Изоставена от баща си от малка и с майка алкохоличка, гимнастичката успя да осъди насилника си и получи най-високото отличие на САЩ - Защитник на свободата
Симон Байлс има 11 олимпийски медала, а тази година се завърна на олимпийската сцена на Париж 2024 по-силна отвсякога. След преждевременното й оттегляне от Токио 2020 поради психологически причини и две години почивка от професионалния спорт, през последните дни Байлс добави още 4 медала към колекцията си - 3 златни (отборно, индивидуално и прескок) и един сребърен (земя).
В живота си 27 годишната американка се е сблъскала с много трудности, които днес правят победата й по-сладка.
Баща й изоставя нея и тримата й братя и сестри като малки. През това време майка й се бори с пристрастяване към алкохола и наркотиците. До 6-годишна възраст момичето живее в различни приемни семейства, след което заедно с по-малката й сестра Адрия са осиновени от дядо им Роналд и втората му съпруга Нели. Тогава тя открива и призванието си - спортната гимнастика.
Започва я като хоби. В един момент обаче, Симон трябва да реши дали да продължи образованието си или да се отдаде изцяло на спорта, превръщайки го в своя професия. За този период от живота си Байлс споделя, че често се е чувствала самотна. Другите момичета от местната гимнастическа школа в Спринг Тексас са били на по-ниско ниво. Когато обаче избира професионалния спорт и започва да ходи на тренировъчни лагери и състезания, това бързо се променя и съотборничките й се превръщат в нейно второ семейство.
Дебютът й в света на елитния спорт е през 2013 г., когато 16-годишната Симон печели два златни медала от Световното първенство по гимнастика в Антверпен и става световен шампион на САЩ в многобоя.
Следващата голяма стъпка са Олимпийските игри в Рио през 2016 г., от които Байлс си тръгва с общо 5 медала - 4 златни (отборно, индивидуално, прескок, земя) и 1 бронзов (греда).
За големия си успех гимнастичката казва: "Да спечелиш златен медал на Олимпийските игри е сякаш си изпълнил най-голямото постижение за целия си живот. Едновременно е много хубаво, но и много страшно, защото какво ще правиш с остатъка от живота си, когато си достигнал върха едва на 19".
Следват 4 години усилени тренировки, редица други състезания и медали, но и подготовка за следващата Олимпиада. Токио 2020 обаче не се оказва онова, което всички очакват. Прогнозите на треньори и фенове са, че Байлс ще затвърди златните си титли. Тя обаче се оттегля от финала в отборната надпревара и от индивидуалните участия на три от четирите уреда (изключение прави само финала на греда, където стига до бронз, а след надпреварата описва спечеленото отличие като "най-значимото в кариерата си"). Причината за преждевременното й оттегляне и неоправданите очаквания е състояние, наречено "twisties", при което гимнастиците губят представа за тялото си, докато са във въздуха. А това може да доведе до сериозни наранявания. "Ако можех да избягам от стадиона, щях да го направя." казва тогава Байлс и определя случилото се не толкова като медицински проблем, а като резултат от психологическа травма.
Освен неизбежния физически и психически стрес, с който всеки професионален спортист се сблъсква, Симон Байлс е била подложена на дългогодишен сексуален тормоз от страна на вече бившия лекар на националния отбор по спортна гимнастика на САЩ Лари Насар.
През 2018 г. Байлс и други нейни съотборнички завеждат колективен съдебен акт срещу насилника. Оказва се, че властите отдавна знаят за случващото се, тъй като и други жертви на Насар са търсили възмездие за преживяното. На едно от изслушванията пред съда Байлс заявява, че обвинява преди всичко системата, която не само че не е успяла да защити нея и съотборнички й, но и се опитала да покрие случая и да остави стореното зло безнаказано. След продължителния съдебен процес лекарят все пак е осъден на доживотен затвор. Макар и това да носи някакво усещане за справедливост, травмата от сексуалния тормоз не може да бъде заличена. Според официалните за две десетилетия данни жертвите на Лари Насар са над 150. След края на делото Байлс заявява: "Последиците от тормоза на този мъж все още не могат да бъдат забравени. Беше твърде много. Но нямаше как да му позволя да ми отнеме това, за което съм работила още от шест годишна". В различни интервюта тя споделя какво е не само да преживееш подобно нещо, но и да говориш за него публично. "Макар и многократно да бях чела показанията си, след като ги написах, да изрека тези думи на глас беше все едно да изживея кошмара отново. Няма как да се подготвиш за нещо толкова стресиращо. Чувстваш се унизен, оголен. Единствено подкрепата една на друга и усещането, че помагаме на много други хора без глас, ни даде сили да преминем през процеса".
След Олимпиадата в Токио Байлс взима решение да се оттегли временно от професионалния спорт, за да обърне внимание на психичното си здраве и да се посвети на семейството си. "Наистина исках да бъда по-активна в семейния си живот, да се виждам повече с приятелите си и да живея тук и сега. Не исках да се крия от Токио - по-скоро осъзнах, че загубеното време никога не се връща и мечтаех да си подаря моменти със семейството, които преди не ми се случваха често". И наистина, две години гимнастичката не само се посвещава на близки и приятели, които й помагат да преодолее травмите от миналото, но и успява да създаде свое собствено семейство. През пролетта на 2023 г. Байлс вдигна не една, а две сватби. Тя се омъжи за годеника си Джонатан Оуенс, състезател по американски футбол към отбора на Чикаго Беърс. Двамата се запознават чрез онлайн приложение за срещи през 2020 г., а пандемията им позволява да се сближат бързо, тъй като прекарват дълго време насаме. Отначало Симон се шегува, че Джей О, както го наричат близките му, е нейният бъдещ съпруг, и в крайна сметка се оказва права. "Трябваше да се оженим законно в САЩ, тъй като сватбата ни ще бъде на друга дестинация", обяснява булката. Затова те се женят два пъти - първо на 22 април в Хюстън, Тексас, и втори път на 6 май в Кабо, Мексико.
2023 г. е важна за новата госпожа Оуенс и в друго отношение - след 2-годишна пауза тя се завръща към елитния спорт - първо с участие в националното първенство на САЩ, а след това на Световното по гимнастика в Антверпен, където печели 5 медала - 4 златни и 1 сребърен.
На Париж 2024 тя постига нов връх в кариерата си. На прескок изпълнява двойното салто "Юрченко", което никоя друга гимнастичка не е приземявала успешно на официално състезание, и дори го усложнява. Новата версия носи нейното име.
В интервю пред авторитетна медия тя споделя, че към днешна дата отношението й към спорта е различно. "Преди сякаш бях женена за гимнастиката. Сега се чувствам ангажирана с толкова други неща, а спортът е просто част от деня ми. Преди всеки друг определяше какво е успехът вместо мен, макар и аз да имах собствено мнение. Сега успехът е да участвам в състезания, да съм в добро психическо състояние, да се забавлявам и каквото има да става, да става."
Байлс жъне медали и извън спорта. През 2022 г. тя е удостоена с Президентския медал на свободата, връчван за изключителен принос за просперитета на нацията, тъй като тя е най-титулуваната американска гимнастичка в историята с общо 32 медала от Олимпийски и Световни първенства. Освен това след делото срещу Насар и събитията в Токио, Байлс става виден защитник на психичното здраве и безопасността на спортистите, децата в системата за приемна грижа и жертвите на сексуално насилие. Така тя се превръща в най-младият носител на най-високото гражданско отличие в САЩ.
Своята вдъхновяваща история за силата на човешкия дух Симон Байлс разказва в документалния филм на "Нетфликс", кръстен "Simon Biles: Rising".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
