Сутрешният съвет на Тръмп - "сега е време да купувате", зарадва милиардерите, "Великолепната седморка" натрупа $1,5 тpилиoнa за ден
Мащабните мита за близо 100 държави върху вноса на стоки в САЩ влязоха в сила в 00.00 часа на 9 април, а 13 часа по-късно президентът Доналд Тръмп обяви, че ги отлага. За по-високите ставки, т.нар. "реципрочни мита", обявени от него миналата сряда, се обявява пауза от 90 дни, която държавите могат да използват за преговори, стана ясно от пост в личната му социална мрежа The Truth. Става въпрос за вноса от почти 60 страни и Европейския съюз. Президентът обясни обрата в решението си с факта, че над 75 страни са се свързали с представители на САЩ, за да преговарят за решения по въпроси като търговия, търговски бариери, мита и др., както и че тези държави не са отвърнали с ответни мерки срещу САЩ.
В същото време Тръмп обяви, че вдига незабавно тарифата на митата за Китай до 125%, която първоначално бе обявена за 104%. Причина за това е, че според Тръмп Пекин се отнасял с неуважение към световните пазари и е вдигнал на 84% ставката за вноса на американски стоки. "В един момент, надяваме се в близко бъдеще, Китай ще осъзнае, че ограбването на САЩ и други страни вече не е приемливо", написа президентът. През 2024 г. САЩ са изнесли стоки за 143.5 милиарда долара за Китай, а са внесли за 438.9 милиарда долара. Появиха се опасения, че ескалацията на конфликта може да спре търговията между две от най-важните икономики в света.
За продуктите от Европейския съюз бе предвидено допълнително оскъпяване от 20 на сто, след като по-рано влезе в сила 10% базово мито за вноса от всички държави в САЩ. Обявената 90-дневна пауза означава, че остава само 10-процентното облагане. До скоро европейската продукция, влизаща в САЩ, се облагаше средно с под 3%. А от всички продукти, внасяни в САЩ, над 87 процента бяха облагани с мито под 10% през 2023 г., според данни на Световната търговска организация.
Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви, че отделните мита върху вноса на автомобили, стомана и алуминий ще останат в сила, докато планираните "секторни" мита върху стоки като дървен материал и фармацевтични продукти все още са в процес на разработване. 25-процентните тарифи върху стоманата и алуминия влязоха в средата на март и засегнаха на първо място Канада, но също и Австралия, Япония и ЕС. Наложени бяха и 25% върху автомобилите, за да бъдат подтикнати автомобилните компании да се върнат към производството на коли и резервни части в САЩ.
В сряда, докато още важаха високите мита на Тръмп, страните членки на ЕС одобриха 25% ставка върху широка гама от американски продукти, включително бадеми, портокалов сок, птиче месо, соя, стомана и алуминий, тютюн и яхти. Франция, Ирландия и Италия осигуриха премахването на бърбъна от списъка с целеви продукти, след като Тръмп заплаши, че включването му ще предизвика контрамита в размер на 200% върху европейския алкохол. Европейската комисия обяви, че ответните мита ще започнат да се събират от 15 април.
След завоя на Тръмп председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен приветства съобщението на Доналд Тръмп за пауза на реципрочните мита. Вероятният бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц веднага заяви, че въведената от американския президент 90-дневна пауза в увеличението на митата е доказателство, че единният европейски подход към търговията има положителен ефект и призова за безмитна търговия между САЩ и ЕС, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. Мерц съобщи, че планира да посети Вашингтон за разговори с Тръмп. Той уточни, че целта му е по време на визитата да представлява всички страни от ЕС, а не само Германия.
Но въпреки 90-дневната пауза, светът не е спокоен, че търговската война се отменя. Сметките на експертите показват, че новите мита ще повишат цените на хиляди стоки - от телефони през компютри до храна. Те ще засегнат и американските потребители, които ще плащат повече за стоки като маратонки и автомобили, защото почти цялото производство е изнесено в Азия и Европа.
Еуфория на борсите
Борсовите индекси рязко се повишиха след решението на Тръмп за отлагане на високите мита. След драстичния срив на пазарите и мрачните прогнози за рецесия, работници в неплатен отпуск и затварящи предприятия, в четвъртък бенчмаркът S&P 500 скочи с 9,5%, което е най-големият му еднодневен ръст от 2008 г. насам. Nasdaq добави 12,16% - най-рязкото дневно повишение от януари 2001 г. и второ в историята на индекса, в който най-голяма тежест имат технологичните компании.
Хората, последвали сутрешния съвет на Тръмп - "сега е времето да купувате, ще бъде страхотно", успяха да натрупат добри печалби. Най-богатите в света увеличиха общото си нетно богатство с 304 млрд. долара - най-голямото еднодневно повишение в историята на индекса на милиардерите на Bloomberg. Общият ръст на богатството в сряда надмина предишния рекорд от 233 млрд. долара, поставен през март 2022 г., когато председателят на Федералния резерв Джером Пауъл повиши лихвите за първи път от години, но увери инвеститорите, че икономиката е останала устойчива, пише investor.bg.
Най-големият победител беше Илон Мъск, който добави 36 млрд. долара към състоянието си, след като книжата на Tesla поскъпнаха с 23%. След него се нареди Марк Зукърбърг от Meta Platforms, който прибави 26 млрд. долара. Aкциитe нa "Beликoлeпнaтa ceдмopкa" (Nvуdуа, Аррlе, Теюlа, Мусrоюоft, Аlрhаbеt, Меtа и Аmаzоn) зaтвopиxa пpи pъcт мeждy 9,68% и 22,69%, като нaтpyпaxa пoвeчe oт $1,5 тpилиoнa пaзapнa cтoйнocт. Bce пaк, пeчaлбитe нe ycпяxa дa изтpият колективните загуби oт $3,4 тpилиoнa, $2 тpилиoнa oт които бяxa гeнepиpaни минaлaтa ceдмицa.
Цените на петрола, които се понижиха през последните дни поради опасения за световно икономическо забавяне, също се покачиха след последните новини.
На валутните пазари доларът си връща позициите. Въпреки рязкото повишение пазарите все още не залагат на край на нестабилността и златото поскъпна с над 4% до 3112 долара за тройунция.
Новината от Белия дом накара икономистите от Goldman Sachs Group Inc. да отменят прогнозата си за рецесия. Но дълбоката несигурност около следващия ход на Тръмп, съчетана с въздействието на митата, които засега остават в сила, включително високите налози върху вноса от Китай, изнервиха много корпоративни лидери и инвеститори. Въпросителните за бъдещето остават.
Случаят Apple
Много неясна е ситуацията с един от символите на американската икономика и технологичен напредък - Apple. В дните на голямата паника акциите на компанията, чието производство е почти изцяло базирано в Китай, паднаха с близо 9%, което доведе до загуба на пазарна стойност от $311 милиарда (около 570 милиарда лв.) само за ден.
Apple продава над 220 милиона айфона годишно, а най-големите й пазари са САЩ, Китай и Европа. Производството и сглобяването на части за смартфони още преди десетилетия се премести в Азия. Около 90% от iPhone се сглобяват в Китай. Чиповете се произвеждат основно в Тайван, а екранните панели се доставят от южнокорейски компании. Окончателното сглобяване се извършва предимно в Китай. Заради високите мита цeнaтa нa cлeдвaщия уРhоnе мoжe дa пpeминe 3000 лв. зa тoпмoдeлитe, предупреждават експерти. Според тях ако производството остане в Китай, най-евтиният iPhone 16, който беше пуснат в САЩ на цена от $799 (около 1460 лв.), може да поскъпне до $1142 (около 2090 лв.).
"Произведените в САЩ iPhone-и могат да струват тройно над сегашната им цена, която е около 1000 долара, защото ще бъде необходимо да се повтори изключително сложната производствена екосистема, която в момента съществува в Азия", каза пред CNN Дан Айвс, глобален ръководител на технологичните изследвания във фирмата за финансови услуги Wedbush Securities. Това означава около 3500 долара (6300 лв.).
Новите реалности ще принудят и бизнеса да пренастрои стратегиите си. Цeнитe нa Аррlе ycтpoйcтвaтa, кoитo чecтo ce пpoдaвaт c минимaлни нaдцeнки зapaди кoнкypeнтeн нaтиcк, щe cтaнaт пo-тpyдни зa пoддъpжaнe. Kлиeнтитe щe ce opиeнтиpaт към пo-eвтини aлтepнaтиви, включитeлнo oт бpaндoвe, кoитo ycпeят дa избeгнaт митничecкитe вълни - нaпpимep эаmюung c пpoизвoдcтвo в Южнa Kopeя или Хуаоmу и Моtоrоlа, кoитo чacтичнo пpoизвeждaт в Индoнeзия и Бpaзилия.
Ho дopи тoвa e вpeмeннo cпaceниe. Aкo тaзи тapифнa лaвинa пpoдължи, вcички пpoизвoдитeли paнo или къcнo щe бъдaт oбxвaнaти, a c тoвa щe дoйдe и глoбaлнa пpoмянa в тexнoлoгичния пaзap.
В събота обаче Тръмп промени стратегията си и за айфоните. Така че всичките тези мрачни сценарии може и да не се състоят.
Нов обрат с митата на Тръмп! Вади важна стока
Кoнтpaмepките на Еврокомисията cъщo мoгaт дa зaceгнaт внoca нa aмepикaнcки тexнoлoгии, включитeлнo лaптoпи, чипoвe, coфтyep и eлeктpoмoбили. Теюlа, Gооglе, Мусrоюоft, Dеll - никoй нe e зacтpaxoвaн. Cъздaвa ce нoвa epa нa зaтвopeни икoнoмичecки блoкoвe, в кoитo пoтpeбитeлитe щe плaщaт пoвeчe, зa дa кyпят cъщoтo, пише kaldata.com.
Загуби за автомобилните компании
Чуждестранните производители на автомобили вече се сблъскват с 25% мито върху всички превозни средства, сглобени извън САЩ. Широк кръг авточасти също ще подлежат на мито от 25% от 3 май.
Автомобилните гиганти вече претърпяха сериозни загуби. Акциите на Ford се сринаха с 4,7%, а тези на General Motors - с 3,8%. Европейската Stellantis, която държи марки като Jeep и Chrysler, пусна в неплатен отпуск 900 от своите работници във фабрики в САЩ, съобщи "Файнейшъл таймс".
Очаква се водещи марки обувки и облекла също да понесат тежък удар от новия митнически режим за страните от Югоизточна Азия. Много търговци на дребно преместиха предприятията си от Китай към производствени хъбове във Виетнам, Камбоджа и Индонезия, които сега са обект на наказателни мита до 49%. САЩ също потвърдиха края на безмитните доставки за малки пакети с ниска стойност от континентален Китай и Хонконг, което е удар за електронната търговия на Shein и Temu. Изключението de minimis за пакети с цена под 800 долара ще изтече на 2 май. Акциите на западните марки за спортни облекла Nike, Adidas и Puma спаднаха рязко, тъй като Виетнам, Индонезия и Китай са водещи пазари за тях за доставка на продукти. Книжата на шведската верига H&M, която основно получава продуктите си от Китай и Бангладеш, също се понижиха, пише "Капитал".
Къде сме ние
Търговският обмен на България със САЩ е доста скромен. През миналата година износът ни към Щатите е на стойност под 2.2 млрд. лева - приблизително колкото и към Сърбия. Българският принос в общия експорт на ЕС отвъд Океана е 0.2% - през 2024 г. Съюзът е изнесъл за САЩ стоки на стойност 531.6 млрд. евро, а вносът е за 333.4 млрд. евро. За сравнение, само за ден през границите на САЩ с Канада и Мексико минават промишлени стоки за около 2 млрд. долара.
Палитрата на българския експорт е широка - от слънчогледово семе, ламарина и ветеринарни препарати до чипове и софтуер. Според доклада Transatlantic Economy 2024 на Американската търговска камара, износът на България към САЩ под формата на услуги е на стойност 469 млн. долара, а на стоки - 1,5 млрд. долара за 2022 година. Най-голяма част от българската продукция отива в щатите Калифорния (159,3 млн. долара), Ню Джърси (124,8 млн. долара) и Масачузетс ( 101,7 млн. долара). Най-големият износ на стоки на България към САЩ през 2022 г. е под формата на компютри и електроника - 224,4 млн. долара, машини - 206,5 млн. долара, химикали - 159,2 млн. долара, други стоки - 136,6 млн. долара, метали - 121 млн. долара.
Така, че загубите в търговията заради митата няма да са големи. Ударът върху България обаче може да е косвен. Според анализ на Европейската банка за възстановяване и развитие, по-високата ставка върху европейската стомана и алуминий може да доведат до намаляване на българския брутен вътрешен продукт с 0.03%. Същият ефект се очаква за Румъния и Словения.
0.03% ефект върху БВП на пръв поглед не звучи толкова страшно. Но всъщност основният удар ще бъде понесен от няколко сектора, които разчитат на метали - машиностроене, автомобилна индустрия, строителство.
Германия, която е основен партньор на България, е особено уязвима за митата на Тръмп - тя е голям износител на автомобили и машини, като 30% от всички европейски стоки, изнасяни за САЩ, са германски. Италия и Нидерландия са следващите застрашени, посочват финансовите анализатори.
Тарифните мерки на президента на САЩ Доналд Тръмп могат да забавят икономическия растеж на еврозоната с между 0.5 и 1 процент, казва управителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас пред "Файненшъл таймс".
Държавите от ЕС начело с Германия са основни пазари за нашите стоки. Рисковете са особено големи за фирмите у нас, които произвеждат системи, части и аксесоари за МПС - от седалки и тапицерии до фина електроника. Ако поточните линии за БМВ, Пежо, Рено, Фиат и т.н. в Европа закъсат, лоши времена чакат и нашите предприятия, произвеждащи за тях.
Вдигането дори само на импортните мита за алуминия и стоманата може да отприщи ефект на доминото за инфлацията - не само за САЩ, но и по целия свят. Тези метали са в конструкции на сгради, в машини, в автомобилни брони, в съдомиялни. Алуминият се използва в самолетни части, в ел. кабели, в съдове и домакинско фолио, в кеновете за бира, безалкохолни и енергийни напитки и т. н.
Икономисти: Време е Европа да се събуди
Дрехи на дъмпингови цени може да залеят пазара ни
Иван Ангелов
Повишаването на митата за вноса от ЕС в САЩ предоставя възможност на Европа да преустрои икономиката си в по-ефективна и да намали бизнес регулациите, което ще я направи по-конкурентоспособна, коментират икономисти. Според тях ЕС трябва да се отвори към азиатските пазари и други региони по света, а България също да обмисли тази опция, за да се защити от завихрящата се буря.
"България е малък отворен пазар и всяка тежест, която понесе ЕС, ще я споделим и ние", коментира пред Нова тв икономистът Михаил Кръстев. Според него Европа трябва сериозно да се замисли как да излезе от ситуацията, вместо да контраатакува с високи мита за САЩ. "Ако досега лицемерно са толерирали нерентабилни индустрии, като например автомобилостроенето, ако то не е конкурентно и има много регулации, не може да го пазим вечно. Не може да спрем икономическия бум в Азия и да водим търговски войни с Китай", обясни Кръстев.
"Европа трябва сериозно да намали регулациите и да се развива като единен пазар. Така, както САЩ е единен пазар с над 340 млн. души население. ЕС трябва да се отвори повече към Азия и да търси по-достъпни пазари за своите стоки", смята изпълнителният директор на Българската стартъп асоциация - БЕСКО Добромир Иванов. Според него в новите реалности управляващите у нас трябва да помислят за по-голям и лесен достъп до финансиране на българските компании. Например да се създадат мултифондове в пенсионните дружества и те да инвестират в българския бизнес.
Заместник-председателят на Българска търговско-промишлена палата Васил Тодоров призова да бъдат набелязани браншовете у нас, които ще пострадат от митата и за тях да се подготвят подпомагащи мерки. Според него освен автомобилния бранш, засегнати ще бъдат IT секторът, козметичният бранш и производителите на масла като суровина.
Икономическият съветник към Българската стопанска камара и преподавател в УНСС доц. Щерьо Ножаров обясни, че автомобилният бранш в България дава около 11% от БВП. "Вътре са поне 800 компании с около 76 000 заети. Електрониката е 5,6% и също ще бъде засегната - около 50 000 са заетите в сектора", изброи той. Ножаров отбеляза, че се подценява и един друг ефект: "Европейските компании, чиято продукция ще се оскъпи и няма да могат да я реализират на американския пазар, ще опитат да я пласират. България може да бъде залята от различни продукти - например дрехи. Този бранш у нас може да бъде сериозно засегнат", добави доцентът.
"Наши основни контрагенти от ЕС са Германия, Румъния и Гърция, а те са силно са повлияни от американските мита. Това ще доведе до ограничаване на икономическата активност", посочи председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев.
"Европа трябва да помисли за адекватен отговор с общи мерки, но България може и да действа и сама", вярва бившият икономически министър Лъчезар Борисов. Той припомни, че страната ни има много двустранни споразумения за свободна търговия, включително със страни, силно засегнати от новите мита, като Япония, Канада, Южна Корея, Виетнам. "България трябва да намери алтернативни ниши, да сме гъвкави, но и да разширим търговията със страните от ЕС", обяви Борисов пред БНТ.
Според финансиста Любомир Дацов в политиката на американския президент се опира на два стълба. Първият - да се осигури по-голяма конкурентност на американската икономика и на американският износ, което вече се случва с отслабването на долара. Вторият - да се предизвика висока инфлация и да се обезцени огромният дълг на страната. "Това е предупреждение и към България да не води разхлабена финансова политика", подчерта Дацов. Той смята, че това е възможност и за Европа да преструктурира икономиката си към по-висока добавена стойност. "Гневен съм на правителствата, които сега Тръмп изважда от съня, в който бе изпаднала Старата госпожа през последните 15 години", коментира Дацов.
Страната ни ще пострада косвено от митата на САЩ, но проблемът е, че ние самите се самоограничаваме, смята банкерът Левон Хампарцумян. "Аз купувам суровина през Норвегия, но тя е руска. Сега и Тръмп ни затвори вратата. Ние си измисляме врагове, вземат се тъпи политически решения". Вярно е, че едностранните действия на САЩ разбъркват страхотно света, но веригите за доставки се пренареждат и малките и средните фирми в България се приспособяват бързо към ситуацията, вярва банкерът. Той смята, че светът ще се раздели на няколко по-малки индустриални хъба. Северна Америка ще бъде един от тях, Азия ще има, Европа - също.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
