Революция в туризма! Румен Драганов с оферта за заплати

- Г-н Драганов, летният сезон вече започна. Каква е вашата прогноза, силен ли ще бъде?

- Информацията, с която разполагаме до момента е, че очакваме един силен сезон.

- Какви са предизвикателствате пред туристическия бранш към настоящния момент?

- Да се справи успешно с повишения брой туристи, като пикът ще бъде в края на месец юли и първата деседневка на месец август.

- На какви туристи разчитаме този сезон - български, чуждестранни?

- Около 65% ще бъдат българските туристи и околко 35% - чуждестранните.

- Очакват ли се някакви промени в цените на хотелиерските и ресторантьорските услуги?

- Ние имаме много голямо разнообразие на цените, тъй като става въпрос за силна конкурентна борба. Всеки може да намери тази цена, която го интересува.

- Ако сравните спрямо миналата година, каква е равносметката?

- Големият скок на цените беше през 2022 г., много по-малък през 2023г. За 2024 г. се запазват нивата на цените от миналата година и това е една от причините хотелиерите да говорят, че не могат да постигнат рентабилност, тъй като в същото време има увеличаване на разходите - заплати, винетки, енергия. Така че цените изостават спрямо доставните и тези, които предлага туристическият бизнес.

- Стана ясно, че хотелиери и ресторантьори ще увеличат заплащането с 10% и 15 %, но през изминалата седмица се появи информация, че въпреки това работниците не са доволни. Как бихте коментирали това?

- Имаме един много дълъг период, в който работещите в туризма не получаваха заплати, които отговарят на положения труд. Ние изоставаме, от една страна, по отношение на заплащане на труда и от друга страна, заплащане на осигуровките. Така че работещите през последните 25 години в туризма не могат да вземат достойни пенсии, което е доста разочароващо. Те не виждат никаква защита и до ден днешен за коректност, профсъюзна защита, защита на техния труд и заплащане, липса на каквато и да организация в тази посока и в същото време има много неудовлетворени от това, че се договаря едно, а накрая не си получват обещаните заплати. Цялото това недоволство доведе до това, че хората отидоха да работят в чужбина. Много българи работят в Гърция,Кипър, Италия, Германия, Великобритания, САЩ на круизните кораби. Работодателите в чуждите страни са изключително доволни от трудолюбието и професионализма на кадрите, които са от България и работят в туризма.

- Тоест, липсата на работна ръка се очертава като изкюлчително болен въпрос?

- Когато говорим за конкурентна борба се включва и умението на управляващите туристическите фирми да могат да подберат персонал, да направят екипи и да балансират приходите от дейността с разходите за възнаграждение по начин, по който да създават доволни работници. Около 80% от фирмите могат да правят това. Ние сме свидетели на много места за настаняване, хранене и развлечения, като получваме един отличен продукт срещу много добри цени и в същото време персонала работи там от години и се чувства комфортно. И в същото време имаме 20% от фирмите, които по една или друга причина не могат да направят екипи и да задържат персонала. От последните 20 години те 20 пъти са сменяли готвача, други членове на екипите и никой не иска да работи с тях, така че като цяло имаме този проблем. И вече вторият проблем, който не е само за туризма и не е само за България - това е общият недостиг на кадри, който в момента е във всички области на икономиката и почти във всички страни в Европа.

- Решение ли е наемането на персонал от чужбина?

- Миналата година от 36 хил. заети в туризма и съпътстващите го дейности - около 7 хил. са били тези, които са дошли от чужбина. Така че, това нито е решение, нито е избавление. Общото взето решението трябва да се търси в подобряване на заплащането на работещите в туризма. Още през 2015г. обявихме, че ако през 2025г. средната заплата в туризма не е 1 500 евра, работодателите ще имат сериозни проблеми с намиране на работници.

2025 г. е догодина. По онова врее имаше голям форум на Съюза за балнео спа и уелнес. Там исландският представител в европейската спа организация каза, че средната заплата в Исландия на работещите в спа хотелите е 3 500 евро. Продуктът в Исладния не е по-различен от този, който се предлага в България. Сега не говорим за 3 500 евро за работещите в спа сектора, а за 1500 евро. Ако не може да го направим, това означава, че нямаме менажери и собственици, които да управляват собствеността по начин, по който тя да носи приходи.

- Според Вас услугите, които предлагаме тук в България могат ли да се сравнят по качество тези, в други Европейски държави?

- 100 %. Поръчайте си пица по телефона. И ще Ви донесат пица. И тя не е по-различна от пицата, която ще ядете в Италия, родината на пиците, не се изработва за по-дълго време от времето, което се изработва в Италия - 4 мин. И не струва повече от това, което струва в Италия. В Италия е 7 евро, тук е 14 лв. Може да се сравняваме, но нямаме самочувствие да излезем с такива цени, каквито трябва да бъдат. Затова наказваме персонала си като виновен затова, че той трябва да работи за без пари, в името на някаква социална политика, за да храним германци, англичани, австрийци и всякакви други туристи на по-ниска цена.

Тоест, години наред България извършва някаква социална политика на ЕС да храни богатите европейци без пари и да не дава пари за заплати и пенсии на работещите в България.

- По ваши думи - трудът на българските хотелиери и ресторантьори е обезценен в България.
- Абсолютно. Повече от 25 години се води абсолютно ненужна социална политика. Наричаме богатите европейци - бедни. Но всеки един от тези бедни европейци, които идват в България, в джоба си има поне 2 кредитни карти с по 15 хил. евро. И ние решаваме, че не бива да плашим с цени, не им искаме парите за това, което струва. По този начин, ние им казваме: "Ние няма да живеем, ние няма да имаме пенсии, ние няма да си правим зъбите, за да може вие да живеете добре тук в България и да се чувствате като царе."