Културното наследство ни помага да вървим всички заедно,въпреки различията си, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ проф. д-р Георги Вълчев, ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
- В публичното пространство има спор около студентските такси. Премиерът акад. Денков предлага да се премахнат, негови опоненти обаче са категорични, че някои от вузовете ще загубят автономията си. И съветът на ректорите е против. Какво е личното Ви становище по въпроса, проф. Вълчев?
- Като университет изразихме общо становище, гласувано от Академичния съвет, което не се противопоставя на идеята за разширяване на достъпа до висше образование като социална мярк Но това би трябвало да стане не чрез общо поемане на таксите на всички студенти, а чрез подпомагане на социално слабите и чрез стимулиране и допълнителни стипендии на студентите, които показват отличен успех по време на своето обучение. Такъв тип мерки би трябвало да се обсъждат предварително, да се претеглят плюсовете и минусите, защото и досега имаше защитени специалности, където студентите бяха освободени от такси. Ето едно противоречие - премахвайки всички такси, правим неконкурентоспособни тези специалности, в които явно има дефицит на кадри в страната и трябва да се търсят стимули младите хора да се насочват към тях и да ги превръщат в свое професионално развитие.
- И все пак, трябва ли да има обединение на висши училища, за да е по-качествено образованието?
- Тази идея отдавна беше лансирана. Тя срещна съпротива, тъй като не беше ясна концепцията. В други страни има такива примери, но там се преследват конкретни цели и е ясно каква полза ще произтече от едно такова обединение. Мисля, че ако идеята бъде комуникирана по правилния начин на академичната колегия, ако бъдат посочени смислени примери за обединение и те водят до ясни крайни цели по подобие на това, което се случва в някои от водещите страни, бих намерил тези стъпки за смислени. Но призивът за обединение без ясни крайни цели няма да доведе до добър краен резултат и отново ще се стигне до ситуация и дори да бъдат предлагани смислени мерки, те ще срещат отпор. Ключов елемент в такъв тип стъпки е предварително добре обмислена стратегия и ясни фокусни действия, които да ни доведат до добър краен резултат.
- Просветният министър в оставка Галин Цоков твърди, че безработицата сред висшистите у нас е под 2 процента. Има тенденция младите хора да се реализират у нас, за разлика от предишни години. На какво се дължи това?
- Това беше не само твърдение на министъра на образованието и науката, това беше констатация от резултатите на последната рейтингова система на висшите училища в България. Причините са няколко. Първо, във всички сектори в страната има остър недостиг на работна сила, което означава, че можем да четем кризата и през нейните положителни ефекти. В страната ще се откриват много възможности за бъдещо професионално развитие на младите хора и е много по-естествено да потърсиш реализация най-напред в страната си, ако видиш перспектива и възможност да се развиваш в професионално отношение. На второ място мисля, че влизането ни в едно отворено пространство, където границите са все пак доста условни, позволи на младите хора да се ориентират добре и да видят, че възможностите, които им предлагат много университети в страни от Европейския съюз, всъщност не водят до по-качествено образование. В този смисъл наскоро казах публично, че слуховете за смъртта на българското висше образование са силно преувеличени. Софийският университет е пример в това отношение, тъй като ние водим в почти всички професионални направления в едно външно оценяване, каквато е националната рейтингова система. Накратко - от една страна широкият пазар на труда в Европа и в света, защото смея да твърдя, че голямата битка на 21-век ще бъде битката за квалифициран човешки потенциал, създава възможност за "изтичане" на млади хора от страната. От друга страна обаче, сме свидетели, че тя поражда и обратната тенденция - стъпвайки в тази голяма, отворена среда, младите хора осъзнават предимствата да се развиват в собствената си страна и това е много радостен факт. Разговаряйки със студентите, се опитваме да им обясним точно това - да гледат кризата като възможност, а не като низ от проблеми, които трябва ежедневно да преодоляват.
- Каква е връзката между образованието и демографската криза, на която Европейската комисия посвети цялата 2024 година?
- Проблемите с демографията са много сериозни и те не са свързани единствено и само с образованието или с повишаване на материалния стандарт. Тук има много други фактори - каква е поселищната структура на живот в България, докога ще продължи обезлюдяването на малките населени места, защото те винаги са генерирали демографски потенциал, който е поддържал живота в тях, захранвал е и разрастването на по-големите градове. Образованието има ключово значение в тези процеси. Колкото повече се свиваме демографски, толкова повече трябва да даваме възможност на децата с интелектуален потенциал да намерят своето място в обществото и да се реализират спрямо своите възможности, защото когато разполагаш с малко хора, трябва да идентифицираш в почти максимален размер децата, които имат такова желание и възможности. Ако загърбим образованието, нямаме перспектива като общество и оттам демографската криза ще се задълбочи още повече.
- Изкуственият интелект доколко би помогнал в образователния процес? И обратното - как да предотвратим евентуални негови грешки, които могат да ни подведат?
- Изкуственият интелект е съвършено нова технология, която тепърва ще намира своето приложение във всички сфери на обществения и икономическия живот на съвременните общества и няма как да се направим, че тези технология не съществува. Ние трябва да се съобразяваме с нея, тъй като поражда сложни процеси. Всяка една технология носи със себе си огромен положителен потенциал и разбира се, крие в себе си и много негативни ефекти, които могат да се отразят дори на ниво индивидуално човешко поведение. В тези сложни процеси трябва да следим внимателно употребите на изкуствения интелект. В областта на образованието той също може да бъде разглеждан по подобен начин - от една страна може да подпомогне образователния процес и ние вече провеждаме серия от лекции, дискусии в университета, насочени и към преподаватели, и към студенти, за да дадем възможност да се осъзнаят положителните страни, да бъдат те използвани максимално. И същевременно да не допуснем зад изкуствения интелект да се крият фалшиви дипломи.
- В някои средни училища вече има специалност "Програмист на изкуствен интелект". При вас в СУ има ли такива?
- Софийският университет е първият с магистърска програма "Изкуствен интелект", която вече няколко години привлича голям интерес. Към университета има създаден институт, чиято предметна дейност е основно развитието на изкуствен интелект в България, тъй като зад развитието на този тип технология в световен план стоят огромни корпорации. Знаете за злоупотребите с лични данни, които непрекъснато изтичат под различна форма, така че Институтът INSAIT всъщност разработва български вариант, който се различава доста от комерсиалните варианти. Той създава определени модели, които могат да се прилагат в държавни институции, в общини. Могат да се прилагат във всички сфери на обществения живот, а създаденият от INSAIT модел може да бъде надграждан. Колегите предлагат и обучения на партньори, които желаят да внедряват разработените от INSAIT продукти в сферата на изкуствения интелект. Има и огромен международен интерес към дейността на института, тъй като той успя в няколкото години на своето кратко съществуване да привлече водещи имена в областта на технологиите, свързани с изкуствения интелект. Това, разбира се, не остана незабелязано и в момента към партньорство с работата на института заявяват големи технологични компании. Наскоро на посещение в страната беше министърът на икономиката на Япония. Той доведе със себе си цяла делегация от мениджъри и представители на водещи технологични компании в Япония, което показва, че INSAIT е световно разпознаваем институт. За това говорят и техните публикации, които са индексирани изключително високо в световните бази научни данни. Опитваме се да разширим връзката на INSAIT с математическите гимназии, специализираните гимназии по програмиране, използване и доразработване на изкуствен интелект. Неслучайно асоциирахме към Софийския университет такава гимназия в Бургас и ще търсим в бъдеще непрекъснато такъв тип партньорства, защото това е ключово - да бъдат идентифицирани още в тази ранна възраст децата с огромен потенциал, да могат да бъдат обучени тук на световно ниво, контактувайки със световни учени, да се развиват и да продължат да работят за страната ни.
- Имате ли обратна връзка с ваши студенти, които се реализират в чужбина? Доколко тяхното образование е конкурентноспособно?
- За съжаление нямаме стройна система, изградена към момента, за проследяване на реализацията на наши студенти в чужбина. Отделните факултети се опитват да проследяват такъв тип развитие, имаме известен поглед върху тяхната реализация и смея да твърдя, че студенти, които са завършили специалности в Софийския университет, имат много добра реализация в чужбина. Неслучайно те са търсени в цял свят и това казах и в началото на това интервю - ние трябва да свикнем, че битката за човешкия потенциал е и наша битка. Ако искаме да вървим уверено напред като общество, трябва да се грижим и да предоставяме условия за нашите млади таланти и отново ще спомена института INSAIT - преди две седмици обявихме, благодарение на дарителски средства, които са постъпили при тях, създаването на бакалавърска програма във Факултета по математика и информатика, където след специален подбор, който е публично обявен вече, студентите да могат да получават по време на цялото си обучение по 2000 лв. месечна стипендия, за да могат да се посветят на обучението, да добият базови, широки познания в областта, за да са много конкурентноспособни и да могат да развиват страната ни. Самият факт, че в INSAIT вече има и много чужденци, които идват от всички краища на света, за да правят своите докторантури, да се включват в научните изследвания и проекти в института, говори, че това е правилният път.
- В качеството Ви на ръководител на най-голямото и престижно висше училище в България Ви питам: как трябва да бъде менажирано културното наследство?
- Това е много болна тема в България, защото ние сме страна, която обитава територия, белязана от множество култури и цивилизации. Техните материални знаци трябва да съхраняваме, трябва да популяризираме и да изграждаме един позитивен образ на страната и през културното си наследство, освен през настоящето развитие на страната. Тук трябва да бъде търсен много добър баланс, защото ако заложим единствено и само на културното наследство, привличайки вниманието и на външния свят, на туристите, които ще изберат страната ни като дестинация за своето пътешествие, ако се сблъскат с една неразвита обществена среда, ефектът няма да е добър. Културното наследство трябва да покаже, че тези земи са наследници на дълговечно човешко присъствие, че те винаги са давали възможност хората да намират препитание тук, да се чувстват уютно по тези места и че в бъдеще същите тези територии, които за съжаление по време на прехода до голяма степен обезлюдихме в определени райони на страната, имат бъдеще. Това е смисълът на културното наследство. Да се разбере, че един човешки живот е разположен в много по-дълг хронологичен обхват, че процесите започват много преди ние да се появим на бял свят. Нещо, което помага въобще да се успореди и да се хармонизира общественият живот. Ние живеем поколенчески в различни светове. Културното наследство дава възможност тези светове да не се сблъскват, а хармонично да си препредават положителните неща, да се уважават традициите, да се търси приемственост и да се търси общ път към бъдещето е възможно. Трябва да започнем да изграждаме балансиран образ на страната, в която ключовото наследство трябва да е много важен фактор, но не единственият.
- Вие сте историк и философ. С какво Ви зарежда членството в Общобългарски комитет "Васил Левски" и Форум "Културно наследство"?
- Зарежда ме с няколко неща. Първо - периодът на Българското възраждане е показал, че макар и част от една чужда и вече изпаднала в сериозна криза империя, без да има собствени държавни институции, без да има толкова силно развит светски модел на образование, това общество е прозряло основните въпроси, пред които са изправени хората от XIX век - да предложат едни от най-добрите решения, да акумулират обществена енергия, да намерят съмишленици, да се преборят за бъдещето на тази страна. Това е преходен период, който по някакъв начин наподобява съвременната ситуация, защото след падането на предишния режим отново навлязохме в период на преход - бързо отваряне към съвременния свят, започнахме да заимстваме чужд културен опит, за съжаление не винаги удачно. Българското възраждане е време на съзидание, тъй като тогавашния ни елит е прозрял накъде трябва да вървим като общество, вярвал е в избраното си бъдеще. Днес ситуацията е различна - най-големият проблем пред съвременните общества е, че те не виждат бъдещето пред себе си. Когато хората имат ясна перспектива, когато са сигурни, че те самите с дейността си ще допринесат техните деца да живеят по-добре, да се чувстват не по-малко уютно в тази страна, тогава отново съзиданието в нашето общество ще надделее над разрухата.
Оптимист съм, защото виждам сред младите хора много будни умове, заредени с желание да променят към по-добро тази страна, а младостта винаги е свързана с периода на мечтите. Виждам воля те да започнат вече да се борят за своите мечти и това е мисията, която ме кара да се взирам във Възраждането, в делото на такъв завършен политически деец какъвто е Левски.
Вторият компонент е културното наследство. Неслучайно казах, че то ни помага да вървим всички заедно, въпреки различията си. Най-големият проблем на днешното българско общество е, че ние сме настръхнали едни срещу други. От най-малкия проблем създаваме барикади, започваме да воюваме, а културното наследство може да ни помогне да смекчим тези конфликти, да намерим пътищата на диалог помежду си. Иначе, ако продължим по същия начин да вървим напред, взрени единствено и само в миналото, няма да се справим с предизвикателствата на новото време. И това е всъщност, което ме движи и в професионален план, и в контактите ми с младите хора - непрекъснато се опитвам да им разкривам тази сложна динамика и да разберат, че нещата не започват от тях и няма да свършат с тях. Вечната игра между живота и смъртта всъщност ни кара да се зареждаме с оптимизъм и най-накрая винаги да тържествува животът. Ако нямаме хоризонт, ако нямаме бъдеще, няма да се справим с тази вечна игра.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
