Само във вестник СТАНДАРТ: Откритие в Помпей! Фрески, вдъхновени от Троянската война

Откритие, направено наскоро в Помпей, привлече погледите не само на учените, но и на целия свят. В зала за тържества в древния град Помпей са намерени стенописи и мозайки. Размерите на помещението (15 на 6 метра) свидетелстват за разточителния начин на живот на жителите в древния град, разрушен след изригването на вулкана Везувий през 79 г. Градът е вписан като обект на световното наследство на ЮНЕСКО и е вторият най-посещаван туристически обект в Италия след Колизеума в Рим, като обхваща обща площ от приблизително 22 хектара, една трета от които все още е погребана под пепел.

Залата бе открита по време на текущи разкопки в Помпей. Използвана е от древните жители за празненства. Доминиращата тема на фреските са подвизите на героите и действията на подкрепящите ги богове по време на Троянската война. Изобразени са Елена и Парис, цар Менелай, пророчицата Касандра и Аполон. Митологичните сюжети на фреските в залата за пирове в римските домове са имали и социална функция, казват учените - да развличат гостите и сътрапезниците, да провокират тема за разговор и размисли за живота. Стените са боядисани в черно и на този фон са нарисувани изображенията.

Този детайл има едновременно практическа и естетическа функция - черното е предотвратявало видими следи от дима на осветлението. "Залата е била предназначена за приеми след залез слънце, а светлината от огньовете е създавала впечатление за динамика на изображенията, особено след няколко чаши вино", коментира Габриел Цухтригел, директор на археологическия обект.

"Разкопките" в Regio IX, проектирани като част от проекта "Великият Помпей", са демонстрация на това как добре направените разкопки в погребания от Везувий град, могат да увеличават знанията за едно от най-важните места от древността. Нови и непубликувани картини, нови данни за огромната строителна площадка, която е била Помпей по време на изригването, нови открития за икономиката и формите на производство. Изключителна маса от данни, които променят предишния кодиран образ на древния град.

Последните разкопки показват, че през първото хилядолетие преди Христа е съществувало селище при съвременния град Нола, което през VII век пр. Хр. е преместено по-близо до устието на реката. Помпей, според древногръцката митология било основано от Херакъл, но всъщност негови основатели са оските. Името на града може би произхожда от оското бройно числително pompe - пет, макар това да е само предположение. Според историка Страбон населението на града в древността се е състояло от оски, етруски, пеласги и самнити. За ранната история на града, който бързо се разраства, не се знае почти нищо. Откъслечни сведения говорят за въоръжени сблъсъци между гърци и етруски, както и за това, че помпейците попадат под гръцко влияние, приемат гръцкия пантеон и строят в чест на гръцките богове дорийски храм през 525 г. пр. Хр. По-късно в района на Помпей се налага влиянието на етруските.

Именно оттам те възприемат култа към Аполон. След пораженията на етруските при Куме и Сиракуза, през 474 г. пр. Хр. регионът на Кампания отново е завладян от гърците. Между 424 г. пр. Хр. и 420 г. пр. Хр. Помпей е владение на самнитите. През 310 г. пр. Хр. градът успява да отрази грабителско нашествие на римски моряци, изпратени да превземат съседния град Нуцерия, а през 290 г. пр. Хр. Помпей, както и всички други самнитски градове се присъединява към римския съюз. Намерени са множество писмени паметници на оските, датирани към II век пр. Хр. По това време градът процъфтява. Реализирани са множество обществени проекти като например, строежи на пазарни помещения и храмове. Внушителни са и построените частни сгради. Градът е важен пункт по маршрута за стоките, идващи от морето за Рим и Южна Италия.

Помпей е свързан завинаги и с вулкана Везувий, който изригва на 24 август 79 г.

Съвременната наука възстановява фазите на изригването и събитията около него са добре описани, направени са и десетки документални филми. Според информацията вулканът се събужда внезапно и не дава никакъв знак по време на дните преди самото изригване, който да предупреди жителите на Помпей и да спомогне за избягването на човешки жертви. Предхождащите земни трусове създават опасения за предстоящо земетресение. Изригването започва с трясък от изхвърчането на тапата от втвърдена лава. Придружено е от изхвърлянето на огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци са пренесени от вятъра в посока на Помпей.

Скоро след изригването над града завалява пемза, парчетата от която падат като смъртоносни куршуми със скорост около 200 километра в час.

Когато след около 15 часа Везувий затихва, голяма част от жителите са загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро стават жертва на лавата и високите температури. Една от тези жертви е прочутият римски писател Плиний Стари, по това време префект на римската флота в град Мизенум, който воден от научен интерес и желанието да помогне, отива с флотата си до мястото на природния катаклизъм. Свидетел на катастрофата е племенникът му Плиний Млади, който описва случилото се подробно. Повече от 1500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 метра.

През 20-те години на ХХ век под ръководството на Амадео Маюри (ръководител на разкопките почти 40 години) започва сериозно изследване на археологическите пластове от преди изригването на Везувий, което позволява да се добият сведения за историята на населеното място. Втората световна война причинява допълнително опустошение, когато съюзническите самолети бомбардират през септември 1943 година Помпей. Особено засегнати са разкопаните райони. През 50-те години отново под ръководството на Маюри се извършват последните широкомащабни разкопки, които обаче са недобре научно документирани. Не е извършена качествена консервация, което създава сериозни проблеми на днешните археолози. Разкритата от Маюри част от града, плътно застроена с работилници, ханове и кръчми, дава възможност на посетителите да добият ясна представа за живота в Помпей. За това допринасят и частичните реконструкции, извършени през 80-те и 90-те години заради тежкото земетресение от 23 ноември 1980 г.

В наши дни археолозите се ограничават само с малки сондажи на места, които вече са разкопани, въпреки че напълно са разкрити около две трети от територията на Помпей.

Археолозите се опитват да реконструират, да документират и да възпрат бързо протичащото разпадане на откритите обекти. Помпей все повече се превръща в международен изследователски проект. В амфитеатъра на Помпей са се провеждали множество битки на гладиатори. Той е събирал около 20 000 души.

Археологическите разкопки показват нещо много важно за Помпей - повечето му жители са били богати, аристократи и явно са заемали важни позиции в Римската империя. За това се съди по къщите, които са открити. Трагедията, случила се след изригването на вулкана Везувий и днес впечатлява и кара човек да се замисли за мощта на природните стихии.