Църквата посреща празника със специални богослужения
От 15 ноември се навлиза в Рождественският пост, който продължава 40 дни. Това е време за очистване на душата и тялото на човек, очакващ великата духовна радост от Христовото раждане. Самите богослужения, докато трае поста, не се отличават с нещо различно и особено, както е по време на Великия пост.
Само с някои стихове в молитвите, които се отправят през тези дни, се подсказва какво важно събитие предстои. Така например след празника Въведение Богородично започват да се казват специални стихове с припева: "Христос се ражда, славете Го!". Така в Църквата се възвестява идването на Христос, въплъщението на Бога, Неговото влизане в света заради спасението на човеците.
По-нататък, в двете недели преди Рождество, Църквата възпоменава Праотците и Отците: пророците и светците на Стария Завет, които са предизвестили и подготвили пришествието на Христос.
И накрая, на 20 декември, започва предпразненството на Рождество, което наподобява богослужебните последования през Страстната седмица преди Възкресение Христово. С това Църквата подчертава, че с раждането на Сина Божи като Младенец започва Неговото служение заради спасението на човеците от техните грехове, което ще доведе до кръстната Му жертва.
Непосредствено в навечерието на Рождество Христово, сутринта на 24 декември преди Бъдни вечер, обикновено се служат т. нар. Царски часове, които в този вид се изпълняват само в този ден, на Богоявление и на Велики петък. Непосредствено след тях следва вечерня и след нея се служи Божествена св. Литургия на св. Василий Велики. Тъй като тази година Бъдни вечер е в неделя, това последование ще се изпълни в петък преди празника.
Часовете се състоят от по три псалома, със специални стихове, наричани тропари, четене на "Светий Боже", кондаци (кондакът е песен като тропара), молитвата "Иже на всякое время..." и заключителната молитва.
Всеки час изразява една идея или е възпоминание на някое събитие от Новия завет. Първият час, който обхваща времето от 6 ч. до 9 ч., изразява началото на нашата ежедневна работа, започването на трудовия ден. Ние молим Бога да чуе молитвата ни в този ранен час и да насочи стъпките ни към изпълнение на Божието слово. Третият час (9-12 часа) напомня за слизането на Светия Дух над апостолите, станало в същия този час, а ние молим Бога да обнови в нас Светия Дух. Шестият час (12-15 ч.) е в спомен на Христовото разпятие, а деветият (15-18 ч.) - м на кръстната смърт на Господа.
Изпълнени в цялост през този ден Царските часове приканват към размисъл върху вселенското значение на Рождество Христово, върху епохалните промени, които то е донесло на цялото творение и започналата нова ера.
Вечернята, която обикновено следва часовете, е непосредственото начало на празника, защото, както е известно, литургичният ден започва от вечерта. Четат се осем библейски четива, които показват, че Христос е изпълнението на всички пророчества, че Неговото Царство е Царството на "всички векове", че в Него цялата човешка история придобива своя смисъл.
По време на Василиевата св. Литургия, която следва Вечернята, звучи прокименът: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих; искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя Ч за Твое владение.
В края на службата свещеникът излиза със запалена свещ в средата на храма и в обкръжението на енориашите запява тропара и кондака на празника: Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе - Изтока свише. Господи, слава Тебе!*
Понеже празничната вечерня вече е отслужена, след Бъдни вечер се полага всенощното бдение, което в градските църкви се пропуска, но в манастирите започва в малките часове на нощта.
Великото повечерие започва с радостния възглас на пророк Исаия: "С нами Бог!". Утренята се отслужва по чина на големите празници. На нея за първи път се пее целият канон "Христос се раждаЕ" Ч един от най-красивите канони в православното богослужение. По време на канона вярващите се покланят на иконата на Рождество Христово. След това идва ред на хвалитните стихири, в които радостно е събрана цялата празнична тематика: Веселете се, праведници, радвайте се, небеса, заиграйте, планини! Христос се роди и Дева седи, държейки в обятията си подобно на херувимите въплътеното Бог Слово, пастирите прославят Родения, мъдреците принасят дарове на Владиката, ангелите възпяват и казват: непостижими Господи, слава на Тебе!
Празникът Рождество Христово завършва непосредствено след Божествената литургия, по време на която се възвестява: Жезъла на Твоя
В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие, Боже наш.
На следващия ден - 26 декември, се празнува Събор на Пресвета Богородица. Рождественските химни се съединяват с песнопенията, в прослава на Божията Майка, Църквата показва Дева Мария като човека, благодарение на когото е станало възможно Боговъплъщението. Христос се е родил Бог, но едновременно и човек, Неговото Тяло е преди всичко Нейното тяло, Неговият живот е Нейният живот. Празникът Събор на Пресвета Богородица е навярно най-древният празник в християнската традиция в чест на Дева Мария, началото на Нейното църковно почитание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
