- Нови индустрии са бъдещето на въглищните райони
- Кабинетът пише нова енергийна стратегия, започват преговорите с Брюксел
След затихването на миньорската стачка идва поредното начало за енергийната трансформация, което изисква обществен консенсус за няколко документа.
Първо - новата енергийна визия, която трябва да отговори на въпроса как ще се върже енергийният баланс на България без произвеждания от ТЕЦ-овете ток.
Все още не е ясно дали това ще е допълнение на стратегията, направена по време на служебния кабинет на президента Радев, която бе представена в началото на годината, или ще се пише чисто нова.
- Енергетика + индустрия
Премиерът Николай Денков бе лаконичен по тази тема. Той каза, че има политическо съгласие, че трябва да се подготви енергийна стратегия на страната през следващите няколко месеца. Тя трябва да е базирана "на моделирането на развитието на енергийната система и да се допълни с индустриална стратегия".
Отделно, като стратегически документи са и териториалните планове за справедлив преход, които трябва да отговорят на въпроса: Какво е бъдещето за трите въглищни региона - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Плановете бяха изпратени до Брюксел и от тях чакаме финансиране в размер на 1,4 милиарда лева. Преговорите с Европа се очакват в рамките на два месеца, като липсата на споразумение ще изправи държавата пред необходимостта да субсидира ТЕЦ- овете на въглища с държавно финансиране, тъй като през 2025 г. спира субсидирането чрез квоти емисии CO2.
Други, близо 2,5 милиарда лева, се очакват по програмата "Развитие на регионите" (2021-2027 г.) на Европейския фонд за регионално развитие, като документите по процедурата по ИТИ се подаваха до 2 октомври.
Според Денков целта на всички ресурси е на фона на недостига на работна ръка в страната хората, които са притеснени за своето бъдеще да са сигурни, че за тях има още по-добри възможности, заплащане и работна среда.
Обвързването на енергийната с индустриалната стратегия със сигурност ще увеличи срока за изготвянето й, но ще даде ясна представа за Новата индустрия, която трябва да промени облика на въглищните региони.
Засега не е ясно бъдещето на централите до Стара Загора. Твърди се, че т.нар. американски централи вероятно ще спрат работа, след като изтекат договорите им за изкупуване на ток по гарантирани цени след година. Има и вариант да ограничат използването на въглища, смесвайки ги с биомаса. Държавната ТЕЦ се очаква да остане като стратегически резерв.
- Трета година се бави консенсуса
Целта на териториалните планове на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник е ясна - да подпомагат преминаването от индустрия на въглища към тази, на възобновяема енергия, т.е. зеления преход към по-чиста икономика.
Плановете бяха предложени на Европейската комисия в края на редовния кабинет на Кирил Петков, но към тях бяха отправени сериозни критики, особено към проекта за завод за батерии в Стара Загора. Служебният кабинет така и не ги изпрати в Брюксел, заради което България загуби 200 милиона като първи транш по плановете.
Само преди няколко седмици новият кабинет представи новите варианти на плановете, в които няма съществени изменения с изключение на премахване на предприятието за батерии, създаването на предприятието за рекултивация и
ангажимента за намаляване на производството на енергията от въглища.
- Какво пише в териториалните планове?
В плановете има само най-общ анализ за ефекта от прекратяването на тези дейности и са отбелязани сфери, които имат потенциал за развитие като заместващи бизнеси, за да се намали замърсяването на въздуха от горенето на въглищата.
Независимо коя ще е окончателната датата за извеждане на въглищата от енергетиката, още от 2030 г. трябва да започнем да се подготвяме за затварянето. Дотогава трябва да се осигурят алтернативни 15 хил. работни места вместо сегашните под 12 хил. в тези производства.
От плановете става ясно, че планираното от правителството специално предприятие "Конверсия на въглищни райони" се очаква да бъде създадено до края на годината и да осигури значителна част от освободените заради извеждането на въглищата работни места. То ще получава еврофинансиране за дейността си.
Акцент в плановете е преквалификацията, като се предвижда всеки да може да го направи без да плаща от джоба си. Ще се разработят специални програми или чрез ваучери през Агенция по заетостта всеки.
По отношение на бъдещите инвеститори, ще се стимулират както български, така и чуждестранни, които са в сферата или с близка специализация на работещите в мините. В същото време ще се търсят допълващи индустрии, които не се конкурират, защото идеята е да се запазят местните бизнеси.
- Критиките
Първата от тях е, че се фокусира върху унищожаването на готова енергетика вместо да се създаде нова, която да ускори индустриалното развитие.
Проблем е, че депутатите гласуваха да предоговорим заложеното в плана 40% намаляване на емисиите до 2026 година, но плановете предвиждат по-сериозна промяна. Тя е свързана със 60% намаляване на производството на електрическа енергия от въглища до 2026 година. Което автоматично означава и 60% намаление на емисиите.
В плановете се предвиждат 1-2 GW въглищни мощности да останат в експлоатация, но не е ясно дали ще бъдат в ТЕЦ "Марица Изток" 2 или от другите частни централи. Не е ясно предварително кои рудници докога ще работят и с какъв капацитет. Не е изяснено и кои ТЕЦ-ве ще успеят бързо да се възползват от смесването на въглища с биомаса, биогаз, водород или отпадъци.
Ясно е, че въглищата ще стават все по-малко в енергийния микс, а ВЕИ от целия им спектър ще навлизат все по-ускорено. Неизяснено остава как мрежата ще бъде модернизирана в краткосрочен план, за да може да поеме тази промяна.
Слабост на териториалните планове е, че въпреки европейските цели за намаляване на консумацията на енергия с 1.5% годишно, у нас нямаме базова година спрямо, която говорим за намаляване на консумацията на енергия. Нямаме и план къде ще сме през 2030 г. и след това.
- Стара Загора
Предвижда се рекултивация на кариери за лигнитни въглища. Също така се планира създаване на капацитет за развитие на водорода и зеления водород, създаване на индустриални паркове с чисти технологии (нулеви емисии).
Ще има подкрепа и на фотоволтаични паркове с електролизатори и/или системи за съхранение, за производството и разпространението на биометан и вятърна енергия.
Ще се направи картографиране на уменията на работниците, за да се повиши квалификацията на работниците и търсещите работа. Планират се и мерки за енергийна ефективност и ВЕИ, с акцент върху енергийната бедност. Ще се ще се подкрепят научни изследвания и иновации за бизнеса.
- Перник
Предвижда се рекултивация на въглищни кариери.
Ще се подкрепят МСП, фокусирани върху проучване, проектиране и инсталиране на фотоволтаични панели. Както и фокусирани върху инсталации за биогаз (биометан). Ще се подкрепят ВЕИ и производството и използването на зелен водород. Ще се работи за развиване на индустриална и логистична зона. Ще се развие дейността на Център за изследване и развитие за услуги в подкрепа на промишлеността.
- Кюстендил
Ще се подготви рекултивация на въглищни кариери. Ще се създаде схема за подпомагане на малки и средни предприятия за производство на съоръжения за възобновяема енергия.
Ще се създадат индустриални паркове с чисти технологии (нулеви емисии).
Ще се подпомагат фотоволтаични паркове, производство и използване на зелен водород, включително за съхранение на енергия.
Предвидено е подпомагане на производството и разпространението на биогаз (биометан), както и специална помощ за търговско и отоплително използване на геотермална енергия.
Ще се работи и за адаптиране на предприятията към икономическия преход и за развитие на Център за изследвания и иновации.
- "Сянката на Кремиковци"
Докато обществената дискусия какво е бъдещето на въглищните региони след енергийния преход тепърва започва, отсега е ясно, че това е нова индустриална революция. И както винаги в историята, има губещи и печеливши. Голямата разлика е, че сега има достатъчно възможности да се дадат пари, за да се намалят загубите.
Колкото повече отлагаме алтернативните решения, толкова повече и агонията ще се увеличава. Крайно време е да се поучим от грешките. Най-голямата през прехода бе отлагането с десетилетие на затварянето на металургичния комбинат "Кремиковци". Когато най-накрая огромният мастодонт фалира, десетки хиляди работници по неволя се преквалифицираха. Без подкрепа от държавата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
