Заради натиск от родителите младите учители бягат, въпреки високите заплати, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ проф. Анна-Мария Тотоманова
Между новите футболни герои на Евро 2024 и новите партийни предатели в битката около кабинета, време е за доброто старо време и за подкаста "Чудесата на България".
Още повече, че последната седмица бе белязана от две големи събития в София, свързани с културната ни съкровищница.
Докато се провеждаше фестивалът "Непознатото богатство на България", в който млади хора от цялата страна преоткриваха Чудесата на страната ни, вицепрезидентът Илияна Йотова направи международна конференция, посветена на кирилицата.
Символът бе буквата Б, онази, с която пишем най-свидните думи - България, бащина стряха, благословия, благодаря. Тази буква, направена под формата на красива значка, бе дадена на всеки участник. Но за жалост, макар и своеобразен символ на страната ни, тя не е част от държавния протокол. Докато Унгария, например, с гордост вкара кубчето на Рубик, което тази година чества 50 години, в символите на унгарското председателство на ЕС. Като символ на таланта на младите на Унгария, който 6 месеца цял свят ще гледа по всички международни форуми.
Защо не умеем да популяризираме нашето уникално наследство, включително и кирилицата, разговаряме с Анна-Мария Тотоманова, професор по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски".
- Имам студенти в трети и четвърти курс, които са неспособни да се изразяват правилно
- Проблемите започват от средното образование
- Посланието ми към младите е да не се срамуват, че са българи
- Думата хляб е немска заемка в българския език
- Тъпчат граматиката в главите на децата без те да могат да я разберат
- Преодоляхме маймуницата, борим се с Гугъл културата
- Здравейте, проф. Тотоманова, добре дошли в подкаста "Чудесата на България". Вие бяхте един от основните лектори на международната конференция на г-жа Йотова с доклада ви "Език и идентичност". Казахте, че не ценим достатъчно езика си. Губим ли националната си памет?
- Определено, да. И това става заради промените в учебните планове в средното училище. Те по никакъв начин не правят децата съпричастни към нашата история и не ги карат да обичат родния си език. Вместо те да се учат да четат и пишат, и да произвеждат сами свои текстове, ги карат да преразказват чужди.
- И да учат граматика и фонетика още от първи клас.
- Там е проблемът. Това е възраст, на която тяхното интелектуално развитие не отговаря на тази абстракция, на възприятието им. На практика - до 5-6 клас им се натъпква, използвам тази дума, цялата граматика, без те да могат да я разберат и да я затвърдят.
- А какво би трябвало да учат?
- Това, което се учеше преди. Започваме от мама, баба, карат ни всяка седмица да пишем съчинение или преразказ. Поне така аз съм обучавана, до голяма степен и моите деца, които вече са големи хора. Но не това учат моите внуци и това дава отражение в техните постижения и в средното училище, и в университета.
- Кога започна тази образователна програма, чиито плодове берем сега?
- Някъде около 2005 година. Затова и вече започнаха да идват випуски в университетите, които са отчасти функционално неграмотни. Това явление се задълбочава. Виждам студентите от трети и четвърти курс, които са неспособни да се изразяват правилно - и писмено, и говоримо. Те трудно възприемат текстове, така че да могат да ги анализират, както и да отделят важното от второстепенното в тях. Проблемът е, че тези, които правят програмите, някак си решиха, че след като българският език ти е майчин, ти го знаеш априори. Всъщност, не е така. Познанието на езика се култивира и обработва по време на цялото средно образование. А от нивото, на което ти владееш родния си език, зависят и твоите познавателни способности - възможността ти да получиш ново знание и да произведеш ново знание.
- От 2005 година до сега. Това е цяло поколение, което не е научено, което е полуграмотно. Какво се случва с това поколение?
- Да, това са 20 години - цяло поколение. На тях не им е не им е сложена основата за развитието на българския език и оттам нататък те са станали доста неграмотни. Нещо повече - те стават и нелюбопитни. Трудно им е да възприемат сложни текстове, а и преподаването по история също е много осакатено. Вместо да им се разказват истории, които да предизвикат въображението им и да ги развълнуват, историческият разказ е заменен със сухи факти, много често несвързани един с друг. Затова те не знаят основни национални митове. Наскоро моите студенти ги питах нещо за надписа в църквата "Св. 40 мъченици", кой цар го е сложил. Те не знаеха нищо за Иван Асен II.
- Нищо ли? Нали са студенти - българисти?
- Да, за съжаление. Именно те би трябвало да пренасят точно това знание - паметта за езика, за народа и да го довеждат в бъдеще до своите ученици.
- Само образователната система ли е виновна. Къде са родителите, средата?
- Родителите са различни, както ние сме различни. Има родители, които много се грижат за децата си и успяват да ги окуражават да четат и да пишат. Други - не. Да, виновна е и средата. Преди 30 години преподавах в Италия, там вече беше дошло това време - децата не четяха. Гимназисти в лицейната степен бяха прочели по 1-2 книги, а моята дъщеря беше прочела стотици. Сега процесът дойде и при нас.
И когато всичко е оставено на училището, а родителят иска детето му да получи диплома, за която той се грижи по някакви други канали, а не като го стимулира да учи, нещата са загубени. Много често става точно така. Имам много мои бивши студенти, които учителстваха, но започнаха да се отказват.
- Младите учители, независимо от по-високите заплати, се отказват?
- Да, въпреки тях. Защото има силен родителски натиск, много силен, който казва: "Ти трябва да пишеш тази оценка на детето", без това да са неговите реални постижения.
- Това е ужасно тъжно.
- Има и друго. Учителите имат прекалено много административни задължения, което прави нещата още по-сложни. Аз съм преподавала и в училище, един от основателите на Класическата гимназия съм. И в университета съм от много дълго време. Преподавателският труд е тежък, особено ако искаш да го вършиш така, както трябва - със сърце и с душа да достигаш до младите.
- На какъв език си пишат днес младите хора? На маймуница ли, на кирилица ли?
- Първо, те не пишат правилно. Както стана дума, в основата отново стои образованата програма в средното училище. Тя не кара учениците да се научат да пишат правилно и да разбират текстовете. Доказват го прословутите резултати на PISA от последните години, които са катастрофални всяка година.
- Общуването в социалните мрежи също ли е причина?
- От интернет идва нещо друго. Младите сега не се срамуват, когато им зададеш някой въпрос. Те отговорят първото, което им дойде на ум, без да помислят. Изобщо не искат да мислят и това е резултат от Гугъл културата.
- Както вече обяснихте, причината е, че не са научени да мислят
- И да анализират. Те получават информацията наготово. Много от тях са склонни да смятат, че информацията е самото знание, а всъщност това не е така. Това е просто информация, сведение, което ако не можеш да свържеш с други подобни, не ти трябва за нищо и го изчистваш.
- Вярно ли е, че младите хора в последно време вече не пишат на маймуница, а са се върнали към българския език?
- Това е абсолютно вярно. Преди време кирилицата не беше официална азбука на ЕС и имаше малко шрифтове, които да се четат онлайн, сега има такива. Самата аз разработих с помощта на колеги старобългарски шрифтове, които се четат онлайн. Подарих ги на куп издателства в Европа и в Америка. Така че, проблемът с маймуницата го преодоляхме.
- Преодоляхме ли модата на чуждиците?
- Думите си имат свой живот. Сега проблемът е, че всъщност не са се раждали нови думи, откакто човечеството ни се занимава с езика си. А иначе, в епохата на глобализацията и дигитализацията неминуемо е да навлизат чуждици, някои побългаряваме. Например, скролвам, стриймвам. Напоследък чух и сийнвам. Институтът по български език регистрира тези думи, но това не означава, че са навлезли в книжовния език и никой не знае колко ще оцелеят. Аз съм последният човек, който ще каже, че чуждиците са нещо вредно. Те не са вредни, особено в разговорната реч.
- Но ще видим колко време ще оцелеят.
- Ще видим. Ние сме възприемали думи от чужди народи заедно с явлението или предмета, който сме заели от тях, още от най-дълбока древност. Още преди да дойдем тук, на Балканите. После взимаме куп чуждици от езика на прабългарите, тях ги заменят турцизми. Имаме наследство и от готския език. Думата хляб, например, е немска заемка. В дълбоката праславянска древност ние съседставаме с немците, които и тогава явно са били малко по-цивилизовани или са имали по-интересни оръдия на труда и изделия. Затова от тях сме взели разни такива думи. Един от куриозите е, че думата църква пак я вземаме от старовисоконемския, а тя всъщност е гръцка заемка в него. Този обмен на думи и тези думи се наричат реали, това е нещо обичайно.
- Коя е най-честата правописна грешка, която правим?
- В употребата на "и" и "й". Вече никой не го спазва. На българина е внушено, че правописът ни е лесен и трябва да пишеш така, както говориш. А това не е така.
- Някой спазва ли днес запетайките? Кое е по-често срещано - слагат се безразборно или никъде не се слагат?
- По-често никъде не слагат от страх да не се сбърка. Това пак е свързано с недостатъчното упражнение в писане по време на обучението. Ако искаме да преодолеем това, трябва да преосмислим концепцията за училищно образование, специално за преподаването по български език и история. И за да прекъснем тази порочна практика, би следвало в университетите, в които се изучава българска филология, по-специално, да се направи една подготвителна година за тези, които сега завършват, в която да се запълнят дупките в тяхната грамотност. В нашия факултет отдавна се говори за това, но никой не иска да го направи. Така е и във Франция.
- Да се опитаме да запълним и ние някои дупки от историята по отношение на грамотността. И да разбулим някои митове. Какво общо има готският език с кирилицата?
- Ами, готската азбука е създадена няколко века преди кирилицата от един готски епископ, който се казва Вулфила. Името му означава "малко вълче". Той живее в Никополис ад Иструм и превежда Библията на готски език. Така че, готската азбука е направена въз основа на гръцката. А и кирилицата е взела повечето си знаци от гръцката азбука. 24 знака от гръцката азбука, а другите 14 знака са прибавени, за да се означат онези звуци, които не съществуват в гръцкия. Идеята за тези знаци е взета от глаголицата. Както и самият ред на буквите. Всъщност, без глаголицата не би имало кирилица. Но това означава, че начертанията на кирилицата и в готската азбука, и в гръцката са еднакви. Когато вкарваме глаголическите знаци в кирилицата, ние ги стилизираме, така че да изглеждат като останалите знаци.
- Кой е Черноризец Храбър, написал "За буквите". Вярно ли е, че е цар Симеон Велики?
- Много ми харесваше тази книжка като бях на 12 г. Нямаме сведения, не знаем дали е бил той. Но определено е бил много образован човек. Това си личи от текста. Той знае историята на гръцката писменост. Има смелостта да каже, че българските букви са създадени от свят човек и са също толкова достойни, ако не и по-достойни, от гръцките букви.
- Как реагирате като слушате претенциите за македонския език?
- Приемам го спокойно, защото трябва да правим разлика между книжовен и разговорен език. Македонският е разговорен език, това са български диалекти и са били такива открай време. Върху един и същ диалект могат да се създават много езици. Това се случва и с българския книжовен език, който се създава през Възраждането. Кодифицира се вече, когато имаме държава. Защото е ясно, че за да има официален книжовен език, трябва да има някакво държавно образувание, което да се грижи за него - чрез закони, образование, разпространение. Това се повтаря на много по-късен етап в Македония. Там поръчката е много ясна и е политическа. Идва от Коминтерна. Езикът е направен от двама души. Единият е възпитаник на нашия университет, даже в моя факултет - Блаже Коневски, през 40-те години на миналия мек. Другият е прекрасен американски лингвист - Хорест Лонт. Така се прави македонският език. Двамата стъпват върху такива диалекти, които са по-отдалечени от диалектите върху, които е направен българския език. Вместо да казва дъб, ще казва даб. Вместо да казва зъб - ще казва заб.
- Тоест, това си е диалект на българския език?
- Като книжовен език вече не е диалект. Той е книжовен език на една държава и на този език вече са обучени 4 поколения македонци. Имаме литература, имаме печат, имаме език, който се разпространява. Тези хора се идентифицират с този език и не можем да ги убедим, че това не е езикът на тяхната идентичност. Аз мисля, че всички напъни в тази поска са напразни. Затова и трябва да кажем - има такъв език. Вижте какво стана с единния сърбо-хърватски език пред очите ни. Първо се раздели на сръбски и хърватски, сега имаме и босненски, и черногорски.
- Всеки си промотира езика, ние обаче не се справяме добре.
- Азбуката ни е вече е една от азбуките на ЕС, наравно с Гърция. Аз не виждам гърците да имат такива комплекси, че пишат на своята си азбука, както ние имаме. Даже си спомням преди време един журналист, който ми каза: "Не смятате ли, че нашата изостаналост се дължи на кирилицата?". Отговорих: "Извинявайте, но в такъв случай гърците трябва да са много по-изостанали от нас!".
- Ами за това говорим. Не да се срамуваме, а как да направим кирилицата като един от най-разпознаваемите символи за България.
- Кирилицата е азбуката на всички православни славянски държави. Половин Европа пише на кирилица, Македония, Украйна. Някак си неглижираме нашата история и всъщност не си даваме сметка, че с това, което са направили учениците на Кирил и Методий и нашите първи християнски владетели - да възприемат християнството чрез кирилицата, фактически ние сме цивилизовали цяла Източна и Южна Европа. Тя става християнска и се присъединява към културата на най- цивилизованата държава - Византия. И то благодарение на това, което се случва България през Х век. От това малко семенце на българска почва се ражда едно могъщо дърво, което пуска корени и клони навсякъде. Не случайно Йоан Павел тт провъзгласи двамата братя - св. св. Кирил и Методий, за покровители на Европа, но ние, забравяме за това, защото гледаме на кирилицата и на азбуката като нещо, което ние дадено, като нещо ежедневно. Не си даваме сметка колко е грандиозно всичко това и оттам идва този национален комплекс.
- Това ли е Вашето послание към младите?
- Моето послание е да не се срамуват, че са българи. Ние не сме нито по-добри, нито по-лоши от останалите народи, но някак си не ценим своето културно наследство достатъчно, за да ни прави достойни, за да ни кара да се чувстваме равноправни на другите народи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
