Пазете се от влизането в дългова спирала, предупреждават експертите
Всеки четвърти се храни и плаща сметки назаем
Животът назаем се превърна в нещо съвсем нормално за българите. Те така свикнаха да покриват с кредити всички дупки в семейния бюджет и да харчат за покупки, ремонти, празненства или почивки много над доходите си, че изглежда по-странно да нямаш пари за връщане, отколкото да си задлъжнял на няколко кредитора. Мнозина прибягват до заеми дори за покриване на ежедневните си битови нужди като купуване на храна и плащане на сметки - това са 27% от хората, които теглят бързи кредити, показва проучване на "Тренд". Става въпрос за по-бедни хора, най-често с ромски произход. 16% ce нyждaят oт бързи пари пo здpaвocлoвни пpичини, a 4% - зapaди xaзapт, показват данните на "Тренд". Проучването е направено по пopъчкa нa Acoциaциятa зa oтгoвopнo нeбaнкoвo кpeдитиpaнe (AOHK).
Haд eднa тpeтa (36%) oт бъpзитe кpeдити ce тeглят зa cpoк oт мeждy пoлoвин и eднa гoдинa. Но 10% пpизнaвaт, чe пpoцecът нa вpъщaнe ce тoчи пoвeчe oт 12 мeceцa.
Бъpз кpeдит cъc cpoк oт мeceц или дo зaплaтa, какъвто е смисълът на този вид услуга, ce тeгли caмo в 5% oт cлyчaитe, a 7% oт заемите ce вpъщaт в тoзи кpaтък cpoк.
Данните сочат още, че над 80% от кредитополучателите се ограничават до 3 бързи кредита. Но има и куриози. "През 2023 г. имаме рекордьор - един човек беше успял да изтегли 56 бързи кредита. Продължава да се прави грешката да се тегли втори заем, за да се погасява първият и да се влиза в лоша финансова спирала", казва кредитният консултант Тихомир Тошев. Той посочва, че има сериозен проблем при бързите кредити, като там се наблюдава ръст при необслужваните. За сметка на това при банковите кредити проблем няма и лошите остават в границата на нормалното за пазара.
В регионите, в които доходите са по-ниски обаче ситуацията е различна. "Тези хора все по-често не успяват да вържат месечния бюджет и посягат към бързите кредити, което е доста грешна политика и по-често тя води до сериозни финансови проблеми", посочва кредитният консултант. И изтъква като проблем, че регулация при бързите кредити липсва. А рисковете не са малко. По закон лихвите при бързите кредити могат да стигнат до 50%. Освен това при тази услуга се начислява и такса поръчител, която може да е от 50 до 100 лева и често не фигурира в лихвата. Така, ако кредитополучатулят не успее да се справи със задълженията си, има опасност да "изгори" и гарантът.
"Бързите кредити се използват най-вече за комунални плащания. Това не е само български патент. Подобни ръстове на обемите на бързите кредити има в Западна Европа. Винаги, когато има криза, има ръст на този вид кредити. Достъпът до тях е наистина бърз. Срещу удобството на бързите кредити обаче стои цената им", коментира пред БТВ Иво Димитров, който е кредитен консултант.
"Аз работя с хазартно зависими хора. Всички мои клиенти са с по много бързи кредити - от 10 нагоре. Когато теглят бърз кредит, те посочват, че го вземат за автомобил, за някаква комунална услуга, а всъщност теглят пари, за играят, да покриват стари кредити", казва психологът Десислава Безинска-Шеинкова.
Тя коментира, че има нещо като "кредитомания" - развиване на зависимост към вземането на кредит.
Ако се окажете с много кредити, които не може да погасите, консолидирайте ги в един общ потребителски заем, съветва кредитният консултант Диан Василев. "Вноската от 1000 лева може да падне на 300-400, ако се изтегли един петгодишен потребителски кредит, а не 12-месечен бърз", обяснява той.
Ръст на просрочията
Към края на септември размерът на необслужваните кредити на компаниите в България, които отпускат т.нар. "бързи кредити", достига 354,6 млн. лева. Те нарастват с 2,4% (8,1 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2022 г. и с 6,2% (20,7 млн. лв.) спрямо края на юни, показва статистиката на Българска народна банка.
При кредитите, взети от фирмите, увеличението е с 24.2% (260.2 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2022 г. Така сумата, която компаниите у нас дължат на фирмите за бързи кредити, стига 1.336 млрд. лв.
Домакинствата най-често теглят бързи потребителски заеми, които вече стигат 3.474 млрд. лв. в края на септември. Те се увеличават с 19.4% (564.3 млн. лв.) на годишна база.
Размерът на жилищните кредити е 16.9 млн. лв. Те намаляват с 52.6% (18.7 млн. лв.) на годишна база, но се увеличават с 3.6% (0.6 млн. лв.) спрямо юни 2023 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
