- Такива дъждове има веднъж на 30 г., но големите щети са от презастрояването
- За толкова векове Дяволският мост не е мръднал, как тези се счупиха като клечки, пита климатологът проф. Георги Рачев в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"
- Професор Рачев, какви са причините за бедствието, което сполетя Южното Черноморие?
- Имаме едно много интересно съчетание на няколко фактора. Преди всичко синоптичната обстановка - валеж с много висок интензитет на малка територия, непрекъснато. Почти всяка година има по един-два такива случая по нашото Черноморие. То е специфично по отношение на валежния режим, особено през август, септември и октомври. Но обикновено тази валежна зона е разпространена върху по-голяма територия или се движи на север, на юг, към морето или в обратната посока. Тук имахме нещо, което се случва обикновено веднъж на петдесетина години - много голям валеж, продължителен, с висок интензитет, на едно и също място. Това се породи от съчетанието на синоптичната обстановка и релефа, който е характерен за Странджа и вида на морския бряг. Пострадаха няколко места, които са преди всичко на брега, и в много по-малка степен градчета, които са във вътрешността, но в които валежите се отличиха с много голям интензитет. Освен това имахме високо атмосферно налягане на север, което осигури сравнително хладен въздух при земя от североизток, заедно с топъл, много богат на влага средиземноморски въздух (който даде и практически целия валеж), формиран над Гърция, в екваторията на Егейско море - те се срещнаха точно в района на Странджа. Това засрещане на двата типа въздух стана и в Истанбул, на международното летище край града в района на Чанаккале, както и в много по-големи територии в централна Гърция, особено района на Волос и Лариса. Това много рядко срещано съчетание доведе до този много голям валеж - за малко да подобрим националния рекорд за интензивен 24-часов валеж в България, който остана да принадлежи на курортния комплекс "Св. св. Константин и Елена" от 1951 г. - а именно 341 литра на квадратен метър. А село Кости, което е малко по-навътре от брега, постигна своя максимум от около 333 литра на кв. метър. Това е синоптичната обстановка в съчетание с географското положение на района. Отделно е човешкият фактор. Искам да подчертая, че на 6 и 7 октомври 1994 година по крайбрежието в Ахтопол са паднали 430 литра на квадратен метър, но са били разпределени в две денонощия и затова по методика денонощият валеж е по- малък. Но забележете - 30 г. ни делят от двата валежа, приблизително еднакви като този, който беше преди няколко години, беше дори по-малък. Тогава нямаше сериозни проблеми в Ахтопол. А причината беше проста - застрояването беше много по-малко. Тепърва започваше 1994 година, все още съществуваха доста добре изразени суходолия - това са деретата, които отводняват брега и са от Дуранкулак до Резово. Навсякъде ги има. Тези сухи дерета обикновено имат вода само когато вали, и то интензивно. И се напълват с вода, когато имаме много интензивен и продължителен валеж. Буквално часове след спирането на валежа в тях няма никаква вода. Всичко се оттича в морето. Тук може да потърсим и нашата антропогенна роля. Голяма част от тези дерета вече не съществуват. Всеки, който е ходил в Гърция, пък и в егейската част на Турция, ще види тези дерета колко са почистени и колко добре са оформени. Особено в Гърция. Защото точно тези дерета веднъж на 5-10 години поемат тази огромна вода, която падна. А това мога да Ви кажа с много голяма сигурност, че е наистина огромно количество вода - 300 литра на кв. метър. Феноменално колическо дъжд. Деретата поемат този дъжд и директно го отнасят в морето. Когато биват запушени, застроени, модифицирани по някакъв начин, се нарушава естественият отток. Тази вода рано или късно излиза извън бреговете на деретата. Дори и да бяха съвсем чисти тези дерета - пак щеше да има наводнения, но щяха да бъдат много по-малко.
Какви каравани имаше през 1994 година? Те се брояха на пръсти. Какви хотели бяха построени върху дюните, зад дюните, по самото крайбрежие? Нямаше ги тези неща - нямаше и съответните проблеми. Така че тук е нашата роля - антропогенното влияние на човека чрез застрояването, чрез преструктурирането на оттока и завземането на естествени територии, които се пълнят от този интензивен валеж, или просто унищожаването на пътя на голямата вода към морето.
- В последните години обаче наблюдаваме такива наводнения и в други части на страната. Все по-често ли ще наблюдаваме подобни явления вбъдеще?
- Мога да дам много примери от цяла България, това не е само по морето - като последните наводнения преди няколко месеца в Берковица. Там един човечец си го каза чистосърдечно: "тук имаше навремето едно старо дере, ама го засипаха и го застроиха". Десет години това дере няма да се пълни. Дори и 20 години може да минат. Но на 25-ата година природата ще реши да излее това количество дъжд и то няма къде да отиде, а ще отиде в приземния етаж на всичко това, което е застроено.
Не само в България е така. Другият антропогенен момент, чисто човешкият, е държавата, ако има такава, в лицето на Министерството на околната среда и водите да се вземе в ръце и да разбере какво точно се е случило с тези два микроязовира. Твърде много хора директно казаха, че е валяло много, улиците са били пълни с вода, водата е стигала до средата на гумите на автомобилите. Но на 6 септември на обяд са дошли две вълни и са помели всичко по пътя си - а валежът спря в 3 часа. Откъде са тези вълни? Нещо се е запушило някъде? Направен е някакъв бент от клони, от дървета? Или се е случило нещо с язовирите? Трябва да се разбере.
И другото, което трябва да се види, е състоянието на мостовете - не може всички да рухнат. Колкото и да е водата - нали за това са направени тези мостове? Подкопала средната основа на моста и той се счупил на две като кибритена клечка. Не е сериозно. Или в проекта нещо е сбъркано, защото този, който е правил проекта не може да не знае, че това са поройни реки и рядко, веднъж на 50 години, се случва да имат много вода. Само помислете - Дяволският мост откакто е построен, не е заплашван от една поройна река, каквато е Арда. Защото е построен като хората. Дори не знаем от кой е построен. Но той съществува.
Ето това са нещата, които трябва да бъдат изяснени, защото след 10 г. ще бъдат построени отново мостовете. Пак ли ще бъдат разрушени от един такъв валеж? И ние на всеки 10 г. си играем на това хората да бъдат откъснати от света и да нямат дори хляб. Ето последиците. Това ли е природата? Да не може военните или държавата да се мобилизират и да закарат на хората хляб при положение, че те не са стотици хиляди там, а са няколко десетки хиляди хора, които нямат вода и хляб в продължение на 48 часа.
- Каква е прогнозата за времето през следващите седмици?
- Хубаво време предстои, със сравнително много по-малко валежи, по-топло време - до 20 септември дългосрочните прогнози дават с повече от един и половина градуса по-топло време от средностатистическото и с по-малко валежи. Което не означава, че не може да се случат в краткострочен план такива валежи, но едва ли те могат да стигнат тези стойности, които наблюдавахме. Още повече, че на 6 септември сутринта аз предупредих, че в този район, който не беше все още бедстващ, валежите са достигнали 70, дори до 90 литра на квадратен метър. Това го съобщих в 7 часа сутринта. Ами, Бога ми, имаме хидрометрична служба! Имаме цяла служба, която трябва да следи тези неща и да предупреждава. И какво направи тя? Вдигна предупреждението - от жълт код на оранжев. И какво - загубихме четири човешки живота. Да не говорим за щетите.
Хората можеха да бъдат предупредени предварително, а не тепърва в 12 часа на обяд, когато вече положението е катастрофално и те практически не могат да напуснат района. Без да се създава паника, въпреки всичко, можеха да бъдат взети някакви елементарни превантивни мерки. И трябва да Ви кажа, че имаме голям късмет - комуникациите работят. Обикновено, когато е нямало ток и клетката не работи - няма и мобилна мрежа. Вие си представете каква паника и шаш щеше да настъпи, ако и това се беше случило. Да нямаш връзка с околния свят. Да не знаят къде си. Ето, това са нещата, от които трябва да се учим. Така беше и в Аспарухово. Застроено суходолие 20 г. няма вода - но на двадесет и първата година се случи нещастието. Така е и на много други места в България. И продължаваме да не се поучаваме от цялата тази история. Да, не може да се върви срещу природата - факт, но можехме да намалим щетите. Можехме да избегнем и човешките жертви. Това е нашата задача. И на това се учат хората по целия свят. Ние не мърдаме нито на йота. Седим си в първобитно-общинния строй.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
