Има култура, но е сиромашка, споделяше будителят
90 години от рождението на Евтим Евтимов
Сред плеядата български поети и писатели името на Евтим Евтимов изпъква с особена светлина. Няма човек, който когато чуе това име да не се сети за любов, вино, за свеж полъх на приятелство и добра дума. Преди близо месец отбелязахме 90 години от рождението на този наш великан в поезията. Спомняме си за него, за да се сгреем отново и да се заредим с поетичен заряд.
Поетът се ражда в Петрич на 28-ми октомври 1933-та г. в полите на Беласица, обагрена от позлатените кестенови листа. Завършва Института за начални учители в родния си град през 1952-ра г., след което се завърща и започва да преподава в Петрич и региона. Учителства едно десетилетие.
Междувременно започва и заниманията си с журналистика като програмен ръководител на радиото в Петрич и пограничния район (1955-та -1958- ма, 1960-та -1962-ра г.), секретар е и на градското читалище (1962-ра - 1965-та г.). Завеждащ отдел "Поезия" и директор на издателство "Народна младеж" (1966-та-1984-та г.), заместник- главен редактор на списание "Пламък" през 1966-та - 1975-та; главен редактор на вестник "Литературен фронт" (от 1984 -та до април 1988-ма, когато е уволнен). Главен редактор на списание "Родолюбие" (1989-та-1991-ва).
През 1951-ва година в местния вестник "Пиринско дело" излиза първото му стихотворение. По това време той е вратар на футболния отбор. След един мач учителят по физкултура чете вестник и младежът вижда на четвърта страница своето стихотворение. Грабва го от учителя и побягва.
На другия ден физкултурникът го вика в учителската стая: "Евтиме, защо ми открадна вестника?" "Нямам пари да си го купя, а в броя имаше мое стихотворение..." "Защо не ми каза, щях да ти купя десет вестника?", казва учителят. Това пише в своя статия за поета журналистът Пенчо Ковачев.
Първата любов на Евтим Евтимов е Снежана Илиева, която му става и съпруга. Тя също е учителка, заедно даскалуват десетина години в Петричкия край. През 1955-та година се ражда синът им Венко.
Няма да е нескромно ако кажем, че Евтим Евтимов е сред най-популярните български поети от края на XX-ти - началото на XXI-ви век, познат най-вече с любовната си лирика.
Автор е на повече от 40 книги.
Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са "Високо" (ФСБ), "Приятелство" (Нончо Воденичаров), "Ако ти си отидеш за миг" ("Импулс"), "Грешница на любовта" (Лили Иванова), "Горчиво вино" (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и "Обич за обич" (Деян Неделчев, Георги Христов).
Евтим Евтимов успя да сътвори стотици стихове, посветени на любовта, красотата и обаянието на българката, с което стана любимец на младите, а и на всички ценители на изящното слово. Паралелно с респектиращото си присъствие в съвременната ни любовна лирика, той записа името си и сред най-талантливите ни автори, творили в полето на художествената проза, хумора и сатирата и остави значими произведения с патриотична насока.
Литературоведите казват, че поезията на Евтимов за любовта е основополагащ знак в поетичната ценностна система. Интимната му лирика е своеобразно бягство от баналността на социалната проблематика чрез изграждане на една патетична символна реалност, в която любовното чувство е самодостатъчно, екстазно преживяване в идиличния свят за двама.
В едно интервю през 2015-та, година преди да починe, Евтим Евтимов споделя, че съдбата му е да пише поезия. "И аз не знам, може би от съдбата, такава съдба имам - да пиша поезия. Защото в рода ми във всички поколения няма такива хора, с друго са се занимавали", казва Евтимов. Той споделя още, че не определя предварително темите, по които да пише. "Някаква искра блясва, когато съм пред белия лист. Сякаш искрица се получава, бързаш да я хванеш и да я следваш. Нещо хубаво се случваЕ Хората не могат да живеят без поезията, не могат да са без култура. Има я, но е много сиромашка", споделя още Евтим Евтимов.
Във връзка с 24-ти май през 2006-та година година той е удостоен с орден "Стара планина" от президента Георги Първанов. През 2009-та година получава националната литературна награда за поезия "Никола Фурнаджиев" за цялостно литературно творчество, постижения и национален принос в поетическия жанр. През 2019-та година в памет на Евтим Евтимов и съпругата му Снежана - Романьола Мирославова от издателство "Персей" отпечатва сборника "Заедно", събрал 120 техни стихотворения.
През 2020-та година на негово име кръщават голямата награда в националния конкурс за любовна лирика "Горчиво вино". На 24-ти май 2021-ва г. на градския площад в Петрич тържествено е открит паметник на Евтим Евтимов, дело на скулптора Евгени Гоцков.
"Евтим беше човек на вътрешната разкрепостеност, човек, облъчен от една доброта, от светлина... Той умееше да се шегува и винаги у него тази постоянна жажда за живот, жизненост беше и същност на характера му, не само на неговото творчество. Така, че наистина ние скърбим, че от една страна го няма живият човек в плът и кръв, но не трябва да страдаме толкова, защото поезията му продължава своя вечен, безсмъртен път", споделя Иван Гранитски в деня на кончината на поета през 2016-та г.
"Цял живот съм се прекланял пред жената. Неслучайно в моя край казват, че тя е като къща, в нея има всичко необходимо за човекаЕ Силата й е да е такава, каквато Господ я е създал", споделя в друго интервю поетът. Той остава такъв до края на живота си - изпълнен с любов към нежния пол, възпяващ го в стихове и песни. Този жар Евтим Евтимов успя да предаде и на следващите поколения, за което му благодарим. Защото какво е животът без любовта?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
