- БГ хотелиерите дават 36 милиона евро годишно за реклама, но това никой не го отчита
- До края на юни имаме над 1 милион повече влезли в страната в сравнение с 2019 г., казва доц. Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Драганов, три пържоли за 500 лв. във Варна се превърнаха в най-обсъждания въпрос в България. Редно ли е цената на порцията, пък била тя и със специално месо, да се обявява на 100 гр.?
- Вярно е, че този случай придоби много голяма популярност. Истината е, че това е добре по две причини. Първата е, че се появяват заведения, в които се сервира храна, която много добре се възприема в Европа и по света - телешките стекове от висока класа. Това ни нарежда към дестинациите, които са отлични. По същия начин много добре е , че стана тази дискусия, за да се разбере, че са необходими промени в наредба ╒ Н-18. В нея изискванията са такива, че в конкретния случай ресторантът е действал в съответствие с наредбата. Тоест, за да може да бъде издаден фискален бон, се изисква да има точен грамаж. Това е невъзможно точно за тези меса, както и за някои риби, омари, стриди и други.
- Появи се информация, че по морето таксуват дори леда - 1 лв. за няколко кубчета. Правилно ли е това?
- Имаме над 36 000 места за хранене, от които една голяма част е по морето и такива случаи няма. Така че, ако някой някъде инцидентно е сложил такава цена, просто клиентите не трябва да влизат в такова заведение.
- Каква е оценката Ви за сезона до момента и как стои България в сравнение с Гърция и Турция?
- Сезонът върви много добре. Като числа по отношение на броя на влезлите в страната чуждестранни посетители сме на плюс. От началото на годината до края на месец юни имаме над 1 милион повече влезли в страната в сравнение с предпандемичната 2019 година. През месеците май и юни се движат с около 7 % ръст по данни на Министерството на туризма. Това значи, че като бройка имаме увеличение на чуждестранните туристи. По отношение на пътуването на българи имаме намаление по отношение на пътуванията на българи, ако гледаме какви са задръстванията по пътищата и магистралите. Имаме свръхпредлагане и на столове на ресторанти по Черноморието, които продължават да се увеличават с проценти всяка година. Те водят до усещането у предлагащите туристическа услуга, че са по-малко заети. Това е вследствие от антиполитиката, която водят общините по Черноморието, давайки разрешителни на всеки, който иска да строи.
- Гърция, Турция, Румъния, Италия вече се ребрандираха след пандемията. На този фон страната ни изостава. Защо Бранд България е нужен и как той ще помогне за превръщането на страната ни в атрактивна туристическа дестинация за четири сезона?
- Има недостиг на правилна информация, тъй като, когато говорим за ръст на туризма в България, той не е по-различен от този в Гърция и Турция спрямо 2019 година. Движим се с малко над 2019 година, в рамките на 4%. Същото е състоянието и в южните ни съседки. Да кажем, че постигайки този брой туристи, съотнесено на територията на страната и на нашата база, като ръст спрямо Гърция и Турция, при положение, че харчим само 16 милиона лева, а Гърция и Турция харчат стотици милиони, някак си излиза, че България най-ефективно харчи всеки цент за туризъм. Защото с толкова малко пари получава около 13 милиона туристи, които ще влязат в страната. Тук има едно голямо "но", което в България никой не коментира, включително и Министерството на туризма - парите, които плаща туристическата индустрия по брандиране на България чрез туроператорите в чужбина. Във всеки един договор на хотелиер с който и да е чуждестранен туроператор съществува клауза. Според нея от общия оборот се заделя част от сумата, която е за публикуване на интернет сайтовете за рекламни събития, за издаване на брошури, листовки и информационни материали. С тях България се рекламира от страна на туроператора, за да може да запише туристите, които влизат в България. Когато кажем, че имаме значителен ръст на записаните в Полша или Великобритания и във всяка една европейска дестинация, трябва да знаем, че това става вследствие на парите, които се плащат от българските хотелиери. Това са около 36 милиона евро годишно. Така че спрямо обема на България ние стоим точно там, където се намират и Гърция, и Турция, и други дестинации. Единственото, което е по-различно, е, че ние не отчитаме тези пари.
- Какво за Вас е "Бранд България"?
- За мен "Бранд България" е море, планина и културен туризъм. Общо взето ние в последните 130 години се рекламираме като страна на розите, още от изложението в Чикаго през 1897 година. По- късно първото изложение в Париж, в което България участва и след Втората световна война, навсякъде България се е рекламирала като страна на розата и до ден днешен се рекламира с този символ. Последният символ беше направен по време на правителството на Симеон Сакскобургготски през 2004 година. Това, с което България е известна, е, че е страната на розите.
- "Бранд България" трябва да стъпи на регионални брандове. Кампанията "Бранд България" на "Стандарт" вече работи по създаването на "Бранд Родопи". Какво според Вас трябва да включва той?
- Според мен трябва да има трансформация на туристическите райони. От 9 туристически района сега, България трябва да стъпи на 3 - Мизия, Тракия и Велика Македония. Това са брандовете и трите туристически народа и с тях да започнем нашия разказ за Горна Мизия, която се намира на север от Стара планина, за Тракия, която се намира в южната част и граничи с Черно море, както и Горна Мизия и Македония, която граничи с Тракия, съответно Долна Мизия и стига чак до днешна Гърция. Характерното в това райониране е, че ние изцяло можем да разкажем историята на траките с техният талант в създаването на всякакъв тип произведения. В Горна Мизия се намира и най-старото злато на света, което е във Варненския некропол. Ние също така сме единствената част от Македония, в която имаме изключително добре запазен български език култура. Българската история е изключително добре съхранена и обичаите също. Нужно е ние да ги пропагандираме по света чрез "Бранд България"- Мизия, Тракия и Македония.
- От години сте част от кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България". Какво трябва да направи държавата, за да се превърне културно-историческият туризъм в двигател за развитие на регионите?
- Чрез Министерството на туризма държавата трябва да навлезе в социализиране и управление на собствеността. Това представляват туристическите ценности - всички археологически паметници, чудесата на природата, всички исторически и културни забележителности, които са публична собственост и чрез тях да могат да се рекламират Мизия, Тракия и Македония.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
