- Г-н Йорданов, каква диагноза бихте поставил на обществото ни днес - здраво ли е, болно ли е, излизащо от реанимацията или недъзите му граничат със симптомите на пандемия?
- Не бива да даваме крайни дефиниции нито в едната, нито в другата посока. По-скоро нашето общество е в процес на трансформация, както впрочем и още много други общества по света. Ние сме и в постпандемичен период.
При мен например, идват за помощ все повече пациенти. Много се увеличиха паническите състояния, психическите разтройства, проблемите с агресивното поведение и влошените отношения в семейството, депресивно подобните състояния (близки до депресията, която е вече клинично състояние). Хората с подобни оплаквания имат усещане за безпътица и загуба на смисъл. Съдейки по тези индивидуални заявки от нашето общество можем да направим извода, че пандемията от Ковид 19 ни отне илюзията за контрол; вярата, че сме способни да управляваме живота си, природата и всичко, което ни заобикаля. Отне ни и възможността да подхранваме нашата емоционална интелигентност като я трансферира през социалните мрежи. Но се оказа, че те не са достатъчно добър байпас за естествените отношения между хората. Пандемията създаде условия да нямаме чувство за сътрудничество и взаимопомощ, които в крайна сметка са достатъчни хората да живеят в общества.
- Бил сте криминален психолог в МВР. Четох, че сте съчувствал дори на доказани престъпници. Защо, какво провокира Вашата милост в подобни ситуации?
- Това се дължи на най-нормалното човешко съществуване. В крайна сметка освен ние хората да бъдем зли и проклети, сме способни и на емпатия. Когато видиш, че е изчерпана перспективата на даден човек, че той е бил оставен почти без избор, че не е могъл да намери по-конструктивно и правилно решение на проблемите си и когато видиш, че съдбата е била против него, няма как да не изпиташ човешка съпричастност. Но вижте, не всеки член на обществото, който е извършил човешки деяния, е престъпник в измеренията, в които хората си го представят. Светът не е черен и бял. По принцип да извършиш тежко престъпление е изключително тежко травматично преживяване. Това едва ли не специалистите го наричат прекъсване на кармата. Тези хора искат да разтоварят деянията си от своите плещи.
- Имате ли пациенти, които сте убедил да не извършват подобни крайни действия?
- О, надявам се да е така. Не мога да съм сигурен, но поне при няколко от тях усещам, че съм успял да помогна така, че те да се вразумят, да намерят изход, да решат на пръв поглед нерешимия си проблем с близките си, със семействата си и т. н. Обикновено след година или две са ми се обаждали хора, за да ми споделят, че нещата при тях са се развили благоприятно. Дори и вчера говорих с едно младо момче и от думите му разбрах, че е намерил правилния път в собствения си живот.
- Седмица след взривовете в Елин Пелин все още има много въпросителни, свързани с тази трагедия. Защо специалистът - покойният вече Шишков е завел там и дъщеря си, какво е правил на място синът на собственика на складовата база и т. н. Имате ли версия по случилото се?
- Честно да Ви кажа това наистина си е трагедия. Просто понякога съдбата така нарежда нещата, че се случва непоправимото. Не искам нито да коря двамата бащи - единият е мъртъв, другият белязан за цял живот със смъртта на сина си. Съмнявам се, че трябва да търсим някаква зла умисъл в случая. Нека първо да се изяснят фактите. Наистина аз не бих ровил и не бих коментирал неща, които не са ясни като фактология. Тази конструкция на конспиративните теории като цяло не е много работеща в тежки ситуации. В нас винаги се вселява този страх от първичния хаос и търсим някой, който да ни спасява. Едни критикуват институциите, други родителите, трети се обръщат към световната конспирация. Но дори и световната конпирация е някаква форма на контрол. Ако се вгледаме в същността на разбиранията, че все пак някое човешко същество контролира нещо, с което влияе на другите. Тоест, това е пак под човешки контрол. И това е някаква, макар и парадоксална, но психотравматична маневра за да се избегне първичният страх. Така, че в този случай не бива да прибързват с коментатари и журналистите.
Причините може да са най-различни.
- А нажежената политическа обстановка у нас как ще коментирате?
- Аз по-скоро виждам известна степен на охлаждане. Не знам защо Вие мислите, че обстановката се нажежава. Тя беше нагорещена доста дълго време, при това по много причини. И сега съм убеден, че въпреки горещото лято, ще имаме една прохладна политическа есен. Защото, както се казва, и човешките бесове имат лимитни граници. Аз поне виждам няколко фактора за това въпреки активното участие на омръзнали ни лица, които години наред вървяха след събитията и ги коментираха реактивно. Та, гледайки ги, виждам че и те като цяло не са толкова яростни в коментарите и в прогнозите си да преувеличават очевидните неща. Ние вече слизаме от билото на революцията. В момента сме на платото и вървим надолу по пътя към нормализация. Защото и парите свършиха, и екстравагантните пиари се изчерпаха, и временните приятели избягаха. Има сериозни рискове да загубим средства и хората, които финансираха доскоро странни политически субекти, имат някаква доза прагматизъм. Те едва ли биха продължили да финансират губещи каузи. Виждам, че се появиха и дежурните социологически агенции, които започнаха да дават вече оценки за това какво ще се случва на изборите.
- Да, в четвъртък, на 1 август излезе проучване на "Маркет линкс", според което ПП-ДБ отново ще са на второ място след ГЕРБ в 51-я парламент.
- Не бих искал да ги обиждам, но поне последните три пъти, когато те са правили прогнози, имат сериозно разминаване с фактологията. Обикновено се завишават резултатите на ПП-ДБ и силно се подценяват тези на "Възраждане", БСП, дори на ГЕРБ. Това го давам като пример за опит да се манипулира, да се рефрешва посърналата общност на някои избиратели. Но вижте, много ясно ще кажа: тези партии, които изберат да се обърнат към 70 процентните негласуващи (аз считам, че от тях поне 40 процента са гласуващи), тези които се обърнат не към твърдите си ядра, а към хората с активни позиции, но са отблъснати, те ще имат успех.
В реални измерения по този начин активността на изборите може да се покачи с 10 - 15 процента.
Политиците дълго време се опитваха с един и същ модел да се провалят и продължават да го правят. Ако сменят тактиката и се обърнат към тази група - това означава да се чуе простичко нов начин на разтоварване, да се чуе език който не е на омразата, да се говори за много по-реални и практически неща, да се направи едно истинско приоритизиране на важните неща. Тоест, един тайминг да се сложи на всичките реални идеи. Разбирам, че за някои партии корупцията е най-важното нещо, но аз както неведнъж съм казвал твърдя, че корупцията няма партиен билет. Тя е навсякъде както видяхме многократно през годините, особено през последните 2-3. Така, че корупцията е постоянен обществен проблем и той не се решава с махането на един човек или с правенето на някакви конституционни промени. Това няма как да се случи. Това е един многопластов, сложен процес и изисква не просто повтаряне на опорки, а много по-ясно и по-категорично отношение на ежедневно ниво. Имаме спешни и важни неща, които трябва да разрешим. И определено точно тези промени, които претърпяха съкрушение в Конституционния съд, показаха, че това не са сред важните проблеми. Имаме си други. Това са неща, които засягат благосъстоянието на хората. Позовавайки се на изследвания на различни авторитетни социологически агенции ще кажа, че България никак не е лошо място за живеене. Тоест, мантрата, че живеем зле, не е вярна.
Второ: българите искат да живеят по-добре. Те не желаят да се връщат към старите периоди на по-лош живот. По-скоро някой трябва да им разкаже, че е може да живеят по-добре.
- Да разбирам ли, че политиците ни наистина са готови да сменят приказката за бъдещето на България?
- Не всички. Но тези, които го направят, ще имат успех. Те трябва да докажат, че са наясно с проблемите на хората, че са способни да реализират политики и имат доблестта и честността да убедят избирателя, че няма да продължат да се правят на безгрешни. За да спечелиш доверието на избирателя, трябва да покажеш, че си способен и на самокритичност.
- А допускате ли, че нова партия около президента Румен Радев би могла да разбърка политическата подредба?
- Не. Първо не смятам, че г-н Радев с лекота ще напусне удобството на институцията в която се е барикадирал и умело се намесва в политическия живот. Не вярвам, че хората около него ще наберат сериозен електорален актив. Не забравяйте, че нашият действащ президент е доста институциялизиран човек. Целият му живот и кариерен път са преминали в институции. Не съм сигурен, че той би се справил толкова ловко и умело на калния терен на политиката, както сега лавира с помощта на съветниците от Изток. Г-н Радев със сигурност не е глупав човек и със сигурност няма да се втурне въодушевено да печели избори с тези негласуващи уж 70 процента. Това са бляновете на Слави Василев, който не спира да ходи по телевизионните студиа и да обяснява как ни трябвала президентска република.
- Светът буквално гори - войни, пожари, нестабилна политическа ситуация. Как виждате бъдещето на базата на реалните факти?
- Знаете ли, не че се оплаквам, но щях да бъда доста по-богат човек, ако можех да предвиждам бъдещето. Вярно е, че съм роден на дата с баба Ванга, Бог да я прости, но отказвам да бъда врачка. По-скоро мога се позова на нещата, които се случват и които са минали. При всички положения има страшно много рискове пред нормалността. В ситуацията, в която светът се размъти и върви процес на избистряне на водата, сигурно ще видим още неприятни събития на световната и на вътрешната сцена. Но пак казвам: билото на хистерията, на фалшивата революция е прехвърлено и вече се спускаме. Разбира се, не бива да забравяме, че при спускане от високи места, съществуват даже много повече рискове, отколкото при качването. Така, че виждам процеса към нормализиране, към преструктуриране. Видяхме и реакциите към Олимпиадата относно твърде екстравагантните изпълнения, които ни показаха домакините. Общо взето хората започнаха да се отказват от най-крайните форми. Ще вървим към една средна полуос на развитие, което няма да се случи с магическа пръчка. Но пътят е натам.
- И човешките бесове имат лимитни граници
- Отказвам да съм врачка, щях да съм доста по-богат ако можех да предвиждам бъдещето
- Да не търсим зла умисъл за трагедията в Елин Пелин
- Политическата есен в България ще е прохладна
- Социалните мрежи не са добър байпас за естествените отношения между хората
- Пандемията ни отне илюзията за контрол, вярата че можем да управляваме живота сие прохладна
- Корупцията няма партиен билет
- Нужен е тайминг на всички реални идеи
- Има много рискове пред нормалността
- Не вярвам, че президентът Радев ще се справи умело на калния терен на политиката, както сега лавира умело с помощта на съветниците си от Изток, казва психологът Росен Йорданов в специално интервю' за вестник СТАНДАРТ
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
