- Д-р Щерев, срещаме се във вашата частна клиника, която първа в България въведе инвитро зачеването. Какъв беше пътят Ви от частния кабинет на "Оборище", открит през 1991-ва до медицински комплекс "Доктор Щерев" (2003)? Питам Ви, за да си припомните в качеството Ви и на общественик и бивш политик грижата на държавата за младите хора.
- Държавата винаги е декларирала, че се грижи за младите. Но в края на краищата много е важно дали те остават в нашата страна, развиват ли се и дали като зрели граждани могат да помагат, за да живеят хората по-добре.
- ЕК посвети цялата 2024 г. на демографията - проблем, който засяга всички нации в Европа. Има ли формула за справяне с тази криза? Компонентите са много - от раждането, през образованието, реализацията в личен и обществен план, свързаността между регионите и т. н. Какво ни липсва, за да започнем стъпка по стъпка да преодоляваме пречките?
- Когато става въпрос за демографска криза трябва първо да се уточни, че нито една държава не се нуждае единствено от повече хора. Тя се нуждае от граждани, от личности.Тоест, по-голямата част от обществото винаги трябва да се свързва с образованите млади хора. Защото човек когато се роди и когато за него се полагат грижи от семейството, държавата и неговото обкръжение - това е училището, социалните мрежи - израстването му като личност му създава мироглед, който го прави гражданин. Такива хора могат да поведат страната ни напред. Но това липсва, както няма и достатъчно млади хора. Статистиката показва, че всяка година делът на тези над 65 години се увеличава и намалява делът на хората до 14 години. От друга страна състоянието на образователната система у нас е катастрофално. Защото е въведен принципът "парите следват ученика". Това позволява всякакви шмекерии и накрая излизат неграмотници. Онези, които не могат да намерят реализация на знанията си тук, заминават за чужбина. Така се ощетяват икономиката, бъдещето на поколенията. Формулата трябва да е "парите следват знанието". Преди време моята дъщеря ходеше в едно ромско училище. И казва: да знаеш колко са талантливи децата! Пеят, танцуват, пишат стихове. Отива след време там и пита къде е Мария - една от най изявените ученички. Казват й: о, те я ожениха. А тя е на 12 години. В ромското гето хората пропадат, а най-големият прираст на населението е сред циганите. Каква държава сме ние, след като виждаме накъде отиват нещата? Или не искат или не могат, нямат познанията нашите държавни ръководители какво трябва да се направи.
- Не искат или не могат?
- И двете.
- Бившият Ви съпартиец от НДСВ и бивш вицепремиер Николай Василев предлага държавата да дава по 25 000 лв. на новородено.
- Всяка финансова помощ от държавата трябва да бъде съпроводена с натрупване на знания. Директорка на училище от едно старозагорско село ми каза, че няма пари за измазване на фасадата. "Ако не го направим, ще ни затворят", сподели тя. И аз ги спонсорирах. Попитах колко ученика имат. 50, казват ми. Отидох, влизаме в класната стая - 5 деца. Ако им пишат отсъствия, ще затворят училището. А там работят трима учители. Държавата плаща.
Докато в Харвард например, принципът е такъв. Пет години след завършването е важно колко получава завършилият студент. Колкото по-голямо е възнаграждението, толкова по-добър е университетът.
- А какво е наблюдението Ви върху младите лекари, които тепърва започвате да обучавате?
- Основата се полага в началното и средното образование. Днес виждаме как малките деца се занимават със своите таблети, с игри, с различни популярни занимания. Разбира се, че подрастващите имат такива интереси. Но какво е важното? Младият човек да натрупва знания, които ще му потрябват в живота от страна на икономика, на култура, финанси, екология, география на света, астрономия. Трябва и спорт. Това е изключително важно за здравето. Спомням си моите далечни години на младост, когато всеки ден почти целия следобяд спортувахме - баскетбол, футбол и др. Днес това не го виждам. Не виждам детски отбори, състезания, спартакиади. Това е много лошо като се има предвид, че над 50% от нацията ни страда от затлъстяване. А това води до редица заболявания в средна и напреднала възраст. За да се вземат мерки е необходимо политиците да се обединят върху основни приоритети, които трябва да се случат.
- Защо твърдите, че най-големият успех - това са Вашите деца и внуци, а най- големият Ви провал - вярата в комунизма?
- Много се спекулира с миналия режим. През живота си съм чел различна, включително и политическа литература - на Маркс, на Ленин, на Плеханов и на кой ли не. Навремето се казваше, че религията е опиум за народите. С течение на годините достигнах до заключението, че религията е нещо добро. Защото човек, който не вярва - губи част от своята личност. Всъщност се оказа, че комунизмът е опиум. През 1980 г. един от конгресите на БКП провъзгласи че сегашното поколение ще живее при комунизма. Ние знаем какво означаваше това: "От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите". Лъжа! Илюзия! Как да не се разочароваш? Много хора днес казват, че тогава било по-добре. Който иска да живее в комунизъм, има други страни. Сега светът е отворен. Отиваш и живееш. Никой не отива да живее в Северна Корея или в Китай. Въпреки, че в Китай сега правят държавен комунизъм, там трябва да се работи здраво. Друг начин няма. Илюзия е, че комунизмът е благоденствие и ти лежиш. В края на краищата знаем какво прави и диктатурата, и икономическата свобода. Съвременните икономисти до един повтарят едно и също нещо: икономическата свобода е просперитетът на хората и на държавата. Това е в основата на нещата. Преди го нямаше. Имаше държавни планове и какви ли не щуротии. Може да сме говорили за демокрация, но такава нямаше. Защото при избори едно време БКП печелеше с 98, с 99 процента. Всичко беше илюзия. Как да не се разочарова човек. Не отричам, че бяхме млади, ходехме на бригади. Мислехме, че постепенно нещата ще се подобрят. Да не говорим за осакатените хора с по-прогресивно мислене. Както и да е. Хората у нас сме разделени. Има много вярващи в социализма, това е тяхно право. Аз не приемам това.
- А приемате ли сегашното дередже на държавата?
- Всеки декларира добри намерения. Но успехите се измерват с достиженията - на отделния човек, на фирмата, на държавата - със статистическите показатели, които показват, че у нас има подобряване на състоянието. Увеличават се пенсии, възнаграждения и т. н. Но това е направено без солидна база. В един момент например, пенсионната система ще рухне. Защото тя се крепи не на постъпленията от социалните осигуровки на работещите, а на бюджета. Това е лошо, то води до фалит на цялата пенсионна система. Утре хората ще си зададат въпроса: аз защо трябва да се осигурявам като не се знае дали ще взимам пенсия? Навремето беше образуван един Сребърен фонд, стана въпрос за реформи и всичко потъна в разправии за корупция. А е важно.
- Виждате ли се с "Вашите" бебета инвитро?
- Да. Всяка година правим празници - на Благовещение през март и на 24 май. При нас се събират бебета, подрастващи - между 100 и 300 семейства. Най-важното е, че от нашата клиника произлязоха близо три четвърти от екипа по репродуктивна медицина в страната и 100% екипи в Македония и в Косово.
Мога да кажа още, че хиляди хора идват да се лекуват у нас, защото имаме специалисти и добра база за лечение на репродуктивни проблеми, при това на приемливи цени.
- Каква е ролята на семейството за изграждането на едно по-добро общество?
- Преди всичко семейството е много важна структура за децата. Както е известно, една личност се оформя от три места - от семейството, от средата и от училището.
- Сред ромите има талантливи деца, но ги женят едва 12 годишни и пропадат в гетото
- Държавниците ни не искат и не могат да се справят с демографията, казва проф. д-р Атанас Щерев, известен като бащата на инвитрото в България в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
