш. Най-правилният начин, по който да се измери дали бързо вървиш в правилната посока, е да се сравняваш със себе си, но в миналото. Ако така погледнем нещата, можем да видим, че България бавно, с процент и половина-два годишно, започва по паритетна покупателна способност да настига средноевропейските доходи.
В момента сме на ниво около 63-64% от точно тези средноевропейски доходи. Изненадващото е, че ние всъщност в последните двайсетина години настигаме Гърция в този процес, или по-скоро България бавно се движи напред.Гърция стои на едно място, и докато България е на 64% от средноевропейските доходи, Гърция е на 67%. Тоест, има процес на настигане на доходите в останалите страни от Европейския съюз.
- Как може този процес да се забърза?
- Трябва да има политика, която е насочена към икономическия ръст. Аз често казвам, че за да можем да видим бързо настигане на европейските стандарти, трябва България да реализира годишен ръст на брутния вътрешен продукт от поне 4% т.е. във всяка една година, в която се доближаваме до 4%, или надявам се да надминем в някакъв момент 4% ръст, но реален, не неноминален, ние всъщност ще настигнем европейския стандарт. Когато сме по-далеч от това нещо, ако сме на 1 или 2% ръст, ще продължим да бъдем относително далеч от стандарта в останалите държави в ЕС.
- През последните дни се появи резултат от онлайн допитване на платформата "Ние потребителите", от която става ясно, че българите желаят изрична забрана за връщане на "смесено ресто" при въвеждането на еврото. Вашият коментар какъв е?
- Смятам, че изобщо не трябва да обсъждаме прехода към еврото, защото всички сигнали в момента ни показват, че няма да влизаме в еврозоната от 2025-а година. Съответно, всички такива детайли, за които Вие споменавате, на този етап не са релевантни. Има още доста време, според мен, преди изобщо да трябва да влизаме в еврозоната.
По-скоро разговорът, който трябва да водим, е трябва ли да влизаме в еврозоната, какви ще са ефектите от това нещо и съответно изпълняваме ли критериите за реална и за номинална конвергенция, които да кажат готова ли е България за влизане в еврозоната.
- Какви са Вашите наблюдения към момента?
- България се движи заедно с останалите европейски страни, ние следваме движението на европейската икономика бидейки малка страна в един голям общ пазар и голям митнически съюз, какъвто е европейският. Това, което се вижда, е, че с навлизането на по-голяма ликвидност в европейските икономики това забавяне, дори в Германия с тази техническа рецесия, започва да отстъпва на по-бърз растеж. Съответно това се вижда и в България.
Трябва да отбележим, че особено в САЩ се наблюдава това, а в някаква степен и в Европа - имаме разлика между секторите.
Някои сектори са в очевидна рецесия, т.е. има свиване на производството, свиване на печалбите, дори премахване на работни места. Например, в така популярния IT сектор в България се наблюдава това нещо. Има и други части от икономиката, които са в по-добро състояние и които растат по-бързо. Това е донякъде следствие на увеличаването на ликвидните проценти и използването на фискални методи за стимулиране на икономиката. Но общият ефект за България е, че по-скоро тази година ще видим малко по-висок икономически ръст. Разбира се, трябва веднага да отворя скоби и да кажа, че това ще бъде модерирано в крайна сметка от поведението на публичните власти. Да кажем ще имаме ли правителство, което да изпълни капиталовата програма, нещо, което не се случваше през последните години. В България капиталовата програма е голяма част от икономическата активност, особено извън столицата. Прогнозата е за растяща икономика, без особени проблеми през 2024 година, но с тази бележка под линия, че е важно какво ще прави и правителството. Ще видим ли тези инвестиции в инфраструктура, които в крайна сметка се забавят в последните години, заради желанието да бъде изпълнен този критерий за влизане в еврозоната - 3% дефицит.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
