На 6 юни м. г. беше изрисувана "Стена на славата", върху която са изобразени Васил Левски и Христо Ботев
Игнатица е добре познато селище със своите 18 стари оброка и единственото, в което има храм "Св. Игнатий Богоносец". То е разположено в старопланинска котловина, недалеч от десния бряг на река Искър на 35 км южно от Враца. Селото е с богата история, а тази година на 1 май се проведе първото издание на Фолклорния фестивал "Игнатица пее, Ржана ехти!". Със събитието бяха отбелязани Деня на Игнатица и 105 години от създаването на местното читалище НЧ "Н. Й. Вапцаров-1919" и Кметството.
Районът на селото е бил обитаван от дълбока древност. През първото хилядолетие преди Христа (около пети век) Искърският пролом е заселен от тракийското племе Трибали. През 75 г. пр. Христа римските легиони навлизат в днешна Северна България, а през 29 - 28 г. пр. Христа включват земите на Искърския пролом
- в Римската провинция Тракия
По това време и до края на римската епоха селото се е простирало в днешните територии на Зверино и Игнатица. През Възраждането, когато започват освободителните борби, покрай селото преминава четата на Панайот Хитов (лятото на 1867 година), а също така и част от четата на Христо Ботев след разделянето й, начело с Димитър Икономов.
Първите данни за името на северозападното село Игнатица са от турските регистри през 1548 г. под името Игнатиче. Според местно предание село Игнатица някога се е намирало в м. Пелиньо или Селимов камък. По време на една от чумните епидемии хората се разбягали зад дола в м. Ливагето.
Има няколко версии за името на селото. Първата и най-разпространена е, че в близост до извора Драгокя, на мястото на днешното село, най-напред се заселил един ковач на име Игнат. Той построил занаятчийската си работилница точно там. Първоначално селяните
- ходели за услуги при прочулия се майстор,
но постепенно започнали сами да се заселват наоколо.
Игнат имал много красива жена и всеки, който ходел при него за услуга, казвал че не е бил при Игнат, а при Игнатица - неговата жена.
Така възникнало сегашното село, а тя му дала своето име.
Въпреки голямата древност на селото не се знае с какво име се е водило през вековете. Макар и незасегнато от войната пряко, през първите следвоенни години с. Игнатица бързо възстановява начина си на живот, преустроява се с промените и продължава ритмичното си развитие.
Въпреки, че селото си остава бедно, със стари, но хубави къщи, до към 1956-1960 г. От този момент започва истинското разкрасяване на селото.
- През 1950 г. то е електрифицирано,
гатерът е снабден с електродвигател и се мести в долния край. Създава се салон и кино, организират се манифестации, здравеопазването се развива с бързи темпове.
Реките, които минават през Игнатица не са големи, но са достатъчно, за да задоволят стопанските нужди на местните жители. Изворите са много. На всеки извор има построена чешма или поне кладенче - Бахчата, Горни кладенец, Батилец, Извор, Конски кладенец и т.н.
Новите къщи в с. Игнатица започват да се строят след 1956 г. Те били от нов тип, в които има всичко необходимо - кухня, баня, гостна, спалня, детски стаи, тавани и мазета. До 1958 г. селото било на отделни махали, но след 1965 г. Игнатица придобива друг вид.
В района на Игнатица се намират останки на селище от бронзовата епоха и на
- тракийско селище от желязната епоха
В местността Кутровица са запазени две тракийски надгробни могили, които не са проучени от археолози. В поречието на р. Жръньовица има следи от трако-римско селище.
На мястото на централното днешно село Игнатица има останки от богато българско средновековно селище и неговия некропол - м. Са?лкин гроб. Останки от средновековни некрополи - до сградата на потребителната кооперация в селото и в двора на Илия Ненчев. Разкрити са християнски погребения с накити от XII - XIV в. От същото това време са и развалините на голямата средновековна крепост Градище. Игнатица се среща в османски регистри под името Игнатиче, които датират от средата на XVI в. и в един регистър за населението на селото от 1866 г.
- Старата носия на жителите е бялодрешковска
Врачанското село е единственото, в което има храм "Св. Игнатий Богоносец". Ето защо жителите му празнуват двоен празник - Игнажден и храмов празник на 20 декември. Този ден се почита св. Игнатий Богоносец. Той е първият свети отец и учител на Църквата, както и първият богослов след апостолите. Роден е в Антиохия - сега незначимо селце на име Антакия, в източната част на Турция. Бил е вторият епископ на Антиохия. При гоненията на римския император Траян срещу християните св. Игнатий бил заловен и осъден на разкъсване от зверове в римския Колизеум.
Селото е в културната територия на Черепишкия манастир. Църквата "Св. Игнатий Богоносец" e изградена с дарения на местни жители и фирми. Строителните дейности се извършват предимно с доброволния труд на хората от селото и наетите по програмата за временна заетост в Игнатица. Осветена и открита на Игнажден - 20 декември 2007 г.
Селото се слави и със своите 18 стари оброка, които се правят още от преди Освобождението почти без прекъсвания. На всички оброчища има стар камък от бигор, а до него в повечето случаи са поставени циментовият от края на ХХ век и съвсем нов - от последните години каменен кръст.
В своето краеведско изследване за Игнатица Петър Вутов изрежда 18 оброка, които са обслужвали многото махали: "Докъм 1958-60 г., селото беше разпръснато по цялата планина на отделни махали, всяка една от тях си избираше празник и правеше т. нар. "Оброк".
Оброците се правят за живот и здраве и предпазване от град, гръм, змии, лоши нападения, както и за дъжд".
На Петковден повече от 50 жители на селото отново се събраха на оброка в планината.
Миналата година на 6 юни, беше изрисувана "Стена на славата". Върху нея са изобразени Васил Левски и Христо Ботев, а между тях е изрисуван най-младият ботев четник Александър Чендов. Портретите са изрисувани от художника Евгени Кучков и се намират в центъра на селото. Целта е да провокират хората към опознаване на историятa.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
