- Правителството на Стамболийски взема решението за купуване на първите самолети
- Теч на водород взривява "Хинденбург", 35 души загиват
Днес е трудно да си представим пътуване в чужбина без самолет. Полетите са се превърнали в нещо рутинно и напълно естествено, а след появата на нискотарифните компании летенето стана съвсем достъпно дори и за не толкова заможните. Но какво е било за хората през миналия век преживяването да се издигнеш над земята в метална кутия, а на всичкото от горе и да ти носят кафе?
Според Ньойския договор, страната ни няма право да има военна авиация. Може да има гражданска, но двигателите на самолетите трябва да са 180 конски сили и те да бъдат закупувани от страните, които са победили в Първата световна война.
Няколко години по-късно, през 1922 г., правителството на Александър Стамболийски взима решение за закупуване на "въздухоплавателни средства за граждански цели". На 1 април същата година е основано въздухоплавателно отделение към Министерството на железниците, пощите и телеграфите.
Не е изненада, че първите самолети са закупувани от Великобритания, Франция и Чехословакия. Към 1924 г. страната разполага с 18 учебни самолета и 2 хидроплана. През следващите 2 години са закупени още 12 пощенски, 2 учебни и 2 хидроплана. Същевременно Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище започва производството на серийни самолети - най-вече за нуждите на аеропланното училище. На 15 февруари 1924 г. започва първият курс за самолетни техници.
А първият вътрешен полет е извършен на 8 ноември 1927 г. по маршрут София-Варна-Русе. От 1930 г. има международни полети до България, обслужвани от "Сидна" (по-късно "Ер Франс". Полетите са по маршрут Париж-Прага-София-Бургас-Истанбул. Други европейски авиокомпании правят междинни кацания в България на път за Ориента. На 16 септември 1937 г. цар Борис III издава указ за изграждане на летище София във Враждебна. През 1939 г. е открита първата му приемна зала, през 1941 г. е завършено и летателното поле с грундова писта.
- Първият полет е от Лондон до Париж
Но да се върнем на полетите. Иcтopиятa нa peдoвeн мeждyнapoдeн въздyшeн тpaнcпopт зaпoчвa нa 25 aвгycт 1919 г., кoгaтo caмoлeтът нa бpитaнcкaтa кoмпaния Аir Тrаnsроrt аnd Тrаvеl излитa oт Лoндoн и кaцa в Пapиж. Пилoтът нa бoмбapдиpoвaчa Dе Наvillаnd DН4А, трансформиран зa пpeвoз нa двaмa пътници, бил Бил Лoyфopд, a кopecпoндeнтът нa Еvеning stаndаrd Джopдж Cтивънcън-Pиc cтaвa пъpвият и eдинcтвeн пътник. Пoлeтът oтнeмa двa чaca и пoлoвинa. Зaeднo c пъpвия пътник бpитaнcкият caмoлeт дocтaви xpaнитeлни пpoдyкти зa бpитaнcкoтo пocoлcтвo и cмeтaнa зa пapижки pecтopaнт. Cлeд кpaтък oбяд, Лoyфopд и Cтивънcън-Pийз тpъгват oбpaтнo към Лoндoн.
Пpeз 1939 г. Раn Аmеriсаn Аirwаis зaпoчвa дa пpeвозва пътници пpeз Aтлaнтичecкия oкeaн c въздyшнитe кopaби Воеing 314 Сliрреr. Ha 28 юни ce пpoвeждa пъpвият пoлeт пo мapшpyтa Hю Йopк - Mapcилия c мeждинни cпиpки нa Aзopcкитe ocтpoви и Лиcaбoн. Ha бopдa имa 22 пътници и 11 члeнoвe нa eкипaжa, a цeлият пoлeт oтнeма двa дни.
Ha 8 юли cъщaтa гoдинa aвиoкoмпaниятa зaпoчвa дa лeти oт Hю Йopк дo Cayтxeмптън, Beликoбpитaния, c двe cпиpки зa зapeждaнe c гopивo - в Kaнaдa и в Иpлaндия. Toзи пoлeт oтнeмaл мaлкo пoвeчe oт 24 чaca. Зa yдoбcтвo нa пътницитe в кaбинaтa нa Воеing 314 Сliрреr били oбopyдвaни мecтa зa cпaнe.
- Историята на дирижабъла
Когато си говорим за летене обаче няма как да не споменем огромните дирижабли, обикаляли небесата. И всеки се пита защо днес такива няма.
За разлика от познатите до края на XIX-началото на ХХ в. неуправляеми, свободно летящи балони, управляемият балон - дирижабъл, е снабден с двигатели. Това принципно нововъведение му дава възможност да променя посоката, скоростта и височината на полета, което вече позволява широко използване за превоз на пътници и товари. Изработва се с продълговата аеродинамично обтекаема форма за намаляване на челното въздушно съпротивление. Снабден е с кормила за промяна на посока и височина и разполага с удобна гондола за пътниците и екипажа. Един от най-известните представители на дирижаблите е цепелинът.
Друг голям дирижабъл е "Хинденбург", който е построен през 1936 г. в Германия и е най-големият пътнически летателен апарат от този вид.
Името му е дадено в чест на президента на Германия Паул фон Хинденбург. Бордовият му номер е LZ 129, от поредицата построени и експлоатирани за транспорт дирижабли от фирмата на Фердинанд Граф фон Цепелин (Ferdinand von Zeppelin) (1838 - 1917). Първият полет на дирижабъла е на 4 март 1936 г. "Хинденбург" започва редовни пътнически полети още през май 1936 г., прелитайки многократно и успешно до САЩ и Рио де Жанейро. За една година дирижабълът извършва 37 рейса над Атлантическия океан, превозвайки общо 3000 пътници. Най-краткото прелитане е за 43 часа.
Основната мярка за безопасност била строга забрана на пушенето. При качване в дирижабъла от пътниците са вземани всички цигари, кибрити и всякакви устройства, които могат да предизвикат искра. Все пак на пушачите е било разрешено пушенето в специална, добре изолирана стая. Всички членове на екипажа са били задължени да носят специални антистатични дрехи и обувки с изолирани подметки.
Последният полет на "Хинденбург" е на 3 май 1937 г., когато излита от Германия за Ню Йорк. На борда му има 36 пътници, 14 стюарди, 22-ма механика и 25 летци. В багажното отделение има 900 kg куфари и 2 кучета. Капитан на цепелина е Макс Прус - опитен пилот, ветеран от Първата световна война.
На 6 май след 77-часов полет "Хинденбург" достига Ню Йорк, където на наблюдателна площадка на Емпайър Стейт Билдинг го очакват много любопитни граждани, включително и журналисти. Дирижабълът прави една обиколка над града и се насочва към базата за приземяване. Оттам му е отказано приземяване поради лошото време и дирижабълът кръжи известно време, очаквайки разрешение.
Към 19 часа се получава разрешение за кацане и "Хинденбург" се снижава до 180 метра. По време на захождането му към пистата за кацане се появява силен страничен вятър и капитанът нарежда да направят остър завой. Заради тази рязка маневра едно от стоманените въжета се скъсва, удря и пробива една от водородните клетки. Започва да изтича водород - пилотите забелязват, че опашката натежава, но не се досетили, че може да се дължи на това. От влажността на въздуха и от движението на дирижабъла той се наелектризирал и когато въжетата са спуснати и са хванати от хората, намиращи се долу, от контакта на въжето със земята протича електрически разряд към металната рамка. Вследствие на това избухва водородът, изтичащ от 4-ти сектор. Капитанът успява частично да овладее ситуацията и с риск за живота си да спусне бавно дирижабъла на земята. Това помага на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдение. По тази причина от намиращите се на борда 97 пътници и екипаж, 62-ма души успяват да се спасят.
След катастрофата останките от дирижабъла са изпратени в Германия за експертиза. През 1938 г. в Германия е построен нов голям дирижабъл - копие на "Хинденбург", кръстен "Граф Цепелин II" (LZ 130). Но този дирижабъл никога не полита с пътници, тъй като използването на водород за пълнене на дирижабли е забранено, а заместването му с хелий става икономически неоправдано.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
