- Кабинетът предлага минималната заплата да стане 933 лв. от 1 януари 2024 г.
- Бизнесът няма да издържи, ще плаща на работниците си пари в плик, контрират работодателите
От 1 януари 2024 г. ще работим най-малко за 5,58 лв. на час при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица. Това ще стане, ако се приеме предложението на правителството минималната заплата да стане 933 лева от Нова година. В момента минималната часова работна заплата е 4,72 лева, а на месец е 780 лв., както бе прието от 1 януари 2023 г.
В проекта на новото постановление на Министерски съвет се уточнява, че нарастването на минималната работна заплата е част от процеса на конвергенция на доходите. Документът е публикуван на портала за обществени консултации, за които срокът изтича на 2 октомври.
След последната актуализация на минималната работна заплата на 780 лв. социално-икономическата и статистическата среда се отклониха значително от естествената си прогресия поради цялостната непредсказуемост на международната обстановка и инфлационните процеси, се посочва в оценката на въздействието на проекта на постановление. "Това води до засилване на несигурността относно перспективите пред икономическата активност и инфлацията в България и затруднява тяхното прогнозиране. Бързото нарастване на отчетената в периода инфлация оказва негативно въздействие върху способността на нискодоходните работници да задоволяват своите и на техните семейства минимални потребности", пише още там.
Към юли 2023 г. по данни на Националния статистически институт, годишната инфлация за страната (измерена чрез Индекса на потребителските цени - ИПЦ) е 8,5 %, а месечната - е 0,9%. Инфлацията от началото на годината (юли 2023-декември 2022 г.) е 3,3%. Средногодишната инфлация за периода август 2022 г. - юли 2023 г. спрямо периода август 2021 г. - юли 2022 г. е 14,3%, пише още в доклада към постановлението.
В него се отбелязва, че актуализацията на минималната работна заплата е необходима, за да отчете настъпилите промени и да подпомогне реализацията на положителни промени в периода на своето прилагане както по отношение на заетостта, конкурентоспособността, така и по отношение на ограничаване рисковете от нарастващо неравенство, бедност сред работещите и свиване на вътрешното потребление. Друг съществен риск, който налага актуализация на минималната работна заплата, е ограниченото предлагане на работна сила и рисковете от негативна промяна и дисбаланс между нейното търсене и предлагане, което може да ограничи капацитета на икономиката в средносрочен и дългосрочен план.
Според новия текст в Кодекса на труда от февруари 2023 г. е променен начинът, по който се определя размерът на минималното трудово възнаграждение. Досега това ставаше административно, но през февруари депутатите записаха в закона формула за изчисляването:
от началото на 2024 г. минималната работна заплата трябва да е 50% от средната за страната за последните 12 месеца. За определяне на размера ще се използват предварителните данни за размера на средната работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата. Всяка следваща календарна година размерът на минималната работна заплата ще се определя до 1 септември на текущата, така че Националният статистически институт /НСИ/ ще има готовност да осигури необходимите данни за средната работна заплата за страната.
По данни на синдикатите над 456 хил. души са наети на минимална заплата.
Реакции
Промяната разгневи бизнеса, който отдавна е против административното определяне на минимална заплата /МРЗ/. Работодателските организации сезираха ресорния еврокомисар за новата формула, защото според тях тя е в нарушение на евродирективата за адекватни минимални заплати. Бизнесът се опасява, че някои фирми трудно биха си позволили увеличението.
Икономисти коментираха, че в резултат на рязкото увеличение на минималния праг може да се стигне до посивяване на икономиката, защото за малките компании и за бизнеса в изостаналите райони тези нива на заплащане са непосилни.
"Социалната политика може да се окаже антисоциална", коментира пред БНТ икономистът Михаил Кръстев. Той даде пример с размера на възнагражденията в областите Видин, Благоевград и Кюстендил, където средната работна заплата е под 1300 лв., тоест двойно по-ниска, отколкото в София-град. "Заетите в София са над 700 хил. души, а заетите в тези три области са около 200 000, а минималната работна заплата ще важи за цялата страна. Тоест в тези три области минималната работна заплата ще е много близо до средната", каза икономистът. И прогнозира, че така тези изостанали региони ще продължат да не се развиват. Според макроикономиста Стоян Панчев, работодателите и работниците, чийто труд е по-евтин от този праг, ще се уговарят за по-ниски нива. Освен това, ако се изпълнят прогнозите за стагнация на икономиката, може да се окаже, че "няма кой да плаща".
В някои сектори средният доход ще бъде по-малък от минималния, е мнението и на Васил Велев, шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. "Вариант е да се плащат еднакви заплати на всички или да се плаща в сивия сектор - в брой. Минималната работна заплата (МРЗ) трябва да се изработи, не бива да се увеличава административно", смята той. Според Велев МРЗ трябва да се договаря по икономически дейности. "Имаме голяма диференциация на средните заплати в различните сектори. В IT сектора е над 4000 лева, в енергетиката и финансите средно 3000, в туризма и охранителния сектор - около 1000. Сумата на минималната работна заплата се получава от средната заплата за последните 4 тримесечия. След това се дели на 2, така се получава около 900 лева. При по-динамичните икономики, между 30-40% е съотношението между минималната заплата и средната", коментира Велев.
Според синдикатите обаче, увеличението на МРЗ може да е още по-голямо. "Ръстът на МРЗ ще бъде малко под 20%. Не е толкова рекордно, имали сме подобни проценти. Увеличението в ЕС на 10 членки е над 20%. 3 от тях пък имат над 30% ръст. Към момента увеличението е напълно логично, ще даде възможност за допълнителна конвергенция на доходите на над 1,5 млн. българи", заяви шефът на КНСБ Пламен Димитров пред БНТ.
Как е в ЕС
Нетните минимални заплати (след приспадане на данъка върху доходите на физическите лица и социалноосигурителните вноски) за сам човек без деца варират от 282 евро на месец в България до 1968 евро в Люксембург. Шест страни - Хърватия, Чехия, Гърция, Малта, Португалия и Испания - не прилагат данък върху минималната заплата заплати, а в Латвия и Холандия средният данък върху личните доходи е много малък. Това показва годишният преглед на Eurofound на минималните заплати през 2023 г., пише pariteni.
Средната данъчна ставка (данък върху личните доходи и социалноосигурителни вноски) върху брутната минимална заплата за сам човек без деца варира от 6% в Испания до 40% в Румъния.
Тъй като фазата на транспониране на Директивата за адекватни минимални заплати на ЕС току-що е започнала, въздействието й върху националното определяне на минималната заплата е все още ограничено, отчитат от Eurofound.
В опит да компенсират инфлацията, правителствата увеличиха значително номиналния размер на минималните заплати в цяла Европа. През 2023 г. средното номинално увеличение беше почти 11%, в сравнение с едва 5% през 2022 г. Увеличенията варират от над 5% в Люксембург до повече от 20% в Германия и Латвия. Ясно разделение между по-старите и по-новите държави-членки се вижда при промените в законоустановените ставки за 2023 г., се посочва в доклада. От една страна, страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които като цяло имат най-ниските нива на минимална заплата в ЕС, продължават да се опитват да се изравнят с нивата на 15-те държави, които бяха членки преди разширяването през 2004 г.
Латвия повиши минималната си заплата с 24% (след като я замрази през 2022 г.); повишения между 10% и 18% имаше в Румъния, Унгария, Полша, Хърватия, Литва, Словения, Естония и България. Словакия я увеличи с повече от 8%, Полша одобри две увеличения през 2023 г. - с 16% през януари и допълнителни 3% през юли. Докато Чехия е единствената страна от ЦИЕ със сравнително скромен ръст - под 7%.
Високите нива на инфлация означават, че големите номинални увеличения, наблюдавани през последната година, не са се отразили на покупателната способност на работниците на минимална заплата. Като изключение от правилото са Германия и Белгия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
