Проф. Ваня Добрева с призив към управляващите: Не закривайте университети!

- Професор Добрева, през декември миналата година в отворено писмо различни работодателски организации поискаха истинска реформа в образованието. Как може да се промени ситуацията?

- 30 години непрекъснато се коментира въпросът за "истинската" реформа в образованието. Имам усещането обаче, че изразът се превръща в един вид заклинание - идва правителство, сменя се министърът и първото нещо, което се коментира по срещи, е реформа. А десетилетията показаха, че образованието, което всъщност е консервативна система и всяка стъпка трябва добре да се обмисли, постоянно се подлага на изменения. И то, както показват резултатите, не в добра посока. Смятам, че преди да се предприемат каквито и да било действия с цел промяна, особено в духовната сфера, най-важното е внимателно да се анализира постигнатото, да се откроят позитивите и негативите, за да се предприемат адекватни решения.

От 2015 г. в българската образователна система действа Закон за предучилищното и училищно образование. Този закон стана като че ли на инат - тогавашното мнозинство го наложи без да постигне широк национален консенсус. Опозицията и експертите, които настояваха за принципа "бързай бавно", не бяха чути. Сега сме 2024 г., а все още нашето общество не е наясно каква реформа се извърши в българското образование с приемането на този закон: кои са позитивните промени? Как се измени образователната инфраструктура, модернизира ли се? Учениците усвояват ли възловите за ХХт век знания, компетентности и умения?

Друг въпрос. Не е известно, през периода на COVID-19, особено през 2021 г., какви мерки бяха предприети от управленците, за да се гарантира равният достъп до образование на всички български ученици, а и студенти. Моето наблюдение е, че част от тях не разполагаха с най-елементарното за дистанционното обучение - подходящи технически средства и безплатен свободен достъп до интернет. Когато липсва политическа воля, лошите резултати не закъсняват.

Ще припомня един факт. През 2016 г. PISA обяви резултатите от поредното изследване сред българските ученици. Тогава обществото бе изненадано. Но не толкова от средните резултати по четене и математика, колкото от констатираните в изследването сериозни социални различия между българските ученици, от различието в социалния опит на младите хора, резултат от икономоческите неравенства. Какви мерки се предприеха за преодоляване на този проблем до избухването на пандемията? Никой не е наясно. Както не са ясни конкретните политически стъпки на управляващите през 2021 г. в сферата на образованието вече в условията на COVID-19.

Социалните неравенства, регионалните диспропорции сериозно влияят върху образователната система. И, което е огромен проблем - предизвикват тежки демографски проблеми. Следващ сигнал: през 2021 г. резултатите от държавното външно оценяване бяха много слаби. А един бърз поглед показваше, че училищата с ниски резултати са или в бедни региони, или в селища/квартали с преобладаващо население, за което българският не е майчин език.

Вместо разговор, и то сериозен за днешното състояние на образованието, в началото на януари Министерският съвет е внесъл в Народното събрание нов закон - Закон за насърчаване на научните изследвания и иновации. До преди няколко години имаше закон за научните изследвания, който поради нежелание на управляващите да отделят средства за научни изследвания, беше заличен. В тазгодишния бюджет липсва намерението на управляващите да финансират приоритетно научните изследвания и висшето образование. Така, че актуален е въпросът какъв е смисълът от такъв закон? България е на последните места в ЕС по публични средства за развитие на научни изследвания и иновации.Второ, икономиката ни е нискотехнологична и не е реалистично да се очаква българският бизнес финансово да стимулира научните изследвания. А и такъв въпрос се урежда в друг вид закони, най-вече данъчни.

От години се повтаря тезата на експертите от Световната банка, че в България имало много университети, които, за да стане реформата, трябва да се закрият. Прегледът на европейската система за висще образование обаче показва, че нашите университети са толкова, колкото в Белгия или Холандия при сходно на брой население. И на никой в Белгия или Холандия не му и хрумва да закрива висши училища. Добре е също да се знае, че българските висши училища са 52, от тях държавните - 38, като именно държавните висши училища играят важна роля за развитието на отделните български региони. Проучванията показват, че там, където има висши училища, там демографският срив е по-малък. Държавата може да закрие само държавни университети, частните - остават.

Също така, твърде екзотично, поне на мен, ми звучи предложението за създаване на търговски дружества в университетите. А това си е чиста форма на лобизъм. Нито дума за държавни ангажименти към науките (хуманитарни, социални, стопански и др.), посветени на българската проблематика. Дано народните представители имат смелостта да не допуснат такива опасни и вредни за развитието не само на висшето образование, но и на България нормативни положения. Ефектът от тяхното прилагане ще бъде разрушителен, а и може да се очаква нов тежък удар по и без това сложна демографска картина у нас.

От друга страна, темата за подготовката на кадрите е с първостепенно значение. От години се говори за нов тласък в развитието на професионалното образование. Но къде е анализът на икономическата ситуация в България? В какви сфери през следващото десетилетие ще се развива държавата ни? В кои български райони какви икономически сектори ще се развиват? Българските граждани ще продължат ли да работят в нискотехнологични производства и на ишлеме? Ще внасяме ли електричество? Ще продължи ли установената от десетилетия тенденция България да бъде залята от чужда селскостопанска продукция? Сега всекидневно ни казват, че се наблюдава разцвет на IT-сектора. Но се пропуска, че в по-голямата си част централните офиси на тези фирми не са ситуирани у нас. И какво ще стане, когато те закрият поделенията си у нас и поискат работниците си обратно в държавата, към която принадлежат? И т.н., и т.н.

- По отношение на компютрите и изкуствения интелект виждаме и заявките учениците по-активно да боравят с новите реалности, но доколко това ще помогне на образователната система?

- Изкуственият интерект е бъдещето. И е естествено българската образователна система, но и българските учени, да се подготвяме за тази стъпка. Но, както в големите държави, така и у нас също трябва да поставим въпроса за съотношението между изкуствения и естествения интелект. Подкрепям всяко ново и прогресивно начинание. Но с изкуствения интелект трябва да сме по-внимателни.

- Стихотворението на Вазов "Аз съм българче" стана жертва на фалшиви новини и политически спекулации. Защо, подобни теми ескалират бързо в обществото?

- Да си представим, че такъв въпрос, свързан отпадането на фундаментален класически текст, се зададе в медия във Франция, Великобритания, Германия или Италия. Да кажем, постави се мимоходом въпросът дали "Отело" може да бъде адекватно възприет от мигрантите, тъй като героят е мавър и като такъв не е добре приет от тогавашното европейско общество на Венеция. Сигурна съм, че подобно твърдение е абсолютно неприемливо за нормални и уважаващи се общества. Така, че въпросът за това дали чужденците ще възприемат "Аз съм българче" смятам за абсолютно непремерен и неуважителен към българското общество. И последвалата бурна реакция е съвсем правилна. Тя показва, че независимо от всичко, ние, българите не допускаме посегателство върху националните ни ценности.

България е член на Европейския съюз, в чиято основа е положено културното многообразие. А това означава, че всяка национална култура има своя непоповторимост и национален облик.

Културният диалог между народите винаги е ценност, защото чрез него се градят европейските ни духовни скрижали. А те не са, както ни внушават политиците, атлантически. България е люлка на славяноправославната цивилизация. Оцелели сме през тежките столетия на робството и сме постигнали своя свободна и независима държава. Така, че българин е не само название, българин е ценност, изстрадана родова история, българин е култура, българин е и бъдеще.