Инфлацията спаси лева. ЕЦБ и ЕК я мерят по различен начин
Това, което всички отдавна знаеха, че ще се случи, вече е факт - еврото се отлага. България не покрива един от критериите за членство в еврозоната - този за ценова стабилност, пише в редовните конвергентни доклади на Европейската комисия (ЕК) и на Европейската централна банка (ЕЦБ), публикувани в сряда. Те се изготвят на всеки две години и оценяват готовността на страните членки извън еврозоната да станат част от нея.
Новината не е изненада - отдавна беше ясно, че от 1 януари 2025 г. страната ни няма да е готова да влезе в Клуба на богатите европейски държави.
Но любопитното е, че оценките на двете институции за инфлацията у нас са различни. Според ЕК, за 12-те месеца до май тя е 5.1% и е с един процентен пункт над референтната стойност от 4.1%. ЕЦБ обаче изчислява референтната стойност за инфлацията на 3.3%, или 1.8 процентни пункта под тази на България. Разликата идва от преценката на двете институции кои са трите страни от ЕС, които се представят най-добре по отношение на ценовата стабилност.
ЕК приема, че трите държави с най-добри резултати са Нидерландия, Италия и Латвия и на тази база изчислява референтна стойност от 4.1%. От сметките са изключени Дания, Финландия и Белгия "тъй като техните темпове на инфлация се отклоняваха значително от средните за еврозоната и бяха обусловени от специфични за всяка страна фактори".
ЕЦБ е пресметнала референтната стойност от 3.3%, тъй като изключва от изчисленията само Финландия. Т.е. според тяхната оценка България не изпълнява критерия с 1.8 пр. пункта.
От ЕЦБ посочват, че се очаква в следващите месеци инфлацията у нас да намалява. Но и че основната инфлация ще остане трайно висока, "отразявайки главно
- силния натиск върху заплатите на фона на затегнатия пазар на труда"
В анализа се посочва, че разходите за труд на единица продукция са нараснали с 27.4% от 2020 г. до 2023 г., което е доста над нивото в еврозоната от 9.5%. "Съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България в дългосрочен план", посочват от ЕЦБ, като обясняват, че процесът на догонване вероятно ще доведе до по-висока инфлация в страната спрямо средната в еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите равнища тук все още са значително по-ниски.
От ЕЦБ посочват как може да се предотврати натрупването на прекомерен ценови натиск и макроикономически дисбаланси: "Докато почасовите разходи за труд в България все още са най-ниските в ЕС, растежът на заплатите трябва да бъде в съответствие с този на производителността, наред с други неща, за да се запази ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за чуждестранни инвеститори."
Очакванията на ЕК са България да покрие инфлационния критерий по-късно през годината или в началото на 2025 г. В този момент можем да поискаме нов доклад и да договорим членство от средата на 2025 или най-късно от 1 януари 2026 г.
Но
- покриването на тези критерии не води автоматично до членство в еврозоната
Решението изисква одобрение от Съвета на ЕС по предложение на Европейската комисия, след като Европейският парламент и ЕЦБ са дали своите становища.
Според докладите, сега България изпълнява всеки от останалите три числови критерии. Единият е за стабилни публични финанси, като тук се гледат ниво на бюджетния дефицит и на държавния дълг. През миналата година бюджетният дефицит беше 1.9% от БВП, т.е. доста под референтната стойност от 3%, а съотношението дълг/БВП е 23.1% - отново доста под референтната стойност от 60%. От ЕК обаче коментират, че "въпреки ниското прогнозирано ниво на дълга до 2034 г. (41% от БВП), рисковете за устойчивостта на дълга на България изглеждат средни в средносрочен план.
Според ЕЦБ пък качеството и ефективността на капиталовите разходи следва да бъдат подобрени, включително чрез дългосрочна инвестиционна стратегия. По-нататъшното намаляване на пропуските в събираемостта на данъците и неформалната икономика, подобряването на резултатите на държавните предприятия, както и повишаването на ефективността на разходите, също са важни.
И ЕЦБ, и ЕК посочват, че българското законодателство е съвместимо с правото на ЕС и на Европейската система на централните банки.
Но промените в Конституцията ни "може косвено да повлияят на независимостта на БНБ". "Назначаването за служебен министър-председател на управителя или на някой от подуправителите на БНБ в определени ситуации би могло да наруши нейното ефективно и независимо функциониране. Това е потенциално сериозна причина за безпокойство", посочват от ЕК. За да се избегне такова,
- възможно решение и могло да бъде изменение на Закона за БНБ
- назначаването на управител или подуправител на БНБ за служебен премиер да става с тяхното изрично съгласие, посочват от ЕК. Освен това не трябва един човек да заема и двете длъжности едновременно. Запазването на независимостта на БНБ може да стане чрез оставката на лицето от поста му в БНБ при назначаването му за служебен премиер, пише в доклада на ЕК.
От Министерството на финансите заявиха, че "при покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната".
Димитър Радев: Решението трябва да е политическо
Управителят на БНБ Димитър Радев заяви в интервю за БТА, че е необходимо да овладеем устойчиво фискалната експанзия, тъй като тя действа проинфлационно. В контекста на 2024 г. това означава намаляване на бюджетния дефицит с около 1% от БВП. Според Радев сценарият България да е в еврозоната още през 2025 г. може да се сбъдне, но "при едно условие: проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие".
Влизането в еврозоната е политическо решение, а такова у нас липсва, каза Радев пред БНТ.
Той отбеляза, че влизането в еврозоната ще направи България по-голям бенефициент отколкото досега. "Очевидно, когато участваш в един такъв съюз и в неговите различни механизми, имаш някакви ангажименти. Но това, което плащаш като ангажименти, е по-малко от това, което получаваш", каза Димитър Радев.
Той отбеляза, че влизането на Хърватия в еврозоната донесе "автоматично две степени увеличение на кредитния рейтинг" на страната, а това се измерва с много пари.
Преди Хърватия да влезе в еврозоната, България беше с по-добър кредитен рейтинг, докато сега сме с по-нисък, отбеляза гуверньорът. Той припомни, че до 2019 г. България и Хърватия се движеха заедно, но през 2020 г. пътищата ни се разделиха. Това стана в деня, в който беше обявено решението за влизане на Хърватия в еврозоната, докато в България започна политическа криза, допълни Радев.
"Това, което липсва у нас, е подходящата политическа рамка, за да се задвижи този процес. Не става въпрос за технически процес, а за политическо решение. Важното в този процес е това, за което сравнително малко се говори - ясна идея за посока и принадлежност на страната. Иначе в чисто практически план промените няма да бъдат толкова драматични, колкото някои хора се опитват да ги представят. Хората дори няма да ги почувстват", коментира управителят на БНБ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
