* Погребаха иранският президент в свещения храм с милионите огледала
* Израел: Той беше никой. Един комрумпиран и нищо повече
Президентът на Иран Ебрахим Раиси, който загина в неделя при катастрофа с хеликоптер, бе погребан в свещения град Машхад след двудневни траурни церемонии, уважени от милиони негови сънародници. Той бе положен в сакралния за шиитите комплекс - храмът на Имам Реза. Машхад буквално означава "място, на което е погребан мъченик", а Имам Реза е осмият имам на дванайсетте шиити. Това място е познато като втората по големина джамия в света, което побира 1,5 милиона поклонници. Това, което поразява в гробницата, са милионите стъкълца и огледала, които правят образите да изглеждат триизмерни.
Най-големият символ е флага, който се издига над храма, а най-страшно е, когато цветът му стане черен- Това се случи след новината за удара по болницата в Газа през миналата година, при който загинаха стотици цивилни.Черният флаг е призив за мъст, сигнал за отприщване на общомюсюлманска свещена война за отмъщение. Преди това черен флаг над храма бе издигнат след убийството на 3 януари 2020 г. на ген. Касем Солеймани по заповед на Пентагона.
Раиси беше държавен глава на Иран от 2021 г. и загина на 63-годишна възраст след като хеликоптерът му се разби на връщане от откриването на язовир заедно с лидера на Азербайджан Илхам Алиев.
След безвременната му кончина обаче се появиха много неизвестни, както за причините трагичния инцидент, така и за бъдещето на Иран, на противопоставянето на Техеран на Израел и САЩ, както и за целия процес на война и мир в Близкия изток.
Смъртта на иранския президент Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер в Северен Иран разтърси света и доведе до множество спекулации относно обстоятелствата около инцидента.
Спекулациите около смъртта
След новината, социалните медии бяха залети от теории за участието на Израел, но без достоверни доказателства, освен сегашното напрежение между двете държави.
Макар че все още не е публикувано официално изявление, израелски служител заяви пред Ройтерс, че Израел няма нищо общо с катастрофата, като каза: "Това не бяхме ние".
Пред ABC Australia Адел Абдел Гафар, директор на отдела за външна политика и сигурност в Близкоизточния съвет по глобални въпроси, заяви, че е малко вероятно Израел да е "направил подобен опит".
"Това би било пряк военен акт, който вероятно ще предизвика остър отговор от страна на Иран, а стратегията на Израел винаги е била да атакува Иран тайно, с военни средства и т.н. И то по-скоро военни цели, отколкото политически лидери", каза той.
"Но ако има някаква външна сила", добави Гафар, "тогава тази кутия може потенциално да експлодира".
На други места в социалните мрежи някои потребители твърдят, че САЩ "вярват", че Раиси е бил убит. Това не е подкрепено с доказателства и изглежда е просто фалшива новина. Такъв тип новини често заливат социалните медии след глобални новинарски събития, за да се привлекат зрители или аудитория към даден канал, дори с неподкрепени или фалшиви твърдения.
Каквото и да се говори, няма потвърждение за причините за катастрофата. Въпреки че лошото време може да е изиграло роля, обстоятелствата все още се разследват и причините остават неясни.
Ислямската република чака изборите
Смъртта на Ебрахим Раиси постави на дневен ред въпроса какво предстои за Ислямската република във вътрешно- и външнополитически план. Съвсем закономерно светлината на прожекторите се насочи изцяло към насрочените за 28 юни избори за негов наследник и сигналите, които ще дойдат преди, по време на и след кампанията за вота.
Внезапният край на иранския президент постави режима на аятоласите в Иран в неочакваната за тях ситуация да организират предсрочни избори за негов приемник. Дилемата пред официален Техеран е да позволи ли някакви полудемократични избори или такива със състезателен характер, или да не поема никакви рискове и да направи така, че предпочитаният от режима кандидат, който вероятно ще бъде хардлайнер, да спечели безпроблемно чрез елиминирането преди това по административен път на всякаква организирана конкуренция, която би могла да се изправи срещу него.
Съдейки по досегашния опит, най-вероятно ще бъде избрана втората възможност дори и цената за това да се окаже ниска избирателна активност или пораждане на недоволство сред избирателите, посочва изданието. При положение че режимът е поставен под огромен вътрешен и външен натиск и че най-важната задача пред него в момента е изборът на наследник на 85-годишния върховен лидер, аятолах Али Хаменей, управляващият религиозен елит, едва ли ще остави нещата на случайността в такъв критичен момент и затова Хаменей и обкръжението му ще заложат на приемствеността и на сигурното.
Но подобно решение носи своите рискове. Изборният процес в Иран е известен с това, че преди изборите се извършва внимателен подбор на всички кандидати. Прави го т. нар. Съвет на пазителите на конституцията, който преценява кой претендент да бъде допуснат до участие в изборите и кой не. Кандидатите, които бъдат дисквалифицирани от надпреварата, просто се примиряват с решението, а онези, които знаят, че заради възгледите си нямат никакъв шанс да бъдат допуснати, често дори изобщо не си правят труда да отидат и да подадат документи за участие.
Сблъсък по върховете в Техеран
През последния един месец в Иран избухна необичайна полемика относно ролята на Съвета на пазителите, в основата на която се озова бившият президент Хасан Рохани (заемал поста от 2013 до 2021 г.), който открито се възпротиви на ролята и легитимността на този орган. Повод за недоволството му стана решението на Съвета да не допусне Рохани, който също е аятолах и политик, известен с по-умерените си възгледи, до участие в изборите за друг важен орган - 88-членния Съвет на експертите, който ще избере наследника на върховния лидер Хаменей.
В отворено писмо, което разбуни духовете в затворената иранска политическа система, той заяви, че не действа воден от политическа амбиция, а в защита на Ислямската република, и добави, че щом Съветът на пазителите може да дисквалифицира някого не по религиозни, а по политически причини, то тогава всеки, който бъде избран за президент, носи отговорност не пред народа, а пред един неизбран от никого административен орган.
Рохани, който минава за лидер на реформаторски среди в иранската политика, посочва, че сред причините за дисквалифицирането му е било споразумението за иранската ядрена програма, което той сключи със световните сили през 2015 година.
Отношенията на Запада с Иран
Вестник "Уолстрийт джърнъл" коментира тези дни, че Западът се готви за период на повишена неустойчивост във външнополитическите отношения с Иран. Според цитирани от изданието неназовани американски и европейски официални представители едва ли след смъртта на Раиси ще настъпят някакви значителни изменения в досегашния курс на Техеран. От друга страна, те очакват още по-голямо задълбочаване на иранските връзки с Москва и Пекин, а също и Ислямската република да продължи подкрепата си за радикалното палестинско движение "Хамас" и развитието на ядрената си програма.
Предстоящите избори може също така да дадат повод на Техеран да "втвърди регионалната си политика". Президентската надпревара в САЩ и евентуалната смяна на екипа в Белия дом, която може да предстои, също може да бъде разглеждана от върховния лидер аятолах Али Хаменей като възможност да укрепи влиянието на страната си.
Израел: Смъртта му не е толкова важна
Докато Израел осъждаше международните официални лица, че са отдали почит към иранския президент Ебрахим Раиси, в еврейската държава той бе определен от наблюдателите като "корумпиран бюрократ" и "един никой", който е най-известен с екзекуцията на хиляди политически дисиденти през 1988 г. Смъртта на Раиси няма да промени Иран, убедени са анализатори цитирани от израелската новинарска агенция ТПС.
Съветът за сигурност на ООН запази минута мълчание в памет на Раиси, с което си навлече гнева на израелския посланик Гилад Ердан. "Правилно прочетохте, че Съветът за сигурност на ООН е запазил минута мълчание, за да почете паметта на масов убиец - иранският президент Раиси", каза Ердан във видеообръщение. "Този съвет, който не полага никакви усилия да освободи нашите заложници, днес сведе глава пред човек, отговорен за смъртта на хиляди хора в Иран, Израел и по света. Какво следва? Минута мълчание на годишнината от смъртта на Хитлер ли", попита той.
"Иранският президент не играе много важна роля. Той е отговорен за изпълнението на политиките на върховния водач. Той отговаря за изпълнението на икономическата политика на страната. Президентът няма право на глас, дори формален, по отношение на външната политика или регионалната политика на Иран, ", коментира пред ТПС Алекс Гринман - експерт по Иран към намиращия се в Йерусалим Институт за стратегия и сигурност.
Ядрените съмнения
Алекс Гринман отхвърля възможността катастрофата с хеликоптер да е покушение, още по-малко пък организирано и/или извършено от Израел. Да бъде убит Раиси би било твърде сложно и рисковано за чуждестранно правителство, а той е никой. Той беше корумпиран и нищо повече", казва експертът.
Смъртта на Раиси няма да промени нищо по отношение на войната на Израел с "Хамас" и боевете по ливанската граница. "Знае се, че Иран не се интересува от война с голям мащаб между Израел и "Хизбула". Не искат да жертват "Хизбула" за "Хамас". Стратегията на Иран се базира на основното положение да избягва да бъде въвлечен във война. Но сега топката е в полето на Израел, защото войната с "Хизбула" вече е в ход", мисли Гринман.
Запитан дали смъртта на Раиси ще възпрепятства усилията на Техеран за сдобиване с ядрени оръжия, Гринман заяви: "Да, но не пряко." Според него правителството в Техеран е склонно да напредва в ядрената си програма, когато се чувства стабилно. Но по време на политическа нестабилност "режимът е по-решителен да се защити. Името на играта е "политическо оцеляване", казва той.
За бъдещето на един режим
Най-важното е, че новината за смъртта на Раиси подчертава пропастта между религиозния режим и обществото. Временният президент Мохамад Мохбер е по-способен политик, но не е добре познат. Истинският въпрос е кой ще стане приемник на Хаменей, но този въпрос е табу. Никой не може да си представи да обсъжда публично въпроса за приемника, а Хаменей не разполага с набор от хора, сред които да посочи един. И като се има предвид, че президентът на страната не е толкова важен, народът и светът очакват новия водач на аятоласите. Хаменей е на 85 години и периодично се появяват слухове за здравословното му състояние, затова проблемът може да се изостри внезапно във всеки един момент...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
