Близо денонощие Владимир Путин мълча, а когато най-накрая проговори за най-тежката терористична атака, случила се в Русия от 20 години насам, той се опита да заличи, повече неуспешно, отколкото с положителен резултат, явния провал на държаните лично от него служби за сигурност. Те не успяха да предотвратят нападението, оставило най-малко 139 убити, въпреки ясното предупреждение от САЩ и други западни държави, дошло още на 7 март, че атентат именно в концертна зала е напълно възможен.
Кой е виновен?
Путин също така не спомена "Ислямска държава", независимо че тя пое отговорност за атаката в концертната зала "Крокус Сити хол" в петък и която президентът многократно е заклеймявал като враг по време на дългата военна намеса на Русия в Сирия. През 2017 г. Путин обяви победа над "Ислямска държава", известна още като ИДИЛ.
Вместо това Путин използва петминутното си телевизионно обръщение в събота, за да подчертае, че четиримата преки извършители са се "движили към Украйна", когато са били задържани и че "им е бил подготвен прозорец от украинска страна, за да преминат държавната граница". Той не обвини директно Украйна, която веднага отрече да е замесена, но споменаването на "нацисти" - неговия обичаен етикет за украинското правителство - даде да се разбере, че той обвинява именно Киев.
Проблемът на държавния глава обаче е, че ужасяващите видеоклипове на терористите, размахващи автоматични оръжия, които хладнокръвно убиват невинните посетители на концерта и подпалват едно от най-популярните места за забавление в покрайнините на руската столица, разпердушиниха усилията на Путин представянето на Русия пред света като силна, обединена и неподдаваща се на натиск.
Атентатът дойде само пет дни след триумфалното спечелване на нов шестгодишен мандат в избори, които бяха силно контролирани от Кремъл и нашироко заклеймени в чужбина като несъответстващи на демократичните стандарти. Путин използва вота, за да получи официално необходимата му огромна обществена подкрепа за своята политика.
Видео кадри, разпространявани в следващите дни от Следствения комитет на Русия, показаха как заподозрените за нападението бяха отведени със завързани очи в московския съд. Четирима мъже - Далерджон Мирзоев, Сайдакрами Рачабализода, Мухамедсобир Файзов и Шамсидин Фаридуни - бяха обвинени в извършване на терористичен акт и ги очаква доживотен затвор. На снимки от съдебната зала се виждаше насиненото око на един от мъжете, когато превръзката беше махната от очите му. Друг беше в инвалидна количка, придружен от лекари.
За слабостта на режима
Въпреки думите на Путин, с които той се опита да замеси Украйна, анализатори по сигурността и членове на руския елит заявиха пред световни медии, че нападението всъщност подчертава уязвимостта на военновременния режим на Путин. Тази слабост впрочем бе очевидна още миналата година, когато Евгений Пригожин поведе своите наемници от частната групировка "Вагнер" на продължил за кратко бунт, промени по върховете на отбраната на страната.
"Режимът показа своята слабост в критични ситуации, точно както го направи по време на бунта на Пригожин", смята Андрей Колесников, старши сътрудник в Евразийския център Карнеги Русия. Въпреки, че Пригожин се отказа от по-нататъшно ескалиране на своя малък опит за преврат, щетите бяха явни. След това, както и по време на събитията последвали атентата в "Крокус", Путин не се появи с часове, преди най-накрая да се се заеме лично с овладяването на извънредната ситуация. "В трудни моменти Путин винаги изчезва", отбелязва Колесников.
Само дни преди нападението срещу "Крокус Сити хол" Путин отхвърли предупреждението на САЩ за потенциално предстояща терористична атака като го нарече "открито изнудване" и "опит да се изплаши и дестабилизира нашето общество". Но с авторитарната си хватка върху властта и при почти пълна липса на критично мнение около него, руският лидер едва ли ще се сблъска със забележки или последствия за себе си, независимо че не прие по-сериозно предупреждението.
В ролята на болна съвест на Путин този път влезе украинският президент Володимир Зеленски. "Тези стотици хиляди руснаци, които сега убиват на украинска земя, със сигурност биха били достатъчни, за да спрат всички терористи. И ако руснаците са готови да умират мълчаливо в "Крокус" и да не задават никакви въпроси на своите служби за сигурност и разузнаване, тогава Путин отново ще се опита да превърне подобна ситуация в своя лична изгода", каза Зеленски в обръщение към света.
Миналото проговори
Когато Русия беше засягана от терористични атаки в миналото, Путин често обвиняваше Запада, че ги подклажда, особено след заложническата криза в училището в Беслан през 2004 г., при която загинаха повече от 330 души. Тогава той заяви, че атаката е била планирана и поръчана от онези, които са искали да отслабят Русия и са имали за цел нейното "разпадане".
Наблюдатели коментираха, че руският президент почти сигурно ще се опита да направи това и този път. Един от водещите пропагандисти на Кремъл - директорката на вездесъщата телевизия Russia Today Маргарита Симонян - твърдеше още в събота, че предупреждението на американците преди терористичния акт показва, че те са били участници в подготовката му. Според западни анализатори риториката, обвиняваща Украйна и колективния Запад, вероятно ще продължи и може да доведе до нови репресии, докато Путин се опитва да надъхва нацията си за продължителна война.
Други смятат, че кръвопролитието прави препратка към зловещата епоха, която Путин смяташе за отдавна за останала зад гърба му - по време на първите му два мандата като президент в началото на века, когато Русия беше разтърсена от смъртоносни терористични атаки, които той по-късно използва, за да оправдае суровите реакции на военните и службите за сигурност и да укрепи властта си.
Владимир Путин, който е бивш служител на КГБ, дойде на власт в края на 1999 г., докато ръководеше войната за смазване на сепаратистите в населената предимно с мюсюлмани република Чечения, които нахлуваха в съседна провинция. Той обвини чеченците за поредица бомбени атентати в жилищни сгради в Русия и си създаде имидж на мъжкар с прочутото обещание да преследва терористи: "Ако ги докопаме в нужника, ще ги удавим" в него.
Някои критици на Кремъл твърдят, че атентатите през 1999 г. са били инсценирани от руските служби за сигурност, за да спомогнат издигането на Путин и събирането на подкрепа за войната в Чечения. Тези твърдения не са потвърдени от независим източник и са категорично отхвърляни от Путин и представители на Кремъл.
Терористични нападения в последните години бяха рядкост, тъй като подкрепеният от Москва регионален властник Рамзан Кадиров използва силите си за сигурност, за да стабилизира Чечения. Нападението в петък съживи усещането за уязвимост на Русия, което Путин се опитва да замени с усещане за силен контрол и вътрешна стабилност въпреки войната в Украйна. Критици на Кремъл обвиниха Путин, че концентрира работата на руската полиция и служби за сигурност върху потискането на политически опоненти, правозащитни групи и ЛГБТИ активисти, като така оставя страната без защита от заплахи на въоръжени екстремисти.
Няма адекватна безопасност
При най-новите събития експерти по сигурността посочват очевидната липса на адекватна безопасност в "Крокус" - огромен развлекателен и търговски комплекс в покрайнините на Москва, въпреки предупреждението дошло от правителството на САЩ. "Крокус Сити" е гигантско място с много концертни зали", подсказа московски бизнесмен, отбелязвайки, че наблизо има и сгради на московската администрация. "Трябваше да има сериозна охрана и трябваше да има много полиция", цитират агенциите неназования бизнесмен.
"Отсъства каквато и да е отговорност за сигурността на големи обществени събития", посочва още предприемачът, пожелал анонимност поради страх от преследване. "Почти същото нещо се случи преди 20 години по време на вземането на заложници на спектакъла "Норд Ост" и нищо не се е променило от тогава", каза той, имайки предвид кризата със заложниците от 2002 г., която остави повече от 115 убити, след като чеченски терористи превзеха театралния център на Дубровка в самото сърце на Москва.
Близък до московските власти представител на академичните среди, също останал анонимен, но цитиран от в. "Вашингтон пост" даде подобна оценка на неуспеха на Русия да предотврати терористичната атака от 22 март. "Ясно е, че ще търсим украински пръстови отпечатъци и вероятно и такива на западните служби за сигурност. Но всяко безпристрастно разследване неминуемо ще открие пропуски на нашите служби за сигурност", казва той.
Да гониш питомното
Руските служби за сигурност вече години наред инвестират огромни ресурси в това да следят всяко действие на противниците на режима на Путин, използвайки най-нови технологии, включително лицево разпознаване, за да проследяват и разпитат неудобните. Не бяха оставени на мира и онези, които участваха в неотдавнашните протести срещу изборите на Путин или които положиха цветя на гроба на Алексей Навални - опозиционният лидер, който почина в затвора през февруари.
Но гарантирането на адекватна сигурност за гражданите срещу заплахи, произтичащи от известни терористични групировки, изглежда е отишло по-надолу в списъка с приоритети, категорични са анализаторите и допълват, че това се случва въпреки че страната постоянно се сблъсква с терористични атаки през годините, включително две, за които се твърди или се приписват на "Ислямска държава" през 2019 година.
По-рано този месец Руската федерална служба за сигурност (ФСБ) обяви, че е осуетила нападение, подготвяно от "Ислямска държава" срещу синагога в Москва и е "неутрализирала" неназован брой бойци на групировката по време на нападение в района на гр. Калуга, югозападно от столицата Москва. По-късно Казахстан потвърди, че двама негови граждани са били убити при нападението. Миналата година пък държавната агенция ТАСС съобщи, че ФСБ е убила други двама екстремисти от ИДИЛ, които планирали да атакуват химически завод в Калуга.
"Навсякъде цари усещането, че живеем в полицейска държава, която следи внимателно всеки гражданин", казва Колесников. "Сега хората често биват спирани и проверявани на входа на метрото. Сигурността на летищата стана много по-строга. Затова и всички си задават въпроса как това изобщо може да се случи", посочва изследователят.
Има и такива наблюдатели, които твърдят, че руските пропуски в сигурността не са изключение, а правило. "Освен ако не става въпрос за наистина високопоставено обществено събитие като Олимпиадата или нещо, в което участва Путин, охраната и безопасността винаги са на ниско ниво", смята бивш високопоставен служител на американското разузнаване, пожелал анонимност. Според него, за да се предотвратят атаки, като тази в "Крокус" е необходимо да се поддържа сложна система за сигурност, а усилията на властите за съжаление са фокусирани другаде.
Какво ще стори президентът?
В телевизионното си обръщение в деня след атентата Путин не отговори на незабавно адресираната към него от Запада оценка, че "няма причина за съмнение" в твърдението за отговорност за нападението на клон на "Ислямска държава", базиран в Афганистан. Вместо това руските държавни медии излъчиха кадри от разпит на двама от предполагаемите нападатели, включително и запис, в който заподозрян говори на местния език на Таджикистан, който на всичкото отгоре има обща граница с Афганистан.
Всяка потенциалната терористична заплаха, произтичаща от Централна Азия, се е превърнала в сляпо петно на режима на Путин, докато той се фокусира върху преследването на политически врагове вътре в Русия и върху заплахите, произтичащи от нахлуването в Украйна, включително ударите с дронове и трансграничните атаки.
Руски "ястреби" отговориха на нападението в концертната зала "Крокус" с призиви за още по-остри действия - но срещу Украйна, а не срещу екстремистки заплахи. Константин Малофеев, собственик на националистическа медия, призова Кремъл да даде на украинците 48 часа да напуснат големите градове, преди да използва "всички средства" за нападение. Александър Дугин, твърдолинеен идеолог, чиято дъщеря бе убита при взрив на кола-бомба през 2022 г., за който е обвинена Украйна, призова за "пълна мобилизация" за "освобождаване" на Киев и други големи градове.
Руски "ястреби" настояват и за по-строги мерки, като например възстановяване на смъртното наказание, което беше забранено с присъединяването на Русия към Съвета на Европа през 1997 година. След нападението в петък някои депутати заявиха, че ще обмислят въвеждането на смъртно наказание, въпреки че Конституционният съд на страната го забрани. Проблемът е, че каквито и последващи мерки да предприемат, руските власти само затвърждават мнението, че действат след събитията и не правят нищо друго освен да водят "свещена" война срещу един имагинерен колективен Запад, който уж се стреми да доведе Русия до разпадане.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
