Домино от кризи бележи развитието на страната
Германската икономика изпадна в рецесия, пуфти като тежко натоварен камион при изкачване, протести заливат страната, всевъзможни кризи дебнат зад ъгъла, а правителството се чуди как да балансира бюджета, без да "накаже" някой или друг сектор. Това е нерадостната картина, с която "моторът на Европа" започва 2024 година, коментират анализатори.
- Какво показва статистиката
Оповестените преди дни официални данни от федералната статистическа служба "Дестатис" показват, че през 2023 г. икономиката на Германия се е свила. Само с 0,3%, но свиването е факт. Което, според президента на германската статистика Рут Бранд, дори е добре като число, тъй като "цялостното икономическо развитие в Германия е белязано от серия кризи" - висока инфлация, високи лихвени проценти и най-вече по-слабо вътрешно и външно търсене. Или с други думи казано, ориентираната към експорта икономика на Германия бумти при глобално икономическо спокойствие и стабилност и се задъхва в кризисни ситуации като настоящата.
През 2023 г. най-голямата европейска икономика се е представила най-зле от подобните си в еврозоната под натиска на високите цени на енергията и глобалната нестабилност, посочва Ройтерс. Според изчисления на Международния валутен фонд (МВФ) Германия ще бъде единствената страна от Г-7, чиято икономика се е оказала в рецесия, а през 2024 г. ще остане на опашката с растеж от едва 0,9% при средно 1,4% за останалите шест държави. Прогнозата на правителството е по-оптимистична и предвижда ръст от 1,3%, докато Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) залага на едва 0,6% при средна стойност от 1,4% за 38-те страни членки на организацията.
- Защо се спъна Германия
Проблемите на страната се задълбочиха, след като през ноември Конституционният съд отхвърли част от бюджетните планове на правителството, а това отвори дупка от 17 млрд. евро, като запълването й доведе до сериозни проблеми в управляващата трипартийна коалиция и до недоволство от страна на възприемащите се за ощетени сектори. Германия продължава да страда и от недостиг на работна сила в почти всички сфери на икономиката, а решаването на този проблем на сегашния етап изглежда практически невъзможно.
На този фон страната започна новата година залята от протести. От миналата седмица хиляди фермери изпълниха улиците на Берлин с настояване правителството да се откаже от заложените в бюджета съкращения на субсидиите за дизела за селскостопанските машини. Мярката беше сред приетите за запълването на 17-милиардната бюджетна дупка. Под натиска на улицата кабинетът на канцлера Олаф Шолц набързо преработи бюджета, но според Асоциацията на германските фермери промените не са достатъчни и протестите ще продължат.
Не по-розово е положението и на железопътния сектор. От месеци служителите на държавната компания "Дойче бан" (Deutsche Bahn) протестират ефективно за подобряване на заплащането и подобряване на условията на труд. Операторът излиза с предложение след предложение, но така и не се стига до разбирателство. Стачките продължават, а влаковете на "Дойче бан", когато все пък вървят, продължават да изостават.
- Рязане на живо
Решението на Конституционния съд принуди кабинета на Шолц да се откаже от идеята да запълни дупките в бюджета посредством нов дълг и вместо това му се налага да прибегне до съкращаване на разходи. Това от своя страна неизбежно влияе на перспективите за икономически растеж през настоящата година и логично три водещи германски икономически института намалиха прогнозата си за хода на германската икономика през 2024 година.
Според "Ифо" (Ifo) растежът ще бъде 0,9% спрямо предходната прогноза от 1,4 на сто. Ер Ве И (RWI) прогнозира растеж от 0,8% спрямо 1,1%, а Де И Ве (DIW) - 0,6% вместо 1,2 на сто. "Несигурността пречи на възстановяването, тъй като засилва склонността на потребителите да пестят и намалява желанието на фирми и домакинствата да инвестират", казва шефът по прогнозите в "Ифо" Тимо Волмерхойзер.
Икономическите проблеми неизбежно водят след себе си и политически. Партньорите в управляващата коалиция, образно казано, "вече не могат да се гледат", а рейтингите на опозиционните християндемократи и най-вече на крайнодясната Алтернатива за Германия растат. В някои провинции в източна Германия Алтернативата вече е първа политическа сила, а в Тюрингия дори се готви да излъчи премиер. Добрата новина, ако има такава, е, че следващите парламентарни избори трябва да се проведат чак през есента на 2025 г., а дотогава има много време.
- Хроничните проблеми
Едно от основните предизвикателства пред Германия, а и пред много други индустриални страни, си остава недостигът на работна ръка. Според официални данни към 2035 г. той ще възлиза на около 7 млн. души и ще продължава да расте. Опитите тази дупка да бъде запълнена с привличането на имигранти от страни извън ЕС засега не дава задоволителен резултат, а само създава допълнителни затруднения на и без друго тежката германска бюрократична машина, затрупана от молби за гражданство.
Бюрокрацията и недостатъчните инвестиции се смятат за хроничен проблем на германската икономика, забавящ изключително важния енергиен преход в период на енергийна криза и рязко поскъпване на енергоносителите. Германия планира да намали към 2030 г. парниковите си емисии с 65% спрямо нивата от 1990 г., а до 2045 г. да стане въглеродно неутрална, но експерти задават риторичните въпроси дали това изобщо е възможно и, ако все пак да, дали няма да е за сметка на допълнително влошаване на икономическите показатели на страната.
Наскоро главният икономист на "Ландесбанк Баден-Вюртемберг" (Landesbank Baden-Wurttemberg) Мориц Крамер образно сравни икономиката на Германия с "гофрирана ламарина": "Вървим малко нагоре, после малко надолу, но всъщност тъпчем на едно място." Воденето на държавния кораб насред бързи икономически, социални и геополитически промени като цяло изисква откритост, адаптивност и бързо вземане на решения, което не е силната страна на германската бюрокрация.
- На опашката в Европа
Германия е на опашката в Европа по отношение на дигитализацията, бързата интернет свързаност бавно се подобрява, но има още много какво да се желае, а разплащанията в брой си остават водещи. Те са съставлявали около 40% от всички извършени в страната през 2023 г., срещу едва 8% в Швеция например.
Председателят на германската Асоциация на дигиталната индустрия "Битком" (Bitkom) Ралф Винтергерст наскоро окачестви Германия като "пропаднала страна" по отношение на дигитализацията на държавните услуги, тъй като за издаването на разрешителни за строеж, лицензии за дейност и регистриране на компании е необходимо много повече време, отколкото е средното за Евросъюза.
На този фон следва логичният въпрос - може ли моторът на Европа отново да заработи на пълни обороти и да поведе Стария континент към нов просперитет, а простият отговор е - не при сегашната ситуация в страната и при геополитическата нестабилност, която освен това се увеличава с всеки изминал ден. Има обаче и друг възможен отговор. И той е - да, но при условие, че германската бюрокрация се реши да предприеме реформи, включително и на самата себе си.
- Какви са перспективите
На този фон финансовият министър Кристиан Линднер заяви по време на Световния икономически форум в Давос, че Германия не е "болният човек" на Европа, но е "един уморен човек, който има нужда от чаша кафе".
Международната конкурентоспособност на Германия се беше влошила още преди пандемията от коронавируса и войната в Украйна. Тези събития само разкриха структурни слабости като липсата на инвестиции в енергийния преход, цифровизацията, инфраструктурата и образованието. Тези слабости произтичат от фискалните ограничения и грешните политически решения през последното десетилетие.
Експертите препоръчват въвеждането на таван на цената на енергията за промишлеността, не само за една зима, а за няколко години. Такава мярка трябва да бъде придружена от ясен график за осъществяването на енергийния преход. Това би попречило на повече компании да напуснат страната и да преместят другаде производствата си.
Със субсидии за сектори като хидроенергията, изкуствения интелект или производството на батерии правителството може да подкрепи иновациите.
И отново, необходимо е да има по-малко бюрокрация, повече инвестиции в дигитализация, по-бързи обществени търгове и прилагане на федерални инвестиции на регионално ниво. Едно нещо обаче е ясно: каквато и да е реформа на икономиката в страната ще бъде почти невъзможна, докато фискалните ограничения се запазват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
