На 7 май Виена бе домакин на поредица от изпълнения на Деветата симфония на великия Лудвиг ван Бетовен, като по този начин отбеляза изпълването на 200-годишнина от нейната първа премиера.
Симфонията, широко смятана за един от великите шедьоври на западната класическа музика, е изпълнена за първи път през 1824 г. във Виена, където немският композитор живее и работи през по-голямата част от своя живот.
През тази година австрийската столица празнува с поредица от изпълнения на симфонията, особено от Виенския филхармоничен оркестър,
- дирижиран от известия италианец Рикардо Мути
Освен във Виена в Париж и Милано също ще има чествания по повод голямата годишнина. Одата на радостта, част от произведението, е химн на Европа, а шедьовърът на Бетовен се е превърнал в универсален в символ.
В Баден пък Бетовен е "работил върху хоровата част на симфонията", разказва Улрике Шолда, директор на музея в Баден - сграда, която композиторът наема за свой ваканционен дом. В къщата може да се види пиано, на което Бетовен е свирил пред почитатели и меценати.
В Баден композиторът е лекувал многобройните си заболявания и е черпил вдъхновение. Запазено писмо от 1823 г. свидетелства за напрежението, съпътствало работата по Деветата симфония.
Въпреки, че Бетовен е роден в Германия през 1770 г., той прекарва по-голямата
- част от живота си в родината на Моцарт
Именно във Виена е премиерното триумфално изпълнение на неговата Симфония номер 9. Тя е с продължителност 70 минути. По време на премиерата й Бетовен е на сцената, с гръб към публиката, за да задава темпото на оркестъра. Тъй като по това време композиторът вече е бил глух, не е успял да усети ентусиазма на публиката, затова един музикант му е направил знак да се обърне.
Девета симфония нарушава съществуващите дотогава норми, интегрирайки хорова част.
Бетовеновата Девета симфония с мащабите на симфоничния си замисъл почти два века по-късно се осъзнава като централен момент и недостижим връх в музикалната история.
"Симфония ¹ 9" е първият пример на симфония от значим композитор, която използва вокални елементи и поставя началото на жанра хорална симфония. Тя концентрира най-характерните
- черти на зрелия му стил
и в същото време е обърната напред, към започнатата вече епоха на романтизъм.
Нейната четвърта част съдържа изпълнение от хор и четири солови вокалиста на адаптация на поемата на Фридрих Шилер "Ода на радостта". През 1972 година фрагмент от тази част на симфонията е обявен за Европейски химн.
След като Бетовен преосмисля симфоничната идея на своите предшественици - от които Моцарт има 41 симфонии, а Хайдн - 105, следващите поколения рядко и не в същия мащаб преодоляват цифрата 9 в жанра на симфонията. Бетовен не успява да реализира намерението си да напише следваща Десета симфония.
Статистиката показва, че след Бетовен - Шуберт също "спира" на Деветата си симфония, от които Седма и Осма се "водят" незавършени.
- По-късно Берлиоз, Ш уман и Брамс
пишат по 4 симфонии, Менделсон и Сен-Санс - по 5. По-напред в номерацията е Чайковски с неговите шест симфонии и "Манфред". Дворжак в края на ХтХ век завършва 9 симфонии, от които именно последната е открояваща се и репертоарна. Брукнер присъства в музикалната история с 11 симфонии, но първите две от тях той счита за непълноценни, а последната му симфония, писана в състояние на напреднала болест, е именно Деветата (1890), носеща посвещението "На Господа моя Бог".
Изследователите на музикалното творчество на Бетовен казват, че Деветата симфония изявява пълнотата на личността и творчеството му не само защото това е естествено за късните опуси на всеки автор. Първите опити за музика към текста Бетовен прави през 1792,
- в ескизните си тетрадки от 1798-1799
той нахвърля откъси, връща се към замисъла си през 1808, 1811, 1818 и през 1823 го завършва. Темите в симфонията имат свои прототипи в предишните му опуси: в песента "Взаимна любов" от 1794, Четвъртия клавирен концерт от 1806, Хоровата фантазия от 1808, третата песен по текст на Гьоте опус 83, кантатите "Леополд" и "Йозеф" от 1790, Втората симфония, "Фиделио" и увертюрата "Крал Стефан". Радикално новият подход на Бетовен към смесването на "симфония" и "оратория" не се приема от съвременниците му, които намират финала за проява на лош вкус.
Бетовен прекарва последните месеци от живота си на легло, посещаван от много свои приятели, познати и почитатели. Той умира на 26 март 1827 година, на 56 годишна възраст. Още на възраст 30 години често боледува. Той погребан на 29 март 1827 г. в гробището "Веринг" във Виена. Обявен е ден на траур, училищата са затворени, а последна почит на композитора отдават над 20 000 души.
По повод годишнината на симфонията Берлинската държавна библиотека показва оригиналната й партитура, за да отбележи 200-годишнината от премиерата на творбата. Ръкописът е изложен в Stabi Kulturwerk, изложбеното пространство на библиотеката, от 7 май до 25 август.
Антон Шиндлер, секретарят на Бетовен, продава на Кралската библиотека в Берлин първите части от партитурата още през 1846 г., а липсващите са купени през 1901 г.
Различните места за съхранение на отделни части от ръкописа по време на Втората световна война означават, че той не е бил напълно сглобен отново до обединението на Германия почти половин век по-късно.
Оригиналната партитура сега се съхранява в Берлинската държавна библиотека, където се пази при строги мерки за сигурност. "По правило партитурата с подписа на композитора никога не напуска трезора", казва пред медиите Мартина Ребман, ръководител на музикалния отдел на Stabi.
За последен път е показвана на широката публика през 2020 г., когато е била част от изложба за отбелязване на 250-годишнината от рождението на Бетовен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
